Оковите на майчината любов
„ Оковите на майчината обич “ на Анатолий Некрасов е книга, която от две години безсрамно ми се пули от библиотеката, само че аз с надменност и известна доза боязън отказвах даже да прелистя.
Въпреки, че неведнъж ми бе препоръчвана от близки и далечни хора… Как може майчината обич да бъде окова? Що за нелепост?! Та нали тя е свещена, възпята! Оказа се, че съпротивата ми към тази книга по никакъв начин не е инцидентна.
В последна сметка се насилих да я прочета. И ще бъда почтена – не я одобрявам! Разгневи ме мощно, на няколко пъти я захвърлях с думите, че е цялостен отпадък. Написана е на ужасяващ книжовен език, без дълбочина и нюх. Авторът, Анатолий Некрасов, несъмнено не ме сграбчва. Мисля, че имаме извънредно разнообразни разбирания за това какво е семейство, за ролята на дамата и несъмнено ми лъха на сексизъм и хомофобия от редовете. Не ми подхожда стила му на изявление и бруталността на показване на тезата му. Намирисва ми на булевардност.
Препоръчах я на всичките си приятелки – сегашни или бъдещи майки. Защото, въпреки и зле написана, тази книга споделя нещо доста значимо. И правилно. Истина, която не ми харесва да призная пред самата себе си. Препоръчах на всичките си приятелки – сегашни или бъдещи майки. Основната теза, която Анатолий Некрасов развива в „ Оковите на майчината обич “ е, че с цел да има благополучие в фамилията и децата да порастват здрави и щастливи, е належащо да има обич сред родителите.
Прекалената майчина обич е разследване на объркана система от полезности, при която майката слага детето си над всичко друго – над себе си и над своя сътрудник. Според създателя това травмира децата, провокира заболявания и даже гибел в фамилната верига.
Преобърнатият светоглед се предава от потомство на потомство в продължение на десетилетия. Анатолий Некрасов споделя, по какъв начин при разнообразни аудитории задава въпроса „ За вас кое е най-скъпото и най-ценното създание? “ и най-честият отговор е „ Детето, децата “. Много рядко някой дава отговор „ Моя сътрудник “. Но в никакъв случай не е чул отговор „ Най-любимият за мен човек съм аз самият “.
Добрата, отдадена майка е издигната в фетиш. Още от раждането си момичето е възпитавано, че неговата най-важна роля в живота е да стане майка. Какво по-голямо благополучие от това да живееш за другите!
Жената не осъзнава смисъла на своя живот и в резултат на това се нарушава нейната ценностна система. Тогава, поради обществото и традициите, в нейното схващане се загнездва мисълта: „ Родила съм се, с цел да раждам деца, поради майчинството “. И децата се трансформират в смисъл на живота й. И тя влиза в облика, тъй като се опасява да познае себе си. Обществото постанова идеалния облик на нежната, любяща майка, намираща своето висше благополучие в децата. Авторът обрисува облика на „ прекомерната майка “. Коя е тя ли? Познаваме ли я? Това е майката, за която да има дете се е трансформирало в нейна житейска задача. Тя изцяло не помни (ако в миналото въобще е помнела) себе си, в множеството случаи не помни и колегата си – посвещава се на детето с цялостна отдаденост.
Защото е майка, тъй като по този начин би трябвало, тъй като нали по тази причина е пристигнала на този свят, с цел да извърши своята задача!
Тя е безпределно грижовна към детето, постоянно разтревожена за неговото здраве, за неговото положение, за неговото бъдеще. Майката, която се стреми да управлява всяка заплаха, да предотврати всяко събитие, което може да нарани или попречи на детето й. Тя постоянно знае, постоянно е осведомена, постоянно е подготвена да се впусне в борба за своето отроче. И изцяло не помни да излезе от тази роля, даже когато отрочето към този момент е задоволително огромно, с цел да се грижи единствено за себе си.
Но по какъв начин да го пусне? Отвъд това да бъде майка няма друго, няма я нея – дамата. И сграбчвайки тази единствена роля в живота си, тя се трансформира в страшилище, което изяжда свободата, идентичността и щастието на личните си деца.
Въпреки, че неведнъж ми бе препоръчвана от близки и далечни хора… Как може майчината обич да бъде окова? Що за нелепост?! Та нали тя е свещена, възпята! Оказа се, че съпротивата ми към тази книга по никакъв начин не е инцидентна.
В последна сметка се насилих да я прочета. И ще бъда почтена – не я одобрявам! Разгневи ме мощно, на няколко пъти я захвърлях с думите, че е цялостен отпадък. Написана е на ужасяващ книжовен език, без дълбочина и нюх. Авторът, Анатолий Некрасов, несъмнено не ме сграбчва. Мисля, че имаме извънредно разнообразни разбирания за това какво е семейство, за ролята на дамата и несъмнено ми лъха на сексизъм и хомофобия от редовете. Не ми подхожда стила му на изявление и бруталността на показване на тезата му. Намирисва ми на булевардност.
Препоръчах я на всичките си приятелки – сегашни или бъдещи майки. Защото, въпреки и зле написана, тази книга споделя нещо доста значимо. И правилно. Истина, която не ми харесва да призная пред самата себе си. Препоръчах на всичките си приятелки – сегашни или бъдещи майки. Основната теза, която Анатолий Некрасов развива в „ Оковите на майчината обич “ е, че с цел да има благополучие в фамилията и децата да порастват здрави и щастливи, е належащо да има обич сред родителите.
Прекалената майчина обич е разследване на объркана система от полезности, при която майката слага детето си над всичко друго – над себе си и над своя сътрудник. Според създателя това травмира децата, провокира заболявания и даже гибел в фамилната верига.
Преобърнатият светоглед се предава от потомство на потомство в продължение на десетилетия. Анатолий Некрасов споделя, по какъв начин при разнообразни аудитории задава въпроса „ За вас кое е най-скъпото и най-ценното създание? “ и най-честият отговор е „ Детето, децата “. Много рядко някой дава отговор „ Моя сътрудник “. Но в никакъв случай не е чул отговор „ Най-любимият за мен човек съм аз самият “.
Добрата, отдадена майка е издигната в фетиш. Още от раждането си момичето е възпитавано, че неговата най-важна роля в живота е да стане майка. Какво по-голямо благополучие от това да живееш за другите!
Жената не осъзнава смисъла на своя живот и в резултат на това се нарушава нейната ценностна система. Тогава, поради обществото и традициите, в нейното схващане се загнездва мисълта: „ Родила съм се, с цел да раждам деца, поради майчинството “. И децата се трансформират в смисъл на живота й. И тя влиза в облика, тъй като се опасява да познае себе си. Обществото постанова идеалния облик на нежната, любяща майка, намираща своето висше благополучие в децата. Авторът обрисува облика на „ прекомерната майка “. Коя е тя ли? Познаваме ли я? Това е майката, за която да има дете се е трансформирало в нейна житейска задача. Тя изцяло не помни (ако в миналото въобще е помнела) себе си, в множеството случаи не помни и колегата си – посвещава се на детето с цялостна отдаденост.
Защото е майка, тъй като по този начин би трябвало, тъй като нали по тази причина е пристигнала на този свят, с цел да извърши своята задача!
Тя е безпределно грижовна към детето, постоянно разтревожена за неговото здраве, за неговото положение, за неговото бъдеще. Майката, която се стреми да управлява всяка заплаха, да предотврати всяко събитие, което може да нарани или попречи на детето й. Тя постоянно знае, постоянно е осведомена, постоянно е подготвена да се впусне в борба за своето отроче. И изцяло не помни да излезе от тази роля, даже когато отрочето към този момент е задоволително огромно, с цел да се грижи единствено за себе си.
Но по какъв начин да го пусне? Отвъд това да бъде майка няма друго, няма я нея – дамата. И сграбчвайки тази единствена роля в живота си, тя се трансформира в страшилище, което изяжда свободата, идентичността и щастието на личните си деца.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ