Почти 1730 изборни секции са в риск от контролиран вот
Около 1730 изборни секции са застрашени от някаква форма на следен избор, като 888 от тях са в най-сериозен риск. Данните са от онлайн изследване на Института за развиване на обществената среда (ИРПС), което бе показано през днешния ден и е обвързвано с идните парламентарни избори на 4 април. прави оценка вероятните опасности от операции при гласуването, а данните за " изкривяването на електоралното държание " са въз основата на последните три вота за Народно събрание - през 2013 г,. 2014 година и 2017 г. и стъпват на публични резултати от тях.
Най-много секции, отговарящи на изискванията за " заплаха ", има в регион Хасково - 141. Следват регионите Бургас - 134, Добрич и Шумен - с по 106. Най-малко са тези секции в регионите Кюстендил - 6, Перник - 11 и Габрово - 13.
" За да твърдим, че има следен избор в тези секции, би трябвало да се приказва за 100 % гласове, подадени за един политически индивид. Поради тази причина общият брой на гласувалите хора в тези секции не се равнява на следения избор, а единствено цели да насочи вниманието към тези места ", разясняват от института.
Обясненията за " отклоняващото държание на гласоподавателите " са доста и с друг темперамент. От една страна то може да се дължи на етнически избор. Така да вземем за пример с. Бунцево, в община Якоруда, се свързва исторически със съпротивата си против Възродителния развой. От друга страна в дребните обитаеми места може да има директна връзка с избрани претенденти в партийните листи - да вземем за пример персони, които са родени в района; които са отделили време, с цел да показват програмата си пред хората; да чуят проблемите на локалната общественост и т.н ", изясняват от организацията, която от години следи както изборите, по този начин и работата на народните представители и други държавни организации.
Върху метода на гласоподаване на гласоподавателите може да има и разнообразни форми на напън – административен, да вземем за пример когато общината е главен работодател; корпоративен по линия на огромни предприятия в региона, които търсят непосредственост с органите на властта и употребяват изборите, с цел да се нареждат по отношение на партийните субекти; платен избор и изнудване на гласоподавателите по линия на обществения статус на обособените общности и други, се показва още в изследването.
Всъщност изборните нарушавания най-често се случвали там, където популацията е изпаднало в някаква форма на взаимозависимост. Тя може да бъде икономическа - заради високите равнища на безработица, ниското възнаграждение на труда или високия дял на застаряващото население; просветителна - когато равнището на начетеност не разрешава на хората да бъдат самостоятелни и да позволяват проблемите си самостоятелно; корупционна - когато ресурсите на страната се употребяват, с цел да бъде подтиснат политическия плурализъм в обитаемото място (примерно посредством непрекъснати инспекции, санкции, запор на сметки и така нататък за хората с друго мнение) и други Целта на уредниците на този развой обаче е постоянно идентична – постигането на преимущества посредством надзор върху ръководството на обществения запас, обобщават от института.
Посочват още, че за установяване каква тъкмо е тежестта на купения и следен избор е нужен по-задълбочен и повсеместен разбор.
КУПЕНО ГЛАСУВАНЕ
От оповестената информация от института се схваща, че през 2013 година секциите в риск са били 1502, като в тях са били регистрирани 370 хиляди гласоподаватели. През 2014 година броят им е бил 1546 с 390 хиляди гласоподаватели, а през 2017 - 1284 секции с 322 хиляди гласоподаватели. Тези цифри демонстрират, че изборната тежест на гласовете от тези секции е към 10 %. От ИРПС вършат категорично конкретизиране, че тези данни не демонстрират еднопосочно размера на купения избор.
Най-много секции, отговарящи на изискванията за " заплаха ", има в регион Хасково - 141. Следват регионите Бургас - 134, Добрич и Шумен - с по 106. Най-малко са тези секции в регионите Кюстендил - 6, Перник - 11 и Габрово - 13.
" За да твърдим, че има следен избор в тези секции, би трябвало да се приказва за 100 % гласове, подадени за един политически индивид. Поради тази причина общият брой на гласувалите хора в тези секции не се равнява на следения избор, а единствено цели да насочи вниманието към тези места ", разясняват от института.
Обясненията за " отклоняващото държание на гласоподавателите " са доста и с друг темперамент. От една страна то може да се дължи на етнически избор. Така да вземем за пример с. Бунцево, в община Якоруда, се свързва исторически със съпротивата си против Възродителния развой. От друга страна в дребните обитаеми места може да има директна връзка с избрани претенденти в партийните листи - да вземем за пример персони, които са родени в района; които са отделили време, с цел да показват програмата си пред хората; да чуят проблемите на локалната общественост и т.н ", изясняват от организацията, която от години следи както изборите, по този начин и работата на народните представители и други държавни организации.
Върху метода на гласоподаване на гласоподавателите може да има и разнообразни форми на напън – административен, да вземем за пример когато общината е главен работодател; корпоративен по линия на огромни предприятия в региона, които търсят непосредственост с органите на властта и употребяват изборите, с цел да се нареждат по отношение на партийните субекти; платен избор и изнудване на гласоподавателите по линия на обществения статус на обособените общности и други, се показва още в изследването.
Всъщност изборните нарушавания най-често се случвали там, където популацията е изпаднало в някаква форма на взаимозависимост. Тя може да бъде икономическа - заради високите равнища на безработица, ниското възнаграждение на труда или високия дял на застаряващото население; просветителна - когато равнището на начетеност не разрешава на хората да бъдат самостоятелни и да позволяват проблемите си самостоятелно; корупционна - когато ресурсите на страната се употребяват, с цел да бъде подтиснат политическия плурализъм в обитаемото място (примерно посредством непрекъснати инспекции, санкции, запор на сметки и така нататък за хората с друго мнение) и други Целта на уредниците на този развой обаче е постоянно идентична – постигането на преимущества посредством надзор върху ръководството на обществения запас, обобщават от института.
Посочват още, че за установяване каква тъкмо е тежестта на купения и следен избор е нужен по-задълбочен и повсеместен разбор.
КУПЕНО ГЛАСУВАНЕ
От оповестената информация от института се схваща, че през 2013 година секциите в риск са били 1502, като в тях са били регистрирани 370 хиляди гласоподаватели. През 2014 година броят им е бил 1546 с 390 хиляди гласоподаватели, а през 2017 - 1284 секции с 322 хиляди гласоподаватели. Тези цифри демонстрират, че изборната тежест на гласовете от тези секции е към 10 %. От ИРПС вършат категорично конкретизиране, че тези данни не демонстрират еднопосочно размера на купения избор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ