Защо октоподите имат синя кръв?
Октоподите са измежду най-интересните морски жители, които от дълго време притеглят вниманието към себе си освен с необичайния си външен тип, само че и с високоразвития си мозък: да вземем за пример те подлежат на дресировка, могат да разграничават геометрични фигури и даже запомнят хората, които постоянно ги посещават – в действителност, стават техни питомци.
Но не по-малка забавна е и вътрешната конструкция на октоподите. На първо време се сещаме за тяхната кръвоносна система. За разлика от нас, октоподите имат не едно, а цели три сърца, които разпращат кръв със наследник цвят по организма.
Това, че октоподите имат синя кръв било известно още в древността. Но съумели да схванат за какво цветът й е тъкмо подобен едвам в края на 19 век.
Точно тогава биолозите съумели да отделят от хемолимфата (телесна течност, циркулираща в съдовете на доста безгръбначни) на октопода наследник пигмент, отличаващ се с високо наличие на мед, който и му придава синия цвят.
Било решено новият пигмент да се споделя „ хемоцианин “ и тогава учените предположили, че благодарение на хемоцианина октоподите реализират преноса на О2 към тъканите.
Предположението било изцяло доказано от по-нататъшни проучвания – молекулите на хемоцианина обезпечават по-добро снабдяване на кръв към органите за разлика от сходния хемоглобин.
Освен това, съществуването на хемоцианин в хемолимфата разрешава на октоподите да съществуват в изискванията на извънредно ниско температури, които се следят, да вземем за пример, в ледените води на Антарктика.
В такива условия нарасналият вискозитет на кръвта затруднява превозването на кислорода към тъканите.
Но октоподите, при някои типове хемоцианинът заема цели 11% от веществата в хемолимфата, не изпитват проблем с насищането на клетките с О2. Това важи и за някои типове миди, чиято кръв също е наситена с хемоцианин.
