Онлайн присъствието трябва де е водещо в маркетинг стратегията, казва

Онлайн наличието би трябвало де е водещо в маркетинг тактиката, споделя претендентът за министър, излъчен от сектора

Преобладаващата част от туристическия отрасъл се сплоти към 10 целта и разгласи, че не желае да бъде управителен политически, а упорства за експертиза, която да подкрепи стабилизирането и развиването му. На фона на всекидневно забъркваната в кавги на актуалната министърка Зарица Динкова, 14 от водещите туристически организации показаха Мартин Захариев като човек, който може да свърши работа.

И бяха безапелационни! „ Ние няма да бъдем безкритични, само че ще сме градивен коректив на всичко, което се случва в българския туризъм “, написаха от Национален Борд по Туризъм (НБТ), Българска Туристическа Камара (БТК), Българска асоциация за туризъм (БАТ), Сдружение на Заведенията в България (СЗБ), Българска Асоциация на Заведенията (БАЗ), Браншова асоциация на ресторантьорите – София, Сдружение на хотелиери и ресторантьори – Благоевград, Сдружение на хотелиери и ресторантьори -  Велинград и Западни Родопи, Сдружение на хотелиерите и ресторантьорите – Сливен, Сдружение по туризъм – Кюстендил, Сдружение на хотелиерите и ресторантьорите – Кърджали, Съюз на хотелиерите и ресторантьорите – Ямбол, Сдружение хотелиери и ресторантьори – Пловдив и Сдружение хотелиери и ресторантьори – Силистра.

Мартин Захариев е приключил право в Софийския университет, специализирал е медиен мениджмънт в Съединени американски щати и Англия, защитил е дисертация „ Дигитализация на бизнеса в туризма “. През последните 30 години се занимава с частен бизнес в региона на медиите, телекомуникациите, маркетинга, високите технологии и туризма. Бил е народен представител в 42-то Народно заседание като гражданска квота.

Tribune.bg потърси Мартин Захариев, с цел да опише за концепциите, които има за развиване на българския туризъм.

-        Г-н Захариев, по какъв начин се стигне до вашата кандидатура от страна на туристическия отрасъл и по какъв начин приемате тази оценка за работата Ви в бранша досега?

Тази номинация е „ запечатана “ в едно Отворено писмо, публикувано до медиите на 13 Март, което адресира водачите на политическите партии в ръководещото болшинство. По създание подписалите го неправителствени организации, съставляват емпирично видяно повече от 70% от местата за настаняване, хранене и развлечения в туристическия бранш. Това е внушителна поддръжка. Считам обаче, че с изключение на личностният акцент в този документ са синтезирани тези 10 съществени целта, които бизнеса чака от години да се случат предвид на възстановяване на средата и конкурентноспособността на българския туризъм. Такава значима промяна, каквато се разпорежда в писмото е допустима единствено в границите на цялостния период на мандата и поддръжка от стабилно и консенсусно парламентарно болшинство. Това би била най-мащабната промяна в бранша освен от основаването на отрасловото министерство през 2014 година, само че и за последните 35 години, от както в действителност сме в пазарна стопанска система.

Бих желал, посредством Вашата медия да благодаря на моите сътрудници за доверието и куража за го заявят обществено. Да ти имат доверие е по-голям комплимент, в сравнение с да бъдеш обичан, изключително в раздирания от взаимно изключващи се ползи, български туризъм. Реформите обаче изискват съответното водачество и визия. А водачеството единствено по себе си изисква доверие, разум, сила, увереност и нравственос.

-        Какво не се направи до в този момент и какво следва, с цел да стане България водеща туристическа дестинация?

Не се приоритизира бранш туризъм като държавна политика и  съответното му почтено финансиране в бюджетите на Република България за 2020, 2021, 2022, 2023 и 2024 г. 

Не се създаде нова концпция за Бранд България. Днес е нужен нов бенчмарк, посредством който да се съпоставяме с нашите съперници за да реализират конкурентна позиция на  България в огромната карта. Всичко е въпрос на държавна политика. След това смяната в имиджа на страната нормално се мери в продължение на десетилетия и генерации. 

Не се създаде и одобри напълно нова Национална тактика за стабилно развиване на туризма към този момент 2 години след приключването на пандемията.

Не се получи нито един лев за българския туризъм от Плана за възсановяване и резистентност. Даже туризмът беше изключен от него. Само за сведение  - Румъния влага над 100 милиона евро в програмата „ Привлекателна Румъния “ по техния ПВУ. 

Не се внедри програмата „ Статистика и туризъм “ в Министерството на туризма, на Световната организация по туризъм (UNWTO)  като методология и когнитивен разбор за премерване на въздействието на туризма върху стопанската система. Към момента сателитните сметки за туризма съставляват набор от няколко взаимно свързани таблици, които свързват обособените категории на ползване от посетителите, свързани с разнообразни форми на туризма без разбор във връзка с индикаторите, които имат отношение към приноса на Брутният вътрешен продукт.

Никой министър за тези 10 години даже не загатна за консолидация на туристическите сдружения в бранша посредством основаване на Национална хателиерска и ресторантьорска камара и Национална туристическа организация от вида на Destination Marketing Organization, каквато има в съвсем всички страни членки на Европейски Съюз, само че не и тук.

Не се случи и цифровата промяна на бранша с единна осведомителна система за консолидиране на данните и регистрите в бранш туризъм. Фразата „ цифровата промяна “ или „ цифровизация “ не съществува в настоящия Закон за туризма

Не се сътвори гаранционен фонд за застраховане на отговорността на туроператорите, който е поръчител за правата на потребителите при неосъществени пътувания.

Не се улесни процеса за издаване на електронни визи, съобразено с единната визова политика на Европейски Съюз.

Не се сложи фокус към националните курорти, които са лицето на българския туризъм. Те би трябвало да бъдат развивани с опция за превръщането им в целогодишна дестинация, като се употребява целият им капацитет.

Не се изготви приспособена към актуалните провокации подзаконова нормативна рамка, която да регламентира статута на националните ни курорти

Няма никаква дейна законодателна активност в границите на последните 3 Народни събрания, като се изключи един текст, който вкара законови промени, които да разрешат по-бързо и без непотребни разноски и тромави процедури да се излъчват видеоклипове, банери и други рекламни послания за туризъм в България във Facebook, Туитър, Инстаграм, Тик Ток и други международни платформи. Това е извънредно незадоволително!

Докато „ не се “ и ние тихичко си кротуваме и инсценираме активност, другите страни към нас отлетяха напред и в този момент ще им дишаме прахта!

-        Каква смяна би трябвало да има в структурата на министерството?

Необходим е нов Устройствен устав на министерството с нова конструкция със съответните функционалности на дирекциите. Причините: преди всичко, промени в организационната конструкция и увеличение на административния потенциал в министерството се постановат заради световната смяна на туристическия пазар и ръководство на бранша, с акцент върху цифровия маркетинг, анализиране и таргетиране на нови евентуални пазари за българския  туристически артикул и увеличение на фокуса върху контрола на концесионирането и отдаването чартърен на плажове по Черноморското крайбрежие. С приемането на промените и допълненията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на министъра на туризма от 01.01.2019 година са предоставени пълномощия, които не са изцяло обезпечени с административен потенциал. Най-сериозен дефицит на фрагменти се регистрира за функционалности, свързани с контрола. Министърът на туризма е подложен в изискванията да извършва пълномощия на админ на обществени средства, без това пълномощие да е подкрепено с функционалности на чиновниците от министерството. Разбираемо е това, че тези функционалности бяха в следствие от пандемичната конюнктура, обвързвана с разпространяването на Ковид 19, само че това натоварване на чиновниците е за сметка на настоящите функционалности, които са осъществявали чиновниците преди пандемията. Така 30-40% от администрацията на министерството беше натоварена с несвойствени действия. Тази нелепост продължава и през днешния ден.

-        В тактиката Ви, част от която стана и обществено притежание, се приказва за две обединявания в туризма - едното обвързвано с хотелиери и ресторантьори, а друго с маркетинг и реклама. Разкажете повече, апелирам.

Създаването на НАЦИОНАЛНА ХАТЕЛИЕРСКА И РЕСТОРАНТЬОРСКА КАМАРА и НАЦИОНАЛНА ТУРИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ /DMO/ – Destination Marketing Organisation е план, на който му е пристигнало времето и той би трябвало да бъде лидиран от министъра. Разработен е повсеместен план с разбор на 6 европейски пазара, положителни практики, организационна конструкция, финансиране и съответни законодателни оферти. Ние предлагаме Националната туристическа организация (НТО) да има персонификация като юридическо лице и правно-организационна форма - публично-частно партньорство с Министерство на туризма и водещите национално показани Неправителствени организации в бранша. Моделите за финансиране на националния маркетинг и реклама на дестинацията, демонстрират, че неналичието на Национален туристически орган е минус на институционалния модел на българския туризъм. Има опция в такава една конструкция да бъдат интегрирани основаните по силата на Защитена територия, само че мъртво родените Организации за Управление на Туристическите Райони, които все още на практика не действат заради неналичието на административен и финансов потенциал.

-        Към кои дестинации би трябвало да е ориентирана рекламата на България, за какво изоставаме и по какъв начин да наваксаме?

Изоставаме, тъй като ловим маймуни с трици, тъй като националната реклама е недофинансирана от страната. Бизнесът обаче инвистира не по-малко от 30 милиона евро на годишна база и това може да бъде потвърдено. Ще наваксаме освен с пари, само че и с ум и креативност. България има шансове за позициониране на конкурентния европейски пазар от балнео и спа, през културно исторически, различен, ловджийски, планински, голф, и доста други чак до конгресния и  MICE промишлеността,  ако дружно с развиването и модернизирането на инфраструктурата на страната, се влага в положителни екипи от мениджъри и комуникатори. Днес цифровият ПР усилва възможностите за известност и атрактивност на България посредством ефикасни онлайн връзки с другите публики, таргетни групи и пазари, посредством засилено позитивно присъствие в мрежата и шерване на добрите новини за българския туризъм. Фактите би трябвало да са в основата на рекламирането и популяризирането на страната като изменяща се туристическа дестинация в интернет пространството. Богатата история и културно завещание на страната, непокътнатата природа и минералните запаси, модерната хотелска база с положителни благоприятни условия за конгресен туризъм са наличието, което българите могат да споделят посредством приложенията на обществените медии. В туристическата промишленост онлайн резервациите, уеб страниците за шерване и мощта на блоговете, трансформират опцията за избор на пътешестване, почивка или хотел в персонално решение, откакто самичък си разгледал, споделил и схванал. Комуникациите в интернет улесняват разговора с потребителите в туризма, само че и трансформират в развлечение знанията, образованието и прекарването посредством пътешестване.

Нашите обичайни пазари са ясни: Германия, Англия, Франция, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, Турция, Молдова, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Задължителен детайл в информационния микс e рекламата в онлайн медии, като ще бъдат включени и телевизионна, външна, печатна, радио реклама, както и B2B събития, медийни срещи, конференции и други интензивности. Бързите темпове, с които дигитализацията трансформира туристическата промишленост, трансформират интернет в главен канал за образуване на пътуванията на туристите. Онлайн наличието би трябвало де е водещо в маркетинг тактиката, тъй като решението за пътешестване стартира от телефона. Ако не си в телефона на потребителите, не си в радара изобщо.

Голямо предизвикателство за в бъдеще е  привличането на туристи от далечни пазари в Азия като Китай, Република Корея, Индия и Япония. Но това е различен мач, за който не сме подготвени. 

-       9% Данък добавена стойност за хотели и заведения е тематика, върху която се упражнява огромна част от политическата ни класа, без значение има ли експертиза или не по въпроса. Обяснете за какво е значимо тази ставка да бъде непокътната?

Запазването на тази ставка е основно за сектора. И то освен до края на годината, а и за непрекъснато. Такава процедура съществува в Гърция, Италия, Франция, Унгария, Австрия, Дания и съвсем всички страни от Европейския съюз с приоритет туризъм. Трябва да подчертая, че в доста от тях ставката беше диференцирана още преди рецесията с Ковид-19, а по-късно беше в допълнение понижена. У нас намаляването на Данък добавена стойност избави голяма част от туристическия и в частност ресторантьорския отрасъл. Направиха се съществени разбори, които потвърдиха, че като безспорна стойност от директни и косвени налози това даже е довело до позитивни резултати за бюджета. А при приемането на сегашния бюджет се стигна до обстановка, при която туроператорите и фитнесите да са с 9% Данък добавена стойност единствено до 30 юни 2024 година в това число. И това при направени към този момент бизнес проекти за цялата година. Подобни обстановки са неприемливи, в случай че желаеме туризмът в действителност да бъде държавен приоритет.