Огромните изправени камъни във външния кръг на Стоунхендж действат като

Огромните изправени камъни във външния кръг на Стоунхендж работят като усилвател и предизвикват ехо, с цел да подобрят речта и музиката в церемонии, провеждани хиляди години преди появяването на актуалната звучност. Това сочи ново проучване, за което оповестява „ Лайф Сайънс “.
Драматичните звукови резултати, в това число повтарящото се ехтене, са били непознати за множеството хора, които се събирали там, споделят откривателите, макар че някои от тях може да следили сходни резултати в пещерите и в каньоните.
Констатациите оказват помощ да се изясни част от дългогодишната тайнственост на археологията - какъв резултат са имали античните обекти и здания, като каменни кръгове, погребални камери и антични храмове, върху звуците.
В случая на Стоунхендж, който е издигнат за пръв път преди към 5000 години в равнината Солсбъри в Югозападна Англия, „ усилването е подпомагало речевата връзка, а реверберацията (отражение на звукови талази в затворено помещение или лимитирано пространство – бел. прев.) е подобрявала музикалните звуци “, пишат откривателите.
Изследванията им се основават на подробни изследвания на геометрично прецизен огромен модел с размер една дванадесета от размера на Стоунхендж, както евентуално е изглеждал и звучал по време на разцвета си, преди към 4200 години.
Водещият откривател Тревър Кокс, професор по акустично инженерство в университета в център " Селфорд " покрай Манчестър, Англия, и сътрудниците му, са прекарали няколко месеца в изтичане на мазилка, смесена с пластмаса, в 3D отпечатани форми, с цел да изваят общо 157 камъка - към два пъти повече, в сравнение с са останали през днешния ден.
Въз основа на лазерни сканирания на Стоунхендж, моделът включва централната " подкова " на петте най-големи каменни арки и десетки по-малките " сини камъни ", които в действителния живот евентуално са били влачени от антични кариери в Уелс, отдалечени на повече от 225 благи.
От решаващо значение е, че моделът монумент включва и цялостен външен кръг от 30 изправени пясъчни камъни и техните загради, наречени „ сарсени “ – идващо от „ сарацини “, средновековно британско име за арабски мюсюлмани, което е почнало да се употребява за всичко, което се счита за езическо. Днес във външния кръг са останали непокътнати единствено 17 сарсенови стълбове и седем загради, а неотдавнашни проучвания сочат, че те евентуално са били добивани наоколо.
Кокс акцентира смисъла на точното пресъздаване на Стоунхендж, както е изглеждал към 2200 година пр.н.е. с цел да може екипът му да научи по какъв начин е звучал по това време. Те измерили равнищата на звука на голям брой места към моделния монумент, както в границите на външния каменен кръг, по този начин и отвън него, употребявайки доста високочестотни звуци, с цел да компенсират неговата дребна канара - 12 пъти по-голяма от честотата на структурите, една дванадесета от естествения им размер. „ Такива техники се ползват от 30-те години на предишния век за огромни модели на концертни зали и оперни театри, само че те в никакъв случай до момента не са били употребявани върху модел на Стоунхендж “, сподели Кокс.
Антична звучност
Ето по какъв начин е издигнат Стоунхендж (ВИДЕО)
Археологът Майк Паркър-Пирсън от Лондонския академични лицей счита, че е разкрил по какъв начин е издигнат Стоунхендж. Ученият, дружно с негови...
Проучванията демонстрират, че речта, създадена във външния кръг, се усилва от пръстена от стоящи камъни с сред 10% и 20%, или към 5 децибела, спрямо речта навън. Те също по този начин откриват, че камъните отразяват до средночестотни звуци в кръга, със приблизително време на реверберация от 0,64 секунди. Но те откриват и че речта или музиката, създадени в кръга, се чуват доста мъчно отвън него - и това допуска, че сходни действия в центъра на Стоунхендж са се провеждали в интерес на малко на брой привилегировани, а не за огромен общ брой.
Но макар, че резултатите на Стоунхендж от реверберацията и усилването са били от огромно значение, Кокс сподели, че те не наподобяват главната причина, заради която Стоунхендж е издигнат.
Техниката към този момент може да се употребява в подземни погребални камери, а екипът на Кокс се надява да прегледа по-нататък акустиката на Пръстена на Бродгар, стоящи камъни на шотландските Оркнейски острови, и неолитните каменни кръгове в Португалия и Испания.
Работата по новия модел също по този начин дава на Кокс по-голяма оценка за това какъв брой доста работа е вложено в построяването на истинския Стоунхендж.
" Поставянето на камъните лишава няколко часа в мащаб от 1 до 12 ", изясни той. " Можете ли да си визиите действителния размер на тези неща и да ги преместите? Това е просто необикновено. "