Античният Мисионис търгувал с Картаген
Оловен реликварий сочи култа към Свети Андрей 
Проф. Николай Овчаров е археолог, назовават го българския Индиана Джоунс. Той е провеждал разкопки на няколко знакови обекта у нас, най-известен от които е скалният град Перперикон. Работил е и на праисторическия паметен комплекс Татул, а сега изследва крепостта Вишеград край Къорджали. Благодарение на него, Източните Родопи стават една от най-интересните дестинации за културно-исторически туризъм. От десетина години се занимава и с античния и феодален град Мисионис край Тръговище.
Крепостта е в северния исторически маршрут дружно с Велики Преслав, Плиска и Мадара, споделя проф. Николай Овчаров в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Проф.Овчаров, античният град Мисионис е един от обичаните ви обекти, ще го проучвате ли това лято?
- На няколко обекта се работи по едно и също време това лято, точно затова на Мисионис аз не съм теоретичен началник, а единствено съветник, това е разрешено от закона. Там работи младият сътрудник Стефан Иванов от районния музей в Търговище. Това не е инцидентно, тъй като Стефан Иванов е взел участие в разкопките, които са провеждани до този миг, водени от мен и от Ангел Конаклиев, който се пенсионира предходната година. Иванов продължава щафетата.
- С какво ви сграбчи Мисионис? Вие организирате там разкопки към този момент десетина години.
- Мисионис нашумя през последните години, назовават го северния Перперикон, тъй като има сходна последователност и подобен капацитет с класическия Перперикон. Според археологическите изследвания, той датира от 5-6 век, т.е. от ранновизантийския интервал. Изоставен е от византийците при започване на 7-ми век като всички замъци в Стара планина. В 10 век се открива старобългарско населено място. Градът е единствено на петнайстина километра, може би и по-малко, от Велики Преслав - втората столица на България. Неслучайно културата е повлияна от Велики Преслав, това се вижда от откритата там фамозна преславска керамика. По-късно прераства в мощна цитадела на Второто българско царство от 12-14 век, има извънредно пълен културен слой от това време.
- Кое е най-интересното от историята на античния град?
- Най-интересен е моментът от неговото завземане през 1395 година при последната атака на турците, при която е високомерен Търновград. Мисионис се е намирал на пътя на турците и крепостта е оказала изключителна опозиция. Трябва да се означи, че градът се наричал Мисионис в античния и ранносреновековния интервал, до момента в който в българското средновековие 12-14 век носи името Косово. Неговата история е разказана от османския хронист Мохамед ал Идриси, който написа за османското настъпление и споделя, че Косово е една от крепостите, оказала доста мощна опозиция, предава се чак откакто са свършили припасите и се е стигнало до цялостната изнемога на бранителите. Този роман на османския хронист се покрива изцяло с резултатите от разкопките. При изследванията ние хванахме самата блокада. Всъщност градът е проучван още през 60-те години от моя татко Димитър Овчаров, тогава стартират разкопките. Дълго време бяха прекратени и ние в този момент ги продължаваме през последните десетина години. Още от времето на разкопките на Овчаров се откриват следите от тази блокада, а ние в този момент откриваме спомагателни доказателства. Вижда се по какъв начин бранителите са изнемогвали, открихме некропол, на 40 см е погребението, очевидно в хода на борбата, със забити стрели. Намерихме и трупове на нападатели, разпознават се по кесийките с монети на султан Мурад. Има и един доста пълен слой пожар, който демонстрира какво се е случило с Мисионис или Косово, както се е казвал по-късно.
- А какво открихте от по-ранните времена на града, от интервала, в който се е казвал Мисионис?
- Това, което демонстрират разкопките от времето на татко ми и по-късно при нашите разкопки, е един доста вощен късноантичен град. Първоначално Мисионис е бил в ниската част, той се намира на 7 км от Търговище. Бил в края на равнината, там, където стартира ниската Преславска планина. Той брани доста значим проход, през който и през днешния ден минава пътят София - Варна. Това е доста основно място, тъй че там се открива първо римски град от 2-3 век. Когато стартират огромните безчовечен нашествия, той се качва в околните възвишения. През 5 век към този момент Мисионис се намира в Предбалкана. До този миг сме разкрили три базилики на разнообразни места и една черква от 13-14 век. Разкрити са няколко квартала, не изцяло, само че те са и от късноантиния интервал, и от средновековието. Може би най-интересното изобретение е до базиликата номер 2, от предходната година насам се разкрива неповторима епископска резиденция от 5-6 век, в действителност тя е до епископската базилика. Тази година следва нейното изцяло откриване, както и квартала, който е към нея. Базилика номер 2 се намира безусловно до портата на крепостта, която е разкрита още от Димитър Овчаров. В този квартал, който е доста забавен, ще забележим по какъв начин е изглеждал един повсеместен епископски комплекс от времето на Юстениан Велики. Заедно с това се изследва и средновековния град, в археологията се изследват всички пластове по едно и също време. Надявам се тази година да бъде доста плодотворна с тези 350 000 лв., които отпусна предходното държавно управление, като 300 000 са от страната, а 50 000 от общината в Търговище.
- Кои са най-интересните находки от Мисионис?
- През годините има доста находки. Стотици са откритите монети. Има доста забавни предмети, изключително от болярските квартал, напълно условно сме го нарекли по този начин, копахме го през 2015 година - 2017 година Той се намира пред портата на крепостта. Там има доста забавни и хубави здания. Между другото, там се намира и базилика номер 3, тя е квартална базилика, отново от примерно 6 век. Там открихме вносна художествена римска керамика, която е чак от Картаген. Градът е търгувал с такива далечни земи. Впрочем това е ясно от единственото сведение, от което научаваме името на града - Мисионис, което идва от Мизия, центъра на Мизия. Интересното е, че сведенията са чак от 12 век от географа Мохамед ал Идриси. Той дава много подробни сведения, които обаче не са от неговата ера, а ги черпи от остарели латински и гръцки книги. Той рисува обстановката от 5-6 век в книгата си от 12 век. Там той споделя за Мисионис и дава доста точни ограничения и по този метод ни дава сведения, с цел да можем да локализираме мястото на крепостта. Всъщност името на крепостта е Крумово кале, по този начин и татко ми говореше за нея. Та този арабски географ споделя, че Мисионис е бил център на целия регион и доста богат търговски град, който е търгувал с далечни земи, със Северна Африка, да вземем за пример. Намираме разнообразни предмети на лукса. Открихме обект с доста красиви над 200 чаши от тънко стъкло отново от 6 век. Разбира се, множеството са счупени, само че задоволително непокътнати, с цел да могат да бъдат възобновени. Те са като днешните чаши за вино. Това се оказа таверна, т.е., да кажем - римска механа. Между другото, изследвахме чашите в завода за стъкло " Шише прозорец " и се оказа, че стъклото е направено с най-високи технологии. От българското средновековие открихме един оловен реликварий с изображение на апостолите, по-специално на Свети Андрей. Както знаем, Свети Андрей е един от учениците на Христос. На него му се пада да покръства земите на Североизточна България. Знае се, че той назначава първия свещеник във Варна, Одесос, както се назовава тогава. Култът към Свети Андрей е доста мощен и в Търговище, въпреки да се казвал Ески Джумая, по това време има един доста огромен християнски квартал още от 15-16 век. Явно, че култът е доста античен. Дори в този момент в цетралната черква " Света Богородица " в Търговище иконата на Свети Андрей е преди всичко. Релкварият, който открихме в Мисионис, демонстрира, че още от 5-6 век Свети Андрей е бил доста уважаван по тези земи и евентуално една от базиликите е носила неговото име. Това са нишките, по които се движим към историята, която сътворяваме за Мисионис.
- Как ще се социализира античният град, с цел да стане прелъстителен за туристите?
- Търговище доста разчита на Мисионис за развиването на културно-историческия туризъм. Той има солидна връзка с Велико Търново. Искам да основа модела, който изградихме в Източните Родопи с културно-историческия туризъм - " Виа Родопика ", който се радва на огромен интерес. Това е маршрут, който работи единствено за исторически туризъм. Примерно във Варна хората могат да отидат в музея, само че там са отишли главно, с цел да вървят на плаж. А маршрут в Източните Родопи е Перперикон, пещерата Утроба, Златоград, това е един от настоящите направления, половин милион минават годишно по него. Искам да основа сходен модел в моя роден край, тъй като с изключение на Мисионис, в самото Търговище има забавни къщи, неразработени досега. Освен това там е Велики Преслав, Шумен с прелестната цитадела, Плиска, Мадара. В този регион може да се сътвори прелестна дестинация за просвета като в Източните Родопи или като Долината на царете в Казанлък, Хисаря, Старосел. В тази посока има какво да се работи.
Проф. Николай Овчаров е археолог, назовават го българския Индиана Джоунс. Той е провеждал разкопки на няколко знакови обекта у нас, най-известен от които е скалният град Перперикон. Работил е и на праисторическия паметен комплекс Татул, а сега изследва крепостта Вишеград край Къорджали. Благодарение на него, Източните Родопи стават една от най-интересните дестинации за културно-исторически туризъм. От десетина години се занимава и с античния и феодален град Мисионис край Тръговище.
Крепостта е в северния исторически маршрут дружно с Велики Преслав, Плиска и Мадара, споделя проф. Николай Овчаров в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Проф.Овчаров, античният град Мисионис е един от обичаните ви обекти, ще го проучвате ли това лято?
- На няколко обекта се работи по едно и също време това лято, точно затова на Мисионис аз не съм теоретичен началник, а единствено съветник, това е разрешено от закона. Там работи младият сътрудник Стефан Иванов от районния музей в Търговище. Това не е инцидентно, тъй като Стефан Иванов е взел участие в разкопките, които са провеждани до този миг, водени от мен и от Ангел Конаклиев, който се пенсионира предходната година. Иванов продължава щафетата.
- С какво ви сграбчи Мисионис? Вие организирате там разкопки към този момент десетина години.
- Мисионис нашумя през последните години, назовават го северния Перперикон, тъй като има сходна последователност и подобен капацитет с класическия Перперикон. Според археологическите изследвания, той датира от 5-6 век, т.е. от ранновизантийския интервал. Изоставен е от византийците при започване на 7-ми век като всички замъци в Стара планина. В 10 век се открива старобългарско населено място. Градът е единствено на петнайстина километра, може би и по-малко, от Велики Преслав - втората столица на България. Неслучайно културата е повлияна от Велики Преслав, това се вижда от откритата там фамозна преславска керамика. По-късно прераства в мощна цитадела на Второто българско царство от 12-14 век, има извънредно пълен културен слой от това време.
- Кое е най-интересното от историята на античния град?
- Най-интересен е моментът от неговото завземане през 1395 година при последната атака на турците, при която е високомерен Търновград. Мисионис се е намирал на пътя на турците и крепостта е оказала изключителна опозиция. Трябва да се означи, че градът се наричал Мисионис в античния и ранносреновековния интервал, до момента в който в българското средновековие 12-14 век носи името Косово. Неговата история е разказана от османския хронист Мохамед ал Идриси, който написа за османското настъпление и споделя, че Косово е една от крепостите, оказала доста мощна опозиция, предава се чак откакто са свършили припасите и се е стигнало до цялостната изнемога на бранителите. Този роман на османския хронист се покрива изцяло с резултатите от разкопките. При изследванията ние хванахме самата блокада. Всъщност градът е проучван още през 60-те години от моя татко Димитър Овчаров, тогава стартират разкопките. Дълго време бяха прекратени и ние в този момент ги продължаваме през последните десетина години. Още от времето на разкопките на Овчаров се откриват следите от тази блокада, а ние в този момент откриваме спомагателни доказателства. Вижда се по какъв начин бранителите са изнемогвали, открихме некропол, на 40 см е погребението, очевидно в хода на борбата, със забити стрели. Намерихме и трупове на нападатели, разпознават се по кесийките с монети на султан Мурад. Има и един доста пълен слой пожар, който демонстрира какво се е случило с Мисионис или Косово, както се е казвал по-късно.
- А какво открихте от по-ранните времена на града, от интервала, в който се е казвал Мисионис?
- Това, което демонстрират разкопките от времето на татко ми и по-късно при нашите разкопки, е един доста вощен късноантичен град. Първоначално Мисионис е бил в ниската част, той се намира на 7 км от Търговище. Бил в края на равнината, там, където стартира ниската Преславска планина. Той брани доста значим проход, през който и през днешния ден минава пътят София - Варна. Това е доста основно място, тъй че там се открива първо римски град от 2-3 век. Когато стартират огромните безчовечен нашествия, той се качва в околните възвишения. През 5 век към този момент Мисионис се намира в Предбалкана. До този миг сме разкрили три базилики на разнообразни места и една черква от 13-14 век. Разкрити са няколко квартала, не изцяло, само че те са и от късноантиния интервал, и от средновековието. Може би най-интересното изобретение е до базиликата номер 2, от предходната година насам се разкрива неповторима епископска резиденция от 5-6 век, в действителност тя е до епископската базилика. Тази година следва нейното изцяло откриване, както и квартала, който е към нея. Базилика номер 2 се намира безусловно до портата на крепостта, която е разкрита още от Димитър Овчаров. В този квартал, който е доста забавен, ще забележим по какъв начин е изглеждал един повсеместен епископски комплекс от времето на Юстениан Велики. Заедно с това се изследва и средновековния град, в археологията се изследват всички пластове по едно и също време. Надявам се тази година да бъде доста плодотворна с тези 350 000 лв., които отпусна предходното държавно управление, като 300 000 са от страната, а 50 000 от общината в Търговище. - Кои са най-интересните находки от Мисионис?
- През годините има доста находки. Стотици са откритите монети. Има доста забавни предмети, изключително от болярските квартал, напълно условно сме го нарекли по този начин, копахме го през 2015 година - 2017 година Той се намира пред портата на крепостта. Там има доста забавни и хубави здания. Между другото, там се намира и базилика номер 3, тя е квартална базилика, отново от примерно 6 век. Там открихме вносна художествена римска керамика, която е чак от Картаген. Градът е търгувал с такива далечни земи. Впрочем това е ясно от единственото сведение, от което научаваме името на града - Мисионис, което идва от Мизия, центъра на Мизия. Интересното е, че сведенията са чак от 12 век от географа Мохамед ал Идриси. Той дава много подробни сведения, които обаче не са от неговата ера, а ги черпи от остарели латински и гръцки книги. Той рисува обстановката от 5-6 век в книгата си от 12 век. Там той споделя за Мисионис и дава доста точни ограничения и по този метод ни дава сведения, с цел да можем да локализираме мястото на крепостта. Всъщност името на крепостта е Крумово кале, по този начин и татко ми говореше за нея. Та този арабски географ споделя, че Мисионис е бил център на целия регион и доста богат търговски град, който е търгувал с далечни земи, със Северна Африка, да вземем за пример. Намираме разнообразни предмети на лукса. Открихме обект с доста красиви над 200 чаши от тънко стъкло отново от 6 век. Разбира се, множеството са счупени, само че задоволително непокътнати, с цел да могат да бъдат възобновени. Те са като днешните чаши за вино. Това се оказа таверна, т.е., да кажем - римска механа. Между другото, изследвахме чашите в завода за стъкло " Шише прозорец " и се оказа, че стъклото е направено с най-високи технологии. От българското средновековие открихме един оловен реликварий с изображение на апостолите, по-специално на Свети Андрей. Както знаем, Свети Андрей е един от учениците на Христос. На него му се пада да покръства земите на Североизточна България. Знае се, че той назначава първия свещеник във Варна, Одесос, както се назовава тогава. Култът към Свети Андрей е доста мощен и в Търговище, въпреки да се казвал Ески Джумая, по това време има един доста огромен християнски квартал още от 15-16 век. Явно, че култът е доста античен. Дори в този момент в цетралната черква " Света Богородица " в Търговище иконата на Свети Андрей е преди всичко. Релкварият, който открихме в Мисионис, демонстрира, че още от 5-6 век Свети Андрей е бил доста уважаван по тези земи и евентуално една от базиликите е носила неговото име. Това са нишките, по които се движим към историята, която сътворяваме за Мисионис.
- Как ще се социализира античният град, с цел да стане прелъстителен за туристите?
- Търговище доста разчита на Мисионис за развиването на културно-историческия туризъм. Той има солидна връзка с Велико Търново. Искам да основа модела, който изградихме в Източните Родопи с културно-историческия туризъм - " Виа Родопика ", който се радва на огромен интерес. Това е маршрут, който работи единствено за исторически туризъм. Примерно във Варна хората могат да отидат в музея, само че там са отишли главно, с цел да вървят на плаж. А маршрут в Източните Родопи е Перперикон, пещерата Утроба, Златоград, това е един от настоящите направления, половин милион минават годишно по него. Искам да основа сходен модел в моя роден край, тъй като с изключение на Мисионис, в самото Търговище има забавни къщи, неразработени досега. Освен това там е Велики Преслав, Шумен с прелестната цитадела, Плиска, Мадара. В този регион може да се сътвори прелестна дестинация за просвета като в Източните Родопи или като Долината на царете в Казанлък, Хисаря, Старосел. В тази посока има какво да се работи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ