Седмицата: Танго за кретени – един задник напред срещу два назад
Има-няма малко повече от месец до следващия „ вход за депутати “ в насипно положение. До парламентарните, несъмнено предварителни избори на 27 октомври т.г. Ама по какъв начин да ги наречеш „ избори “, като към този момент гласоподаватели не останаха – единствено „ избраници “, дето скачат от парламент в парламент като едно общо хоро.
Де да беше хорце обаче, та да са хванати най-малко за малко за ръчица. Танцувално е ситуацията, откакто преди четири години гледахме подигравка на „ Тя танцува единствено едно лято “. После жълтопаветните танцьори на (от) „ прът и въже “ – цялата целокупна политпартийност, подплатена и с „ държавническо “ присъединяване, се изнесе от жълтите павета към Народното събрание дружно с паветата (на моменти и буквално). Въоръжени и с всевъзможен цвят „ линии “ – разломи, та да имат с какво да се замерят един различен. Разбира се, същата паветна история повече от предстоящо и от ден на ден удари и удря на камък – прасна се и не стопира да се блъска в известната като национална мъдрост истина „ с твоите павета, по твоята глава “, пардон – камъни.
И тъй като де да беше, но не е хоро, след потропването по жълтия паваж, след валсуването с гневни сили до цялостен вседържавен пристъп от избори на избори, сега сме на някакво си танго. Уж по-кротко, но пък доста по-сексуално го раздават танцьорите. В смисъл, дебнат се един различен, кой на кого да подложи крайник, та да му лъсне задникът. Ще имаме и съвпадане, само че не и вест напълно скоро – следизборна. Точно две седмици след нередовното гласоподаване в неделята на 27 октомври – в понеделник на 11 ноември е Световният ден на тангото. Ние ще го почетем съвсем несъмнено – абе, напряко несъмнено – още веднъж по гол следизборен г*з. Понеже тангото е „ комплициран обществен танц с на практика неограничени благоприятни условия на импровизацията “. Пък нашите политпартийни импровизатори си знаят единствено една-едничка стъпка: „ за няколко свои задника повече в Народното събрание “. Което в последно време обаче завършва с от ден на ден партийно разнолики дирници, съумели да прескочат като зомбита парламентарната бариера, само с цел да се гризат един различен.
Всъщност този път тангото с изключение на като придвижване на части от тялото е напълно евентуално да е сбъркано и като посока. Танго наопаки е! Вместо две стъпки напред – една обратно, извършва се наобратно. Вика му се „ танго за идиоти “. А у нас е все по-известно като „ танго за цялостни кретени “, откакто го извършват към този момент четвърта година по формулата „ един гъз напред против два задника обратно “.
Ето единствено няколко дребни образеца за потвърждаване на изцяло сга(ъ)зеното състояние от миналата седмица – тази на оповестяването на листите с претенденти за новия, по този начин да се каже, парламент. В момента върви някаква врътка-танго с единствената цел към този момент единствено проформа наричаният гласоподавател не да мисли, а веднага единствено за малко да си намерения, че някой му танцува (представи си) по неговата свирка. Че към този момент най-малко лекинко може да разчита, че в Народното събрание няма да са единствено всекидневно обвинените все едни и същи дирници. Новият девиз, изваден за парлама естествено от откъм гърба (откъде другаде) е „ Крачка обратно! “. Той е с цел да се пропуснат напред нещо като нови задници, които да служат напълно несъмнено на старите. Ама да наподобяват някак си „ по-гъзарски “, не толкоз изтъркани от все задни мисли. Пък старите, които (боже, боже!) към този момент няма да са в Народното събрание, да си настанят гъзарията на по-стабилна основа, откъдето да си се самообслужват дейно, яхайки „ новото “ състояние.
Та ето ги дребните сякаш образци, въплъщение на цялостното ново яхане на изборната машина(ция).
Всъщност, новата ретроградност я откри още след предходните нередовни избори, преди няколко месеца, де, персонално един от вождовете на „ смяната “ – Христо Иванов. Подавайки си оставката и от водачеството на ДаБг, и от депутатстването. Крачката обратно с цели два задника незабавно беше обвинена за заемането на по-стабилен за задните му елементи пост: Я еврокомисар, а още неотречената от него опция за нещо „ гъзарско “ в правосъдната система.
Голямата изненада обаче пристигна от безконечното сякаш ляво острие острие, само че въоръжена и с всевъзможни други принадлежности Мая Манолова. Която стремително „ се изправи “ и си набута файтонната партия със същото име в новата „ обединена левица “, дето нищо ново, с изключение на десетилетно остарели задни елементи не се вижда. Като за похлупак на вентилаторното си въртене на всички под опашката единствено и единствено да е в Народното събрание, МаяМа „ направи крачка обратно и няма да играе за 51-ото Народно заседание “. „ Трябва да покажем, че сме в тази коалиция не с цел да се уредим с депутатски столове, а за идеята на лявото. Уязвимите български жители, елементарните хора, работещите хора, хората с увреждания имат потребност от мощно ляво посланичество, което да ги съставлява и пази “, е версията начело на Мая. За откъм гърба я подозират, че отново желае да седне в омбудсманското кресло, което сама опразни от личната си седалищна част. Но в този момент към този момент омбудсманът е в „ оня лист “, от който се тегли за ушите предстоящ длъжностен министър председател.
Крачка обратно за пренареждане на личното си танго прави и за малко не станалата кметица на София Ваня Григорова, която обаче по този начин си обърка „ назадничавостта “ с сякаш „ напредничавостта “, че се наложи да е приятелка на Мая Манолова на предходните избори – напълно изначално „ из***дяна идея, както се и оказа от „ лявото обединяване “ на двенките. Сега Ванюша – по-известна като „ катюшата на трудещите се “ върна в окопа да се готви за канонада откъм гърба на по-следващите избори. Да копае нима откри „ изразител на ползите на работещите хора “, до момента в който самата тя работи на общинарска заплата.
Истинска крачка обратно, единствено обратно най-малко за момента, обаче прави Настимир Ананиев от ракетата-носител „ Волт “ за регистрация на Политическа партия в предишното на избори. Той направи крачка обратно, но от тези дето се става „ на кълбета “ надолу по стълбите – изхвърлен е. Но пък не се дава – един тип отстъпил е да не е в листите на ПП-тата, единствено с цел да се ускори. Но по-образно разказано нещата са други – те го гонят през вратата, той желае ли желае да се върне през прозореца. Ма то прозорци в „ бункера на Промяната “ и за тях няма, камо ли за Настимир, зазидани са от личната им (не)промяна.
Най-напредничав в назадничеството обаче отново е Слави. Шоуто му продължава от една страна по същия метод – той ще е лидер на листата в най-лидерския изборен регион – 25-и Софийски, като след това водачът на Има Такъв Народ ще се отдръпна като (не)депутат на (да)дивана си. От друга страна обаче има оригиналност с това му крачене на политика Трифонов. Според подчинените му съпартийци, сюжетът този път бил „ да се вижда от ден на ден от него “ – от самия Слави Трифонов, не от самия диван. И в този момент гласоподавателят взе да се пита, дори и из обществените мрежи, освен пред тв приемника, какво значи тази повече видимост. Дали пък не примерно стрийптиз, кво ли? И дали ще се излъчва въпреки всичко като предизборна пропаганда вид „ пет за четири “, а освен по платения канал „ Седем-осми “. Е, не е нужно чак пък такава жертва и от страна на партийния водач на Има Такъв Народ, и от останалия към момента „ подобен народ “, в случай, че просто да влезеш в Народното събрание освен това (не)гласуване, към този момент и някакви си 100 000 гласа могат да стигнат.
Стига да останат някои да си мръднат въпреки всичко задниците, с цел да „ им гласоподават “ на все по-мощното кретенско танго единствено от политически дирници.
Де да беше хорце обаче, та да са хванати най-малко за малко за ръчица. Танцувално е ситуацията, откакто преди четири години гледахме подигравка на „ Тя танцува единствено едно лято “. После жълтопаветните танцьори на (от) „ прът и въже “ – цялата целокупна политпартийност, подплатена и с „ държавническо “ присъединяване, се изнесе от жълтите павета към Народното събрание дружно с паветата (на моменти и буквално). Въоръжени и с всевъзможен цвят „ линии “ – разломи, та да имат с какво да се замерят един различен. Разбира се, същата паветна история повече от предстоящо и от ден на ден удари и удря на камък – прасна се и не стопира да се блъска в известната като национална мъдрост истина „ с твоите павета, по твоята глава “, пардон – камъни.
И тъй като де да беше, но не е хоро, след потропването по жълтия паваж, след валсуването с гневни сили до цялостен вседържавен пристъп от избори на избори, сега сме на някакво си танго. Уж по-кротко, но пък доста по-сексуално го раздават танцьорите. В смисъл, дебнат се един различен, кой на кого да подложи крайник, та да му лъсне задникът. Ще имаме и съвпадане, само че не и вест напълно скоро – следизборна. Точно две седмици след нередовното гласоподаване в неделята на 27 октомври – в понеделник на 11 ноември е Световният ден на тангото. Ние ще го почетем съвсем несъмнено – абе, напряко несъмнено – още веднъж по гол следизборен г*з. Понеже тангото е „ комплициран обществен танц с на практика неограничени благоприятни условия на импровизацията “. Пък нашите политпартийни импровизатори си знаят единствено една-едничка стъпка: „ за няколко свои задника повече в Народното събрание “. Което в последно време обаче завършва с от ден на ден партийно разнолики дирници, съумели да прескочат като зомбита парламентарната бариера, само с цел да се гризат един различен.
Всъщност този път тангото с изключение на като придвижване на части от тялото е напълно евентуално да е сбъркано и като посока. Танго наопаки е! Вместо две стъпки напред – една обратно, извършва се наобратно. Вика му се „ танго за идиоти “. А у нас е все по-известно като „ танго за цялостни кретени “, откакто го извършват към този момент четвърта година по формулата „ един гъз напред против два задника обратно “.
Ето единствено няколко дребни образеца за потвърждаване на изцяло сга(ъ)зеното състояние от миналата седмица – тази на оповестяването на листите с претенденти за новия, по този начин да се каже, парламент. В момента върви някаква врътка-танго с единствената цел към този момент единствено проформа наричаният гласоподавател не да мисли, а веднага единствено за малко да си намерения, че някой му танцува (представи си) по неговата свирка. Че към този момент най-малко лекинко може да разчита, че в Народното събрание няма да са единствено всекидневно обвинените все едни и същи дирници. Новият девиз, изваден за парлама естествено от откъм гърба (откъде другаде) е „ Крачка обратно! “. Той е с цел да се пропуснат напред нещо като нови задници, които да служат напълно несъмнено на старите. Ама да наподобяват някак си „ по-гъзарски “, не толкоз изтъркани от все задни мисли. Пък старите, които (боже, боже!) към този момент няма да са в Народното събрание, да си настанят гъзарията на по-стабилна основа, откъдето да си се самообслужват дейно, яхайки „ новото “ състояние.
Та ето ги дребните сякаш образци, въплъщение на цялостното ново яхане на изборната машина(ция).
Всъщност, новата ретроградност я откри още след предходните нередовни избори, преди няколко месеца, де, персонално един от вождовете на „ смяната “ – Христо Иванов. Подавайки си оставката и от водачеството на ДаБг, и от депутатстването. Крачката обратно с цели два задника незабавно беше обвинена за заемането на по-стабилен за задните му елементи пост: Я еврокомисар, а още неотречената от него опция за нещо „ гъзарско “ в правосъдната система.
Голямата изненада обаче пристигна от безконечното сякаш ляво острие острие, само че въоръжена и с всевъзможни други принадлежности Мая Манолова. Която стремително „ се изправи “ и си набута файтонната партия със същото име в новата „ обединена левица “, дето нищо ново, с изключение на десетилетно остарели задни елементи не се вижда. Като за похлупак на вентилаторното си въртене на всички под опашката единствено и единствено да е в Народното събрание, МаяМа „ направи крачка обратно и няма да играе за 51-ото Народно заседание “. „ Трябва да покажем, че сме в тази коалиция не с цел да се уредим с депутатски столове, а за идеята на лявото. Уязвимите български жители, елементарните хора, работещите хора, хората с увреждания имат потребност от мощно ляво посланичество, което да ги съставлява и пази “, е версията начело на Мая. За откъм гърба я подозират, че отново желае да седне в омбудсманското кресло, което сама опразни от личната си седалищна част. Но в този момент към този момент омбудсманът е в „ оня лист “, от който се тегли за ушите предстоящ длъжностен министър председател.
Крачка обратно за пренареждане на личното си танго прави и за малко не станалата кметица на София Ваня Григорова, която обаче по този начин си обърка „ назадничавостта “ с сякаш „ напредничавостта “, че се наложи да е приятелка на Мая Манолова на предходните избори – напълно изначално „ из***дяна идея, както се и оказа от „ лявото обединяване “ на двенките. Сега Ванюша – по-известна като „ катюшата на трудещите се “ върна в окопа да се готви за канонада откъм гърба на по-следващите избори. Да копае нима откри „ изразител на ползите на работещите хора “, до момента в който самата тя работи на общинарска заплата.
Истинска крачка обратно, единствено обратно най-малко за момента, обаче прави Настимир Ананиев от ракетата-носител „ Волт “ за регистрация на Политическа партия в предишното на избори. Той направи крачка обратно, но от тези дето се става „ на кълбета “ надолу по стълбите – изхвърлен е. Но пък не се дава – един тип отстъпил е да не е в листите на ПП-тата, единствено с цел да се ускори. Но по-образно разказано нещата са други – те го гонят през вратата, той желае ли желае да се върне през прозореца. Ма то прозорци в „ бункера на Промяната “ и за тях няма, камо ли за Настимир, зазидани са от личната им (не)промяна.
Най-напредничав в назадничеството обаче отново е Слави. Шоуто му продължава от една страна по същия метод – той ще е лидер на листата в най-лидерския изборен регион – 25-и Софийски, като след това водачът на Има Такъв Народ ще се отдръпна като (не)депутат на (да)дивана си. От друга страна обаче има оригиналност с това му крачене на политика Трифонов. Според подчинените му съпартийци, сюжетът този път бил „ да се вижда от ден на ден от него “ – от самия Слави Трифонов, не от самия диван. И в този момент гласоподавателят взе да се пита, дори и из обществените мрежи, освен пред тв приемника, какво значи тази повече видимост. Дали пък не примерно стрийптиз, кво ли? И дали ще се излъчва въпреки всичко като предизборна пропаганда вид „ пет за четири “, а освен по платения канал „ Седем-осми “. Е, не е нужно чак пък такава жертва и от страна на партийния водач на Има Такъв Народ, и от останалия към момента „ подобен народ “, в случай, че просто да влезеш в Народното събрание освен това (не)гласуване, към този момент и някакви си 100 000 гласа могат да стигнат.
Стига да останат някои да си мръднат въпреки всичко задниците, с цел да „ им гласоподават “ на все по-мощното кретенско танго единствено от политически дирници.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ