„Ти си баба, ти си длъжна“, каза ми нагло снахата. Не очаквах такъв развой на събитията
Омъжих се на 18 години. Така се стекоха събитията. Майка ми тогава не знаеше за бременността, предложи ми да изчакам младоженеца от казармата и по-късно да вдигнем женитба.
Когато й признах всичко, тя незабавно ме предизвести, че няма да гледа внуците си, сподели ми да разгадавам единствено на себе си. Дори не си помислих да хвърля детето върху нея, бях привикнала да нося отговорност за дейностите си.
Мъжът ми влезе в казармата, а аз чаках раждането на детето. След раждането в началото живях с майка ми, даже не допусках, че ще бъде толкоз мъчно да се грижа за малко дете.
Постоянно пране на пелени и тениски, липса на пари, липса на съществени артикули по рафтовете на магазините. Взимах детето със себе си и се извивах на едночасова опашка, с цел да взема пакет масло или кутия кондензирано мляко.
Забравих за съня, защото синът ми беше капризно и неспокойно дете. Не ангажирах майка ми с родителските задължения; тя така и така устояваше мен и бебето.
Никога не съм я упреквал за нищо, в никакъв случай не съм я карала да седи с внука си или да ми оказва помощ с нещо. Тя го правеше когато можеше и бях признателна.
Знаех, че тя ни е отгледала сама, тъй че и аз трябваше да намеря сили в себе си. Дори след развода със брачна половинка ми се справях сама с всичко. Скоро се ожених за повторно, вторият ми брачен партньор доста обичаше сина ми и откри метод към него.
Днес към този момент съм на 50 години. Синът ми се ожени преди няколко години. Снаха ми е добра, само че има милион искания към сина ми.
Тя не искаше да живее с мен, по тази причина наеха квартира в прилежащата постройка. Не се дразня, по този начин или другояче две домакини мъчно щяхме да се поберем в една кухня.
Преди две години се роди щерка им. Сега те непрекъснато остават внучката на мен, изисквайки да заедно съм с нея и да я виждам през нощта. Отначало им помагах без да се окайвам, само че те започнаха да стават нагли.
Накрая не устоях и им подвигнах скандал, тъй като желая да пребивавам и за себе си. За кого са раждали дете въпреки всичко – за себе си или за мен?
Децата започнаха да ми се наскърбяват, виждате ли, всички естествени баби гледали внуците си с дни, само че аз не желая. Обичам внучката си, само че не желая да си играя принудително с нея. Не и всеки ден.
Вече нямам предпочитание, нямам сила, нямам самообладание, нуждая се от успокоение, тишина, непоклатимост. Силните викове ме изморяват, както и непрекъснатото разчистване на играчките. Аз не съм бавачка!
Предупредих, че ще мога да виждам внучката си, в случай че има незабавна потребност или когато имам опция.
Веднага започнаха да ми викат: „ Ти си баба, длъжна си! “ Не чаках подобен процес на събитията.
Нека си наемат бавачка, това е напълно обикновено за актуалните родители. Снахата си седи у дома, за какво не може сама да се оправи с детето? От раждането си сама съм се грижела за сина си, че и печелех пари. Оттогава връзките ни са обтегнати, само че аз няма да правя отстъпка от правилата си.
Скъпи родители, никой не ви е задължен! Ако сте поели отговорност и сте родили дете, тогава не очаквайте помощ от външни лица. Няма потребност да внушавате възприятие за виновност на бабите и дядовците или да стоварвате деца на изтощените плещи на родителите си.
Възрастното потомство заслужава отмора, те също би трябвало да се радват на живота. Разбира се, в този момент супербабите ще ме атакуван и упрекнат, само че аз си имам лично мнение. Искам да бъда свободен човек и да върша това, което ми харесва!
