Две стотинки и половина. Нацяло
Около 30 български писатели желаеха неотдавна в писмо до Парламента и Министерство на културата отчисления от библиотеките и читалните в страната за така наречен " репро права " и заемането на книгите им.
Сега аз имена няма да загатвам, тъй като хората са си се подписали с имената си под отвореното писмо и няма място за спекулации. Така са решили, по този начин са създали. Кой от тях е огромен създател и кой дребен, историята ще отсъди. И няма да сме живи да разберем. Обаче се чудя тия всички подписани под отвореното писмо… Как по този начин са се хлъзнали някои от тях. Щото ги имах за свободолюбиви и точни пичове, примерно. Хайде, другите са повече или по-малко ясни. Някои от имената блестят със своята беднотия, да се изразя по този начин напълно иронично. Гладни и жадни вървят. Гащите със сезал си връзват. И си кърпят чорапите, като им се скъсат. Ама както и ще да е, лакомията почивен ден няма.
А може би ще се изненадат, в случай че схванат, че в цялата страна техните книги са заемани в библиотеки общо да речем четири пъти… Някой по случайност е отворил тяхна книга. И желаят този някой, четец или страната, зад която сме всички данъкоплатци, да им отчисли за тия пет заемания на книгата им какъв брой? Пет стотинки на заемане ли? Или по-малко? Що не ги прецизират тия въпроси в отвореното писмо? И от кое място би трябвало да дойдат тия кинти? Вие, сътрудници създатели, читателски карти в библиотеки имате ли? Знаете ли какъв брой коства картата за една година? Пет лв.. Моята е толкоз. В библиотеката работят десетина библиотекарки, има и чистачки, общо личният състав да е със счетоводство и администрация двайсет души. Те всеки месец взимат заплата и колкото и ниска да е тя, с тия пет лв. от четец на година няма по какъв начин да се събере. Значи някой дотира библиотеката, с цел да съществува. Значи библиотеката е същото като учебното заведение, институт, върху който се крепи културата, духът. Нещо, без което няма да умрем от апетит, само че ще умрем от дивотия. Библиотеките се устоят от бюджетите. Държавност. Солидарност. Обществен контракт.
И в този момент изниква значимият въпрос. Кой да заплати на мрънкащите за стотинки? Пак ли ние, данъкоплатците? Защо? Ами че аз техни книги в библиотеката не чета, на каква база те желаят да получават дивиденти? Как ще броят какъв брой са прочитите на техните заглавия? Как ще дефинират какъв брой да бъде дивидентът за един прочит? А в случай че ще заплаща читателят непосредствено на създателя – като по какъв начин си го показва този развой господин създателят? Взимам книга примерно през днешния ден на един от подписалите писмото и му изпращам смс на къс номер ли? Нали съм си платил един път годишната такса, с цел да имам достъп до цялата библиотека? Нали това е правилото на библиотеката? Книгата не е моя, взимам я, чета я, връщам я. Списователи, белетристи, прозаици и елементарни комплексари. Проза е всичко това. Скука на къси талази.
Когато се появи хубава книга, няма да очаквам да влезе в библиотеката, че да си я заема. А ще отделя финанси що се касае за кило сирене и ще ида да си я купя. Спирам със закачките и навеждам единствено някои от най-здравите онлайн мнения, за които се надявам създателите да не ми търсят авторски хонорар по правосъден ред: „ Направо с сензори за обърнати страници да ги създадат книгите “, „ Така е – би трябвало да се яде. Като не ти купуват литературния бълвоч, въпреки всичко с едни отчисления може да закърпиш погрешно ляво месеца. “, „ Тия са бетер бакшиши, дето ще ти желаят в допълнение, че си с огромен куфар и не се събира при газовата… “, „ А в случай че я прочета два пъти? “, „ Да, à разкажеш на някой защо става дума в нея, плащаш половината рекет. “, „ А като след 1-2 години не помни какво е написано в книгата, ще може ли да си желая парите назад? “… И по този начин нататък.
Между другото, всички тия елементарни уиндоус юзери чували ли са в миналото за правилото на свободния програмен продукт и отворения код? Примерно оттова можеха да заловен напълно леко нещо от концепцията за свободен достъп до знания… Правото на всички хора, небогати и богати, да имат достъп. Принципът е същият. Но и те желаят като Бил Гейтс да са в киреча, а не като оня прошляк незнаен Ричард Столман. Творци? Свобода?
Сега аз имена няма да загатвам, тъй като хората са си се подписали с имената си под отвореното писмо и няма място за спекулации. Така са решили, по този начин са създали. Кой от тях е огромен създател и кой дребен, историята ще отсъди. И няма да сме живи да разберем. Обаче се чудя тия всички подписани под отвореното писмо… Как по този начин са се хлъзнали някои от тях. Щото ги имах за свободолюбиви и точни пичове, примерно. Хайде, другите са повече или по-малко ясни. Някои от имената блестят със своята беднотия, да се изразя по този начин напълно иронично. Гладни и жадни вървят. Гащите със сезал си връзват. И си кърпят чорапите, като им се скъсат. Ама както и ще да е, лакомията почивен ден няма.
А може би ще се изненадат, в случай че схванат, че в цялата страна техните книги са заемани в библиотеки общо да речем четири пъти… Някой по случайност е отворил тяхна книга. И желаят този някой, четец или страната, зад която сме всички данъкоплатци, да им отчисли за тия пет заемания на книгата им какъв брой? Пет стотинки на заемане ли? Или по-малко? Що не ги прецизират тия въпроси в отвореното писмо? И от кое място би трябвало да дойдат тия кинти? Вие, сътрудници създатели, читателски карти в библиотеки имате ли? Знаете ли какъв брой коства картата за една година? Пет лв.. Моята е толкоз. В библиотеката работят десетина библиотекарки, има и чистачки, общо личният състав да е със счетоводство и администрация двайсет души. Те всеки месец взимат заплата и колкото и ниска да е тя, с тия пет лв. от четец на година няма по какъв начин да се събере. Значи някой дотира библиотеката, с цел да съществува. Значи библиотеката е същото като учебното заведение, институт, върху който се крепи културата, духът. Нещо, без което няма да умрем от апетит, само че ще умрем от дивотия. Библиотеките се устоят от бюджетите. Държавност. Солидарност. Обществен контракт.
И в този момент изниква значимият въпрос. Кой да заплати на мрънкащите за стотинки? Пак ли ние, данъкоплатците? Защо? Ами че аз техни книги в библиотеката не чета, на каква база те желаят да получават дивиденти? Как ще броят какъв брой са прочитите на техните заглавия? Как ще дефинират какъв брой да бъде дивидентът за един прочит? А в случай че ще заплаща читателят непосредствено на създателя – като по какъв начин си го показва този развой господин създателят? Взимам книга примерно през днешния ден на един от подписалите писмото и му изпращам смс на къс номер ли? Нали съм си платил един път годишната такса, с цел да имам достъп до цялата библиотека? Нали това е правилото на библиотеката? Книгата не е моя, взимам я, чета я, връщам я. Списователи, белетристи, прозаици и елементарни комплексари. Проза е всичко това. Скука на къси талази.
Когато се появи хубава книга, няма да очаквам да влезе в библиотеката, че да си я заема. А ще отделя финанси що се касае за кило сирене и ще ида да си я купя. Спирам със закачките и навеждам единствено някои от най-здравите онлайн мнения, за които се надявам създателите да не ми търсят авторски хонорар по правосъден ред: „ Направо с сензори за обърнати страници да ги създадат книгите “, „ Така е – би трябвало да се яде. Като не ти купуват литературния бълвоч, въпреки всичко с едни отчисления може да закърпиш погрешно ляво месеца. “, „ Тия са бетер бакшиши, дето ще ти желаят в допълнение, че си с огромен куфар и не се събира при газовата… “, „ А в случай че я прочета два пъти? “, „ Да, à разкажеш на някой защо става дума в нея, плащаш половината рекет. “, „ А като след 1-2 години не помни какво е написано в книгата, ще може ли да си желая парите назад? “… И по този начин нататък.
Между другото, всички тия елементарни уиндоус юзери чували ли са в миналото за правилото на свободния програмен продукт и отворения код? Примерно оттова можеха да заловен напълно леко нещо от концепцията за свободен достъп до знания… Правото на всички хора, небогати и богати, да имат достъп. Принципът е същият. Но и те желаят като Бил Гейтс да са в киреча, а не като оня прошляк незнаен Ричард Столман. Творци? Свобода?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ