Политическата манипулация и осъзнатата публична лъжа са доста по-опасни от хомеопатията
Огнян Минчев
Не владея систематично познание - експертиза, която би ми разрешила да взема умело отношение по въпроса потребна ли е или не хомеопатията. Затова бих желал да употребявам аналогията като средство за оценка на безапелационните позиции ЗА и ПРОТИВ хомеопатията като способ на лекуване. Доколкото ми е известно, хомеопатията е способ на поредно разреждане на несъмнено количество вещество в намаляващо съответствие с по-големи размери вода, до момента в който се доближи до централизация " на границата " на нулата, когато в разтвора хипотетично остава единствено някаква осведомителна матрица на употребяваната субстанция. Това явно дава съображение на скептиците да назовават хомеопатичния способ с разновидности на шопската сентенция " мижи да те лажем ".
Ако в действителност става дума единствено за избрана " осведомителна матрица ", не можем да чакаме стандартната медицина да поддържа сходен способ. Западната медицина е построена върху презумпцията за един напълно веществен свят, в който здравословният баланс на човешкото здраве се реализира или посредством премахване на избран веществен - биологичен проблем, или посредством прибавяне на материални субстанции, които поправят заварените систематични несъответствия. И в двата случая става дума за материални взаимоотношения. Източната медицина лекува болния с способи, постигащи баланс на неговото енергийно тяло, само че западната медицина не споделя убеждението, че сходно енергийно тяло въобще съществува.
В човешкото тяло протичат избрани сили
които имат организация на физично, химично и органично-биологично ниво, само че систематичната целокупност на човешкото тяло - и душeвност - се демонстрират само на материално ниво. Може би най-хубавия образец за този метод е отношението към хипотетичната действителност, наречена ДУША. Ако за духовните учения и религиите душата е безсмъртна същина, която се въплощава в материалния човек, за модерната просвета душата е метафора за систематичната целокупност, проявяваща само висшата нервна активност на човешкото създание.
Този дебат се води през цялата писана човешка история и - изключително динамично - през модерните времена, през които " царството на разсъдъка " утвърждава една действителност на напълно веществен свят, в който материалните взаимоотношения създават действителностите на " духовния свят ". Западната медицина е законен артикул на модерния рационализъм. Оттук - не можем да чакаме, че нейната концептуална рамка и систематична методлогия може да допусне лековит резултат на принадлежности, разчитащи на " осведомителна матрица ", вкарвана в човешката телесна система посредством разнообразни способи - в това число хомеопатия.
Човешкото схващане позволява единствено този обсег на действителност, който може да обеме - да " осъзнае ". Известни са образците за наблюдаване на избрани обекти, които наблюдаващия не вижда - не позволява до своята картина на света. Представители на архаично племе на далечен остров не виждат модерния кораб-кръстосвач, дебаркирал покрай брега - те нямат концептуален инструмент с цел да го " видят ", корабът е отвън техния стандартен свят. Модерният свят е голям скок напред (в прогресистко измерение) на човешкото схващане. Модерният рационализъм " стеснява " наличната за осъзнаване галактика до измерението на материалния свят, само че води до неговото дълбочинно опознаване, осъзнаване и структуриране - както в абстрактно-концептуално, по този начин и в прагматично измерение. Цената, която модерният човек заплаща за този нов шир на знание е твърдо закрепената граница
сред материално - фактически и нематериално (духовно)
недействително измерение на действителността.
Домодерният свят е пространство на знание - осъзнаване, в което по-хаотично и аморфно (в съпоставяне с модерния рационализъм) се смесват визии, действителности и причинно-следствени връзки както от материалния, по този начин и духовния свят на индивида. Кое от този домодерен свят на човешкото схващане - осъзнаване е " действително " и кое - " илюзорно " е въпрос, който може да бъде заложен извънредно от съвременна, рационална позиция. Може би по логиката на Хегеловия диалектически способ можем да предположим, че в късния модернизъм и още повече - в наследяващия го пост-модернизъм, следим опити да се разшири човешкото схващане като рационалното завещание на модерния свят бива комбинирано с нови (или забравени стари) принадлежности на духовно знание, призвани да върнат на човешкото схващане действителността на духовния свят. За поредните материалисти-рационалисти това са практики на доверчивост и шмекерия, а за почитателите на религиозни системи и духовни учения - законен идващ стадий в еволюцията на човешкото схващане. Еволюция, която надгражда наследството на модерния мироглед с целенасочени опити за структуриране и редовно включване на духовния опит - духовния свят в културната динамичност на актуалната цивилизация.
Хомеопатията явно е част от този развой на опити за обогатяване на човешката познавателна активност посредством усъвършенстване и класифициране на " нови " действителности, надхвърлящи систематичната целокупност на проучения до момента веществен свят. Легитимен ли е този развой? Като дилетант в региона на медицината бих позволил, че законно е всичко, което подхожда на главния принцип - " Primum non nocere " - " Преди всичко не вреди "! Останалата част от размислите по тематиката хомеопатия би трябвало да бъдат прагматични.
Човешкото общество контролира своите вътрешни систематични връзки въз основата на одобрени и релативно неоспорими познания - част от които са специфични, експертни. Ако медицината е сфера, която се контролира от избран обсег (компендиум) от познания, одобрени от опита на избрана просвета и цивилизация, то елементарният човек рационално следва да се довери на експертната общественост, носеща отговорност за практикуването на този опит, учреден на избрана познавателна традиция. Ако имате здравословен проблем - рационалното ви държание като член на актуалното, към момента съвременно общество е да се
обърнете към дееспособен доктор
Това обаче не значи, че човешкото познание като способ и светоглед би трябвало да бъде капсулирано в съществуващите метапарадигми на достигнато познание. Както хомеопатията, по този начин и други способи на знание - към момента обществено неутвърдени като безспорни - имат главното право да пробелматизират, да " натискат " границата сред фактически и " недействително ", да се пробват да уголемяват сферите на познанието. Добре, биха реагирали бранителите на одобрената здравна експертиза - само че в границите на допустимите способи, които лекуват без да вредят. А да обещаеш на болния, че ще го излекуваш с нещо, което не е наложително да съществува от гл. точка на тези възможни способи е нанасяне на щета.
Би било добре да сложим рационална граница сред илюзорния опит и обскурантисткото придържане към познатото и одобреното. Докато няма одобрено в практиката несъмнено доказателство за изгодата от хомеопатията, на нея не би следвало да се разчита като неоспорим способ за лекуване. Но хомеопатите би трябвало да имат правото да утвърждават своя способ на лекуване, лимитирани само от значимото предизвестие - хомеопатията не е сурогат на одобрените медицински способи на лекуване. Използвайте хомеопатията като в допълнение средство СЛЕД като сте създали нужното да решите здравословния си проблем по одобрените стандартни способи на здравната експертиза.
Съзирам кардиналните несъгласия - а точно, че обещанието за лековит резултат вследствие на неконвенционален способ като хомеопатията е илюзия на болния, който храни вяра за излекуване без рационални учредения. Тук бих могъл да включа причини и от сфера, в която съм релативно способен. Ежедневно по медии и обществени мрежи човеци с друга степен на просветеност и експертиза ви дават обещание изцеление на обществото от заварените или неотдавна основани тежки проблеми - инфлация, политическа рецесия, беззащитност на институциите, корупция, незадоволителна власт на закона. Кого от тези хора, които ви демонстрират сладко-сладко - сте оповестили за шарлатани?
На кого от тях сте взели " лиценза " да ви ръководи
Кого от тях сте санкционирали за това, че не ви " лекува ", а умишлено или в резултат на дивотия ви вреди? На никого, нали? Политическата операция и осъзнатата обществена неистина са много по-опасни от хомеопатията, която би могла да ви помогне най-малкото като плацебо, а може би - и с нещо друго, което ние към този момент не осъзнаваме изцяло. Само че вие не санкционирате тази политическа неистина, а я храните - търпеливо и дълготрайно. Бъдете тогава толерантни и по отношение на хомеопатията. Нека хомеопатите бъдат длъжни да предизвестяват, че този способ следва одобрените способи на медицината, а не ги подменя. А обществените фигури - политици и други - да бъдат задължени да носят отговорност за това, което умишлено или не са предизвикали на публичното здраве, отклонявайки се от здравия разсъдък и одобрената нравственос за държание в обществото.
Не владея систематично познание - експертиза, която би ми разрешила да взема умело отношение по въпроса потребна ли е или не хомеопатията. Затова бих желал да употребявам аналогията като средство за оценка на безапелационните позиции ЗА и ПРОТИВ хомеопатията като способ на лекуване. Доколкото ми е известно, хомеопатията е способ на поредно разреждане на несъмнено количество вещество в намаляващо съответствие с по-големи размери вода, до момента в който се доближи до централизация " на границата " на нулата, когато в разтвора хипотетично остава единствено някаква осведомителна матрица на употребяваната субстанция. Това явно дава съображение на скептиците да назовават хомеопатичния способ с разновидности на шопската сентенция " мижи да те лажем ".
Ако в действителност става дума единствено за избрана " осведомителна матрица ", не можем да чакаме стандартната медицина да поддържа сходен способ. Западната медицина е построена върху презумпцията за един напълно веществен свят, в който здравословният баланс на човешкото здраве се реализира или посредством премахване на избран веществен - биологичен проблем, или посредством прибавяне на материални субстанции, които поправят заварените систематични несъответствия. И в двата случая става дума за материални взаимоотношения. Източната медицина лекува болния с способи, постигащи баланс на неговото енергийно тяло, само че западната медицина не споделя убеждението, че сходно енергийно тяло въобще съществува.
В човешкото тяло протичат избрани сили
които имат организация на физично, химично и органично-биологично ниво, само че систематичната целокупност на човешкото тяло - и душeвност - се демонстрират само на материално ниво. Може би най-хубавия образец за този метод е отношението към хипотетичната действителност, наречена ДУША. Ако за духовните учения и религиите душата е безсмъртна същина, която се въплощава в материалния човек, за модерната просвета душата е метафора за систематичната целокупност, проявяваща само висшата нервна активност на човешкото създание.
Този дебат се води през цялата писана човешка история и - изключително динамично - през модерните времена, през които " царството на разсъдъка " утвърждава една действителност на напълно веществен свят, в който материалните взаимоотношения създават действителностите на " духовния свят ". Западната медицина е законен артикул на модерния рационализъм. Оттук - не можем да чакаме, че нейната концептуална рамка и систематична методлогия може да допусне лековит резултат на принадлежности, разчитащи на " осведомителна матрица ", вкарвана в човешката телесна система посредством разнообразни способи - в това число хомеопатия.
Човешкото схващане позволява единствено този обсег на действителност, който може да обеме - да " осъзнае ". Известни са образците за наблюдаване на избрани обекти, които наблюдаващия не вижда - не позволява до своята картина на света. Представители на архаично племе на далечен остров не виждат модерния кораб-кръстосвач, дебаркирал покрай брега - те нямат концептуален инструмент с цел да го " видят ", корабът е отвън техния стандартен свят. Модерният свят е голям скок напред (в прогресистко измерение) на човешкото схващане. Модерният рационализъм " стеснява " наличната за осъзнаване галактика до измерението на материалния свят, само че води до неговото дълбочинно опознаване, осъзнаване и структуриране - както в абстрактно-концептуално, по този начин и в прагматично измерение. Цената, която модерният човек заплаща за този нов шир на знание е твърдо закрепената граница
сред материално - фактически и нематериално (духовно)
недействително измерение на действителността.
Домодерният свят е пространство на знание - осъзнаване, в което по-хаотично и аморфно (в съпоставяне с модерния рационализъм) се смесват визии, действителности и причинно-следствени връзки както от материалния, по този начин и духовния свят на индивида. Кое от този домодерен свят на човешкото схващане - осъзнаване е " действително " и кое - " илюзорно " е въпрос, който може да бъде заложен извънредно от съвременна, рационална позиция. Може би по логиката на Хегеловия диалектически способ можем да предположим, че в късния модернизъм и още повече - в наследяващия го пост-модернизъм, следим опити да се разшири човешкото схващане като рационалното завещание на модерния свят бива комбинирано с нови (или забравени стари) принадлежности на духовно знание, призвани да върнат на човешкото схващане действителността на духовния свят. За поредните материалисти-рационалисти това са практики на доверчивост и шмекерия, а за почитателите на религиозни системи и духовни учения - законен идващ стадий в еволюцията на човешкото схващане. Еволюция, която надгражда наследството на модерния мироглед с целенасочени опити за структуриране и редовно включване на духовния опит - духовния свят в културната динамичност на актуалната цивилизация.
Хомеопатията явно е част от този развой на опити за обогатяване на човешката познавателна активност посредством усъвършенстване и класифициране на " нови " действителности, надхвърлящи систематичната целокупност на проучения до момента веществен свят. Легитимен ли е този развой? Като дилетант в региона на медицината бих позволил, че законно е всичко, което подхожда на главния принцип - " Primum non nocere " - " Преди всичко не вреди "! Останалата част от размислите по тематиката хомеопатия би трябвало да бъдат прагматични.
Човешкото общество контролира своите вътрешни систематични връзки въз основата на одобрени и релативно неоспорими познания - част от които са специфични, експертни. Ако медицината е сфера, която се контролира от избран обсег (компендиум) от познания, одобрени от опита на избрана просвета и цивилизация, то елементарният човек рационално следва да се довери на експертната общественост, носеща отговорност за практикуването на този опит, учреден на избрана познавателна традиция. Ако имате здравословен проблем - рационалното ви държание като член на актуалното, към момента съвременно общество е да се
обърнете към дееспособен доктор
Това обаче не значи, че човешкото познание като способ и светоглед би трябвало да бъде капсулирано в съществуващите метапарадигми на достигнато познание. Както хомеопатията, по този начин и други способи на знание - към момента обществено неутвърдени като безспорни - имат главното право да пробелматизират, да " натискат " границата сред фактически и " недействително ", да се пробват да уголемяват сферите на познанието. Добре, биха реагирали бранителите на одобрената здравна експертиза - само че в границите на допустимите способи, които лекуват без да вредят. А да обещаеш на болния, че ще го излекуваш с нещо, което не е наложително да съществува от гл. точка на тези възможни способи е нанасяне на щета.
Би било добре да сложим рационална граница сред илюзорния опит и обскурантисткото придържане към познатото и одобреното. Докато няма одобрено в практиката несъмнено доказателство за изгодата от хомеопатията, на нея не би следвало да се разчита като неоспорим способ за лекуване. Но хомеопатите би трябвало да имат правото да утвърждават своя способ на лекуване, лимитирани само от значимото предизвестие - хомеопатията не е сурогат на одобрените медицински способи на лекуване. Използвайте хомеопатията като в допълнение средство СЛЕД като сте създали нужното да решите здравословния си проблем по одобрените стандартни способи на здравната експертиза.
Съзирам кардиналните несъгласия - а точно, че обещанието за лековит резултат вследствие на неконвенционален способ като хомеопатията е илюзия на болния, който храни вяра за излекуване без рационални учредения. Тук бих могъл да включа причини и от сфера, в която съм релативно способен. Ежедневно по медии и обществени мрежи човеци с друга степен на просветеност и експертиза ви дават обещание изцеление на обществото от заварените или неотдавна основани тежки проблеми - инфлация, политическа рецесия, беззащитност на институциите, корупция, незадоволителна власт на закона. Кого от тези хора, които ви демонстрират сладко-сладко - сте оповестили за шарлатани?
На кого от тях сте взели " лиценза " да ви ръководи
Кого от тях сте санкционирали за това, че не ви " лекува ", а умишлено или в резултат на дивотия ви вреди? На никого, нали? Политическата операция и осъзнатата обществена неистина са много по-опасни от хомеопатията, която би могла да ви помогне най-малкото като плацебо, а може би - и с нещо друго, което ние към този момент не осъзнаваме изцяло. Само че вие не санкционирате тази политическа неистина, а я храните - търпеливо и дълготрайно. Бъдете тогава толерантни и по отношение на хомеопатията. Нека хомеопатите бъдат длъжни да предизвестяват, че този способ следва одобрените способи на медицината, а не ги подменя. А обществените фигури - политици и други - да бъдат задължени да носят отговорност за това, което умишлено или не са предизвикали на публичното здраве, отклонявайки се от здравия разсъдък и одобрената нравственос за държание в обществото.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ