Седмицата: Мишки на тавана! Щракнаха ни за пети път капана
Оле-мале, що ли стана довечера на тавана… Всички мишки се събраха и умуваха, крояха…
Това е ситуацията – „ политически “ и „ държавнически “, ясно разказано в рими даже и в детски стихчета като „ Игра на тавана “. Там – на тавана, където заедно в клопката се навряха през миналата седмица политпартийните мишоци след решението на белите мишки-избиратели в петия следващ опит за сякаш работещ парламент и още по-уж настоящо постоянно държавно управление.
И без рими отново това е ситуацията! Както е синтезирано фразеологически в познатия израз. С „ това е ситуацията “ метафизичен се декларира, че нещата би трябвало да се одобряват такива, каквито са, без значение дали ни харесва или не. Разбира се, за някаква неприятна обстановка иде тирада, която също така е и много комплицирана, заплетена. Като тази в оня анекдот. Прибира се мъж от командировка, съблича се и опааа - изпод е с дамски прашки. Жена му го гледа с учудване, а той повече от метафизичен заключва: Това е ситуацията, Минке... Без значение Минка ли ще е или коя и да.
Това е ситуацията с всичките мишки, дето пет пъти се катериха предизборно-изборно сякаш нагоре, удряха си главите в тавана, до момента в който „ съумеят “ да се заключат изцяло под покрива в клопката на тавана – в личния си невисок и прашен таван. Без да им прави усещане от оставените там дири – личните им мишини (миши изпражнения), че те към този момент са били там. После, след всеки избор в последните към този момент две години, са напускали политико-държавническия транспортен съд като плъхове и са бягали надолу, с цел да почнат да се катерят отново нагоре. А минките-избиратели да им ядат мишините. Колкото и да им коства това, че то тия чиста проба мръсни ла*на ги няма в кошницата с „ продуктите от първа нужда “ дето също ги качват на тавана посредством „ ограничение на надценката “.
Та по този начин, самозаключени са отново на тавана мишоците да умуват и да кроят, само че „ това е ситуацията “ – те за пети път се пробват да бягат към следващия - в тази ситуация „ шести път “. Без да им пука, че от дълго време не са по непознати гащи, а са без гащи.
Всъщност по научному ситуацията е по „ Принципа на Питър “ по името на своя изобретател Лорънс Дж. Питър, оповестен за пръв път през 1969 година в едноименната книга на канадеца. И която книга, появила се у нас през 80-те години, разбуни съществено духовете най-малко на четящите, въпреки и написана в комичен жанр – лесна за преглъщане. Ама нашите сегашните политпартийни мишки, даже и да са ни пристигнали и от Канада, книжките не ги четат, напряко ги ръфат с кориците като прояждане и на конституцията ни, да вземем за пример. Иначе щяха да знаят, че са просто мишки и рано или късно мандалото хлопва – няма отново да избягат от личния си капан точно заради самозалостването му по Принципа на Питър.
В най-общи линии изводите на Лорънс Дж. Питър гласят, че в една система, подчиненост всеки се стреми да доближи своето ниво… на непросветеност. Драпа, драпа сякаш нагоре и към този момент няма накъде да драпа – блъснал си е главата на личната непросветеност и следва или да си халтури в клопката, или да си разбие главата в тавана, или да падне в мазето и да драпа още веднъж към различен таван.
Известен образец на Питър е този с офицера, който е непрестанно повишаван за триумфите си на бойното поле. И по този начин нагоре, нагоре е нараснал на висока дипломатическа служба, където обаче – греда. Има цялостен крах заради личната си към този момент непросветеност – с другите дипломати той се държи по този начин, както с бойците си на бойното поле.
И по този начин отново ли ще ни щракне – за пети път, клопката? След като и без Принципа на Питър е ясно, че работата – даже и политпартийната, камо ли държавническата, се прави от тези, които още не са достигнали своето равнище на непросветеност.
И още по-ясно - в нашата политпартийност от дълго време – не в този момент на петия път, камо ли на задаващия се шести, „ позицията “ да ни ръководят е заета най-много от към този момент неспособни да си правят работата. Особено от бързонеспособни – тия дето, отново по Принципа на Питър, само че доста по-бързо, напряко стремително (има-няма две години) претаковаха различен „ принцип “ – този на Юлий Цезар Veni, vidi, vici напряко във анекдот: Дойдох, видях и… се на*рах! Горе на тавана! Блокирайки страната за кой ли път.
Със зрелищна злополука този път, на тези избори, когато си отваряш шампанското за победа, а се оказва, че си си измлатил крепко персоналната запушалка – главата, право в ниския ти таван. От което обаче не следва най-малко някакво самолечение на кратуната ти, а потребление на удара за усилване.
На правилото – ти (избирателят) от ден на ден го гониш през вратата на Народното събрание, то желае да се върне през прозореца да взима властта.
Това е ситуацията – „ политически “ и „ държавнически “, ясно разказано в рими даже и в детски стихчета като „ Игра на тавана “. Там – на тавана, където заедно в клопката се навряха през миналата седмица политпартийните мишоци след решението на белите мишки-избиратели в петия следващ опит за сякаш работещ парламент и още по-уж настоящо постоянно държавно управление.
И без рими отново това е ситуацията! Както е синтезирано фразеологически в познатия израз. С „ това е ситуацията “ метафизичен се декларира, че нещата би трябвало да се одобряват такива, каквито са, без значение дали ни харесва или не. Разбира се, за някаква неприятна обстановка иде тирада, която също така е и много комплицирана, заплетена. Като тази в оня анекдот. Прибира се мъж от командировка, съблича се и опааа - изпод е с дамски прашки. Жена му го гледа с учудване, а той повече от метафизичен заключва: Това е ситуацията, Минке... Без значение Минка ли ще е или коя и да.
Това е ситуацията с всичките мишки, дето пет пъти се катериха предизборно-изборно сякаш нагоре, удряха си главите в тавана, до момента в който „ съумеят “ да се заключат изцяло под покрива в клопката на тавана – в личния си невисок и прашен таван. Без да им прави усещане от оставените там дири – личните им мишини (миши изпражнения), че те към този момент са били там. После, след всеки избор в последните към този момент две години, са напускали политико-държавническия транспортен съд като плъхове и са бягали надолу, с цел да почнат да се катерят отново нагоре. А минките-избиратели да им ядат мишините. Колкото и да им коства това, че то тия чиста проба мръсни ла*на ги няма в кошницата с „ продуктите от първа нужда “ дето също ги качват на тавана посредством „ ограничение на надценката “.
Та по този начин, самозаключени са отново на тавана мишоците да умуват и да кроят, само че „ това е ситуацията “ – те за пети път се пробват да бягат към следващия - в тази ситуация „ шести път “. Без да им пука, че от дълго време не са по непознати гащи, а са без гащи.
Всъщност по научному ситуацията е по „ Принципа на Питър “ по името на своя изобретател Лорънс Дж. Питър, оповестен за пръв път през 1969 година в едноименната книга на канадеца. И която книга, появила се у нас през 80-те години, разбуни съществено духовете най-малко на четящите, въпреки и написана в комичен жанр – лесна за преглъщане. Ама нашите сегашните политпартийни мишки, даже и да са ни пристигнали и от Канада, книжките не ги четат, напряко ги ръфат с кориците като прояждане и на конституцията ни, да вземем за пример. Иначе щяха да знаят, че са просто мишки и рано или късно мандалото хлопва – няма отново да избягат от личния си капан точно заради самозалостването му по Принципа на Питър.
В най-общи линии изводите на Лорънс Дж. Питър гласят, че в една система, подчиненост всеки се стреми да доближи своето ниво… на непросветеност. Драпа, драпа сякаш нагоре и към този момент няма накъде да драпа – блъснал си е главата на личната непросветеност и следва или да си халтури в клопката, или да си разбие главата в тавана, или да падне в мазето и да драпа още веднъж към различен таван.
Известен образец на Питър е този с офицера, който е непрестанно повишаван за триумфите си на бойното поле. И по този начин нагоре, нагоре е нараснал на висока дипломатическа служба, където обаче – греда. Има цялостен крах заради личната си към този момент непросветеност – с другите дипломати той се държи по този начин, както с бойците си на бойното поле.
И по този начин отново ли ще ни щракне – за пети път, клопката? След като и без Принципа на Питър е ясно, че работата – даже и политпартийната, камо ли държавническата, се прави от тези, които още не са достигнали своето равнище на непросветеност.
И още по-ясно - в нашата политпартийност от дълго време – не в този момент на петия път, камо ли на задаващия се шести, „ позицията “ да ни ръководят е заета най-много от към този момент неспособни да си правят работата. Особено от бързонеспособни – тия дето, отново по Принципа на Питър, само че доста по-бързо, напряко стремително (има-няма две години) претаковаха различен „ принцип “ – този на Юлий Цезар Veni, vidi, vici напряко във анекдот: Дойдох, видях и… се на*рах! Горе на тавана! Блокирайки страната за кой ли път.
Със зрелищна злополука този път, на тези избори, когато си отваряш шампанското за победа, а се оказва, че си си измлатил крепко персоналната запушалка – главата, право в ниския ти таван. От което обаче не следва най-малко някакво самолечение на кратуната ти, а потребление на удара за усилване.
На правилото – ти (избирателят) от ден на ден го гониш през вратата на Народното събрание, то желае да се върне през прозореца да взима властта.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ