„Добрият” и „лошият” холестерол
Около 1 грам холестерол се създава и в личния ни организъм – на първо място в черния дроб. От тази мастна субстанция се нуждаят всички органи в тялото ни: тя е жизненонеобходим конструктивен материал – апропо при обмяната на мазнините, образуването на клетъчните стени или при производството на хормони (напр. половите) и жлъчните киселини (важни при храносмилането). За превозването му през кръвоносните съдове холестеролът е пакетиран в така наречен липопротеинови частици.
За страдание, равнището на холестерола ви е високо, – в случай че въз основа на кръвния разбор лекарят ви е сложил такава диагноза, това сигурно значи, че би трябвало да предприемете ограничения за снижаването му, защото продължитeлните високи холестеролови равнища усилват доста риска от съдови отлагания, нарушаващи кръвоснабдяването. Възможните последствия са разнообразни типове сърдечносъдови болести до сърдечен инфаркт.
Защо нарасналият холестерол е толкоз рисков? Защото непотребните количества се отсрочват под формата на плаки в кръвоносните съдове, в това число и в периферните сърдечни съдове. Резултатът е, че те се стесняват, а сърдечният мускул получава все по-малко О2. В съдовите отлагания също така стартират да протичат възпалителни процеси, които могат да имат съдбовен излаз.
За да се реализира намаляване на холестероловите равнища, като начало би трябвало да настъпи преустрояване на хранителния ви режим. Печено свинско с пържени картофи и за десерт шоколадов мус със сметана – сходна вечеря би трябвало да бъде изключение в диетата ви. Животинските мазнини, като маслото, тлъстото месо или майонезата би трябвало да бъдат зачертани от хранителния ви проект. Идеално би било да се придържате към средиземноморската кухня, богата на зехтин вместо на скотски мазнини, на риба вместо на месо и доста зеленчуци. Ядките би трябвало да заемат една забележителна част от храненето ви при нараснал холестерол. Поради високото наличие на мазнини тези съсредоточени пакети на потребни хранителни субстанции дълго време получаваха несправедливо отрицателна оценка. Вече е известно, че ядките съдържат ненаситени, т.е. така наречен положителни мазнини.
Само преустройството на режима на хранене не е задоволително за дейно и дълготрайно намаляване на холестероловите равнища. Спортът и придвижването също би трябвало да излязат на напред във времето. Препоръчителни са спортовете за устойчивост като плуването, колоезденето или спортното вървене. Независимо към какъв спорт сте се насочили, идеалният вид би бил да го практикувате регулярно по 30 минути дневно най-малко 3 пъти на седмица. В доста случаи обаче смяната в стила на живот и хранене не може да помогне. Тогава се постанова медикаментозно лекуване. Изследванията демонстрират, че при подобаваща медикаментозна терапия високите равнища на холестерола могат да бъдат снижени и да се понижи рискът от животозастрашаващите сърдечносъдови нарушавания.
Как можете да се предпазите?
При стойности до най-много 300 мг/дл можете да се опитате да свалите холестероловите си равнища без медикаментозна терапия. С вярно хранене и целеустремено придвижване е допустимо да намалите стойностите им до 30%!
1. Яжте повече баластни субстанции. Варивата (фасулът, лещата, грахът), зеленчуците, плодовете и суровите подправки съдържат доста баластни субстанции и фибрини, които понижават холестероловите равнища, подправките биха могли също да заместят маслото върху хляба.
2. Риба вместо месо. Тлъстите риби като сьомгата, херингата, рибата звук или скумрията съдържат омега-3-мастни киселини, които също така намаляват и високото кръвно налягане.
3. Задушаване вместо пържене и печене. Рибата и зеленчуците е най-добре да задушите във фолио или в тенджера за печене под похлупак във фурната ими микровълновата печка, вместо да пържите на котлона или запичате до кафява коричка. Прегорялата лой с изключение на всичко друго съдържа и голям брой нездравословни отрови, които обременяват освен храносмилането, само че и черния дроб.
4. Пълнозърнести артикули. По-добре се откажете от пържените или печени картофи като гарнитура и наблегнете на варения ориз, жито, ръж или просо. Пълнозърнестите житни култури контролират обмяната на веществата и понижават мастните стойности в кръвта.
