Военните паметници като мисия
Около 3200 са военните монументи в страната.
За Борис Николов от Съюза на военноинвалидните кооперации опазването и основаването наизуст за значимите военни събития е повече от идея . Той има вяра, че даже и в границите на самодейността на съюза „ Една детска сълза - една молитва “ концепцията за новите военни монументи се трансформира в скъп урок по история и национализъм.
„ Градим нови, възвръщаме остарели, търсим терени, настояваме да се случи това, което не се е случило през годините “, споделя Николов пред БНР.
Той дава образец с концепцията да бъде сложена камбана на издигнатата преди 90 години кула-камбанария на село Слишовци. След Ньойския контракт селото останало разграничено - една част останала в България, а другата в Сърбия .
„ Нашите прародители са имали концепция да сложат камбана и по празниците да звънят всякога, с цел да знаят, че българите от тази страна на границата не са не запомнили българите от другата страна на границата “, припомня Борис Николов.
Днес камбаната е отлята, само че към момента не може да се сложи, тъй като се изискват… доста съгласувания. „ Ние направихме камбаната и я държим, и гледаме сеир. “
Макар и тежко и мъчно, са почнали и построяването на незабравим военно-исторически парк „ Кръстец “, между Шипка и Бузлуджа.
Искат да оставят паметни знаци и на територията на Северна Македония, диалозите обаче вървят мъчно, удостоверява и Иво Антонов от Министерството на защитата, който дава отговор за обществената политика и военно-патриотичното образование. По думите му, сериозните проблеми там не се дължат на бездействието на нашата страна, а на обструкциите и съпротивата на РСМ.
„ Нека напомним, че за свободата и независимостта на Македония са починали 175 хиляди българи. Това, което ние вършим там – всеки един монумент, всеки един камък, всяка една плоча е огромно достижение , тъй като е реализирано с доста труд и дипломатически старания. “
Докладът за положението на защитата регистрира, че в България през предходната година са били открити нови военни монументи в Белоградчик, Добрич, село Гигинци, община Брезник . Само за последните 4 години самодейностите са близо 450, финансирани с към 1 400 000 хиляди лв., прецизира Иво Антонов. Идеята била да се подкрепят по-бедни общини, които нямат благоприятни условия, с цел да може да се възстановят повече монументи .
Близо 80 монументи са били направени през 2020 година Пандемията попречила на реализирането на паметна плоча в чест на посрещането през 1945 година на Първа българска войска от фронта. Замислено е плочата да бъде на площад „ Лъвов мост “ в София, където преди 76 години била издигната и арка, под която да минат войските .
За Борис Николов от Съюза на военноинвалидните кооперации опазването и основаването наизуст за значимите военни събития е повече от идея . Той има вяра, че даже и в границите на самодейността на съюза „ Една детска сълза - една молитва “ концепцията за новите военни монументи се трансформира в скъп урок по история и национализъм.
„ Градим нови, възвръщаме остарели, търсим терени, настояваме да се случи това, което не се е случило през годините “, споделя Николов пред БНР.
Той дава образец с концепцията да бъде сложена камбана на издигнатата преди 90 години кула-камбанария на село Слишовци. След Ньойския контракт селото останало разграничено - една част останала в България, а другата в Сърбия .
„ Нашите прародители са имали концепция да сложат камбана и по празниците да звънят всякога, с цел да знаят, че българите от тази страна на границата не са не запомнили българите от другата страна на границата “, припомня Борис Николов.
Днес камбаната е отлята, само че към момента не може да се сложи, тъй като се изискват… доста съгласувания. „ Ние направихме камбаната и я държим, и гледаме сеир. “
Макар и тежко и мъчно, са почнали и построяването на незабравим военно-исторически парк „ Кръстец “, между Шипка и Бузлуджа.
Искат да оставят паметни знаци и на територията на Северна Македония, диалозите обаче вървят мъчно, удостоверява и Иво Антонов от Министерството на защитата, който дава отговор за обществената политика и военно-патриотичното образование. По думите му, сериозните проблеми там не се дължат на бездействието на нашата страна, а на обструкциите и съпротивата на РСМ.
„ Нека напомним, че за свободата и независимостта на Македония са починали 175 хиляди българи. Това, което ние вършим там – всеки един монумент, всеки един камък, всяка една плоча е огромно достижение , тъй като е реализирано с доста труд и дипломатически старания. “
Докладът за положението на защитата регистрира, че в България през предходната година са били открити нови военни монументи в Белоградчик, Добрич, село Гигинци, община Брезник . Само за последните 4 години самодейностите са близо 450, финансирани с към 1 400 000 хиляди лв., прецизира Иво Антонов. Идеята била да се подкрепят по-бедни общини, които нямат благоприятни условия, с цел да може да се възстановят повече монументи .
Близо 80 монументи са били направени през 2020 година Пандемията попречила на реализирането на паметна плоча в чест на посрещането през 1945 година на Първа българска войска от фронта. Замислено е плочата да бъде на площад „ Лъвов мост “ в София, където преди 76 години била издигната и арка, под която да минат войските .
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ