Омъжена съм повече от 10 години. С мъжа ми дъщеря.

Омъжена съм повече от 10 години. С мъжа ми щерка. Живеем в личен апартамент, само че е дребен. Доскоро имахме задоволително място.

Дълго време брачният партньор ми и аз мечтаехме да се разтеглим, само че не смеехме. Заплатите ни са дребни, тъй че изплащането на ипотека не е лесна задача.

И тогава внезапно стана знамение – забременях. Дори не сме мислили за второ дете, тъй като лекарите споделиха, че към този момент няма да мога да стана майка. И ето, 10 години по-късно има две черти на теста.

Моят доктор беше изцяло шокиран. Не знаеше по какъв начин да изясни обстоятелството, че съм съумяла да забременея.

Зарадвах се, тъй като считам, че едно дете не е задоволително за семейство. И щерка ми ще има поддръжка в бъдеще. Съпругът ми също беше удовлетворен. Надявах се, че този път ще имаме наследник.

„ Наистина ще би трябвало да се преместим в по-голямо жилище “ – сподели мъжът ми.

Като цяло всичко се получи добре. И дете ще имаме, и ще можем да отидем в по-голям апартамент. С неспокойствие чакахме попълнението в нашето семейство, както и всички родственици.

Когато направихме първия ултразвук, бяхме шокирани. Казаха ни, че ще имаме близнаци. Не бяхме готови за подобен поврат на събитията, тъй като в фамилиите ни нямаше близнаци.

Съпругът ми беше изцяло мълчалив, когато му се обадих. Той сподели, че ще приказваме на тази тематика у дома.

Прибра се у дома без въодушевление. По принцип и аз не бях доста удовлетворена.

„ Ще създадем аборт “, заключи той.

Можере ли да си визиите? Собственият ми мъж сподели, че би трябвало да създадем аборт! Но по какъв начин мога да убия нашите деца?

– Не можем да можем да изхраним три деца. И детските добавки няма да ни спасят в този случай. Само си показа какъв брой пари трябват! Ще седиш ли в отпуск по майчинство, до момента в който аз работя крепко?

– Няма да върша аборт! – извиках аз.

— Сега мислиш единствено за себе си. Помисли най-малко за щерка си. Тя преди малко потегли на учебно заведение, какво бъдеще ще има тя, в случай че в този момент всичко влагаме в бебета? Не ми стига търпението за три деца.

Плаках цяла нощ, тъй като разбрах, че брачният партньор ми е частично прав. Но не бях подготвена да прекъсна бременността. На работа приказвах с една другарка и тя ми сподели:

– Миме, Господ ти изпраща такова знамение, а ти мислиш за аборт! Съпругът ти бърка, че няма да се справите, само че всичко ще се подреди.

Тя ме успокои и повдигна духа ми. Вечерта споделих на мъжа ми, че изрично няма да прекъсна бременността. Той се изплаши, само че не сподели нито дума.

Няколко дни по-късно бях на обзор и ето още една вест: брачният партньор ми беше уволнен от работа. Започна да си търси работа на друго място, само че отново нищо. Стана водач на такси, само че просто нямахме задоволително пари.

Беше сърдит и нервозен. Крещеше ми и не общуваше с щерка ни. А към издутия ми стомах изпитваше злоба.

Преди раждането той ми сподели:

— Едното ще го оставиш в родилното. Това даже не се разисква. Няма да гърбя цялостен живот.

Как може да приказва по този начин за личните си деца? Това е неговата кръв и плът! Как да изберем кого да задържим и кого да вземем? Лично аз към този момент ги обичам еднообразно.

– Съжалявам, само че няма да изоставя децата си. Ако нещо не те устройва, подай молба за бракоразвод – аз ще се оправя сама.

Съпругът ми не отговори нищо.

Терминът към този момент е съвсем тук. Няма да оставя никого в родилния дом. Съпругът ми към този момент не ми приказва за това. Боли ме единствено като си помисля, тъй че се надявам всичко да си пристигна на мястото.

Вярвам, че ще бъда щастлива. Със или без брачен партньор.