9 септември ми купи геврече. И така ми го бодна, че кръв ми потече
Някак незабелязано светлото бъдеще се трансформира в тъмно и кърваво минало. Свободата и равенството - в изкормени трупове, братството и електрификацията - в нагризани от свинете човешки глави, интернационализмът и безкласовото общество - в примитивно патриотарство и олигархичен надзор на селските тъпунгери. Така че не питайте какво ни е дал 9 септември, тъй като то е прекалено много, с цел да бъде разказано. Много ни е дал, и всичкото - откъм гърба. Със засилка.
9 септемри - това е най-мрачната дата в историята на България. Защото при рухването си под византийско, и след това под османско господство, ние просто губим държавната си самостоятелност. Под смърдящия чепик на Червената войска обаче се лишаваме напълно човешкия си образ и се трансформираме в говедата на Европа, в червеите на Балканите, в пичите въшки на Съветската империя.
Докато гърци и турци са ни изтръгнали публичните органи, държавния запас и историческата памет, комуноидните копелета непосредствено са ни пометнали душичките. А след подобен честен кюретаж здрава плът и здрава мисъл не никне. Поне в идващите 80 години.
Погледнете ги през днешния ден тези отрепки, които реват със сълзи за издигнатите от Червенков, Югов и Живков мостове, ТЕЦ-ове, АПК-та и третокласни пътища. За кренвиршите от месо, за лимонадата в кварталната сладкарница, за телефона с дуплекс, за ключа на ластик на шията, за дочените гащи на баща и вонящия на нафталин пеньоар на мама.
Бих ги съжалявал, само че на 9 септември място за жалост няма, както са нямали жалост уродите Лев Главинчев и Мирчо Спасов, когато са екзекутирали " В името на народа " с патрон в тила учители и публицисти, професори и счетоводители, офицери и бизнесмени. За да настанят калните си ботуши и прокълната си челяд в жилищата на убитите, да плюскат от чиниите им и да спят на пухените им възглавници съня на праведници и герои на революцията.
Презирам всеки червей, който изпитва и най-нищожното зрънце носталгия към най-черната страница в българската история, мразя го, пикая на правото му на мнение и свободен избор. Онзи, който симпатизира на всеобщи убийци, грабители и изнасилвачи, е същият като тях. Дори по-опасен, тъй като те носят револверите си на кръста, а неговата завист и деградация е скрита надълбоко в мижитурската му душичка.
България след 9.ІХ.1944 година e разгромена и разорена. Три четвърти век на напредък, веществен и нравствен подем е унищожен, израждането на нацията е сменено с неуместното чуждопоклонничество и гъзолизането на завоевателя. Разрухата е колосална, родината в никакъв случай преди не е преживявала сходно зло.
Болшевишкият прелом освен изкла 30 000 души и заточи в лагери 10 пъти по толкоз. Той унищожи груповата ни еднаквост, докара до размиване на националната просвета, полезности, традиции и смилането на изначалното разнообразие и нюанс на народа ни в една аморфна маса без темперамент, не запомнила генезис, не запомнила самочувствие, воля и морал. Но помнеща чушкопека и лагера в Обзор. Истинска покруса.
9 септемри - това е най-мрачната дата в историята на България. Защото при рухването си под византийско, и след това под османско господство, ние просто губим държавната си самостоятелност. Под смърдящия чепик на Червената войска обаче се лишаваме напълно човешкия си образ и се трансформираме в говедата на Европа, в червеите на Балканите, в пичите въшки на Съветската империя.
Докато гърци и турци са ни изтръгнали публичните органи, държавния запас и историческата памет, комуноидните копелета непосредствено са ни пометнали душичките. А след подобен честен кюретаж здрава плът и здрава мисъл не никне. Поне в идващите 80 години.
Погледнете ги през днешния ден тези отрепки, които реват със сълзи за издигнатите от Червенков, Югов и Живков мостове, ТЕЦ-ове, АПК-та и третокласни пътища. За кренвиршите от месо, за лимонадата в кварталната сладкарница, за телефона с дуплекс, за ключа на ластик на шията, за дочените гащи на баща и вонящия на нафталин пеньоар на мама.
Бих ги съжалявал, само че на 9 септември място за жалост няма, както са нямали жалост уродите Лев Главинчев и Мирчо Спасов, когато са екзекутирали " В името на народа " с патрон в тила учители и публицисти, професори и счетоводители, офицери и бизнесмени. За да настанят калните си ботуши и прокълната си челяд в жилищата на убитите, да плюскат от чиниите им и да спят на пухените им възглавници съня на праведници и герои на революцията.
Презирам всеки червей, който изпитва и най-нищожното зрънце носталгия към най-черната страница в българската история, мразя го, пикая на правото му на мнение и свободен избор. Онзи, който симпатизира на всеобщи убийци, грабители и изнасилвачи, е същият като тях. Дори по-опасен, тъй като те носят револверите си на кръста, а неговата завист и деградация е скрита надълбоко в мижитурската му душичка.
България след 9.ІХ.1944 година e разгромена и разорена. Три четвърти век на напредък, веществен и нравствен подем е унищожен, израждането на нацията е сменено с неуместното чуждопоклонничество и гъзолизането на завоевателя. Разрухата е колосална, родината в никакъв случай преди не е преживявала сходно зло.
Болшевишкият прелом освен изкла 30 000 души и заточи в лагери 10 пъти по толкоз. Той унищожи груповата ни еднаквост, докара до размиване на националната просвета, полезности, традиции и смилането на изначалното разнообразие и нюанс на народа ни в една аморфна маса без темперамент, не запомнила генезис, не запомнила самочувствие, воля и морал. Но помнеща чушкопека и лагера в Обзор. Истинска покруса.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ