Внимавайте с ПРОСТОТО премахване на длъжността главен прокурор
Огнян Минчев*
Избягвам изявления по промяна на правораздаването - най-малкото, тъй като не съм правист. Но имам известна експертиза в политическите науки и по тази причина бих могъл да споделя следното. Ситуационните - тактическите решения, които могат да бъдат взети, с цел да се реши дадена проблематична обстановка, са нож с две остриета. Защото вземат решение един проблем, само че могат да основат други. Ние доста постоянно вършим тъкмо това. Мисля, че имат право тези, които предизвестяват - внимавайте с ПРОСТОТО унищожаване на длъжността основен прокурор. Защото можете да я замените с няколко десетки регионални - районни " основни прокурорчета ", с които ще имате един огромен, " основен " проблем. Всеки локален магистрат - шеф носи риск да възпроизведе зависимостта на правосъдните институции от олигархичната инфраструктура на локално - районно равнище - при липса на спомагателни гаранции, че това няма да се случи. Мислите ли, че консулът-масон в Пловдив, " батките " в Бургас или трибуквените кръвопийци във Варна просто ще изчезнат като децентрализирате правораздаването в прокурорската му част? Не, просто ще плеснат с ръце и ще се възползват. И това е единствено образец...
Децентрализацията в България е проблематична точно от тази гл. точка. Една свръхцентрализирана клиентелистка система може да се лекува посредством децентрализиране на властовите компетенции в нея. Въпросът е дали на локално ниво
същите пороци на системата не се възпроизвеждат
даже в по-лош вид заради още по-безмилостния олигархичен - мафиотски надзор върху локалната стопанска система и върху институциите на локалната власт.
Има минимум две съществени условия към реализирането на цялостна промяна в обществените институции - която не може да не опре до промени и в конституцията. Първото условие е нуждата от реализиране на оптимално необятно публично единодушие по промяната, тъй като вследствие на цялостна институционална смяна се трансформира и публичният контракт. Подобни промени не се вършат - не трябва да се вършат всеки ден, или доста постоянно, тъй като институционалната конструкция е призвана да основава непоклатимост, а не " мъртво неспокойствие ". Тези промени би трябвало да имат систематичен темперамент и да бъдат контрактувани от гл. точка на техния повсеместен - систематичен резултат. Не бива да се трансформира нещо, което на следващия ден може да даде недостатък в друга област, за която в началото не сме подозирали. Когато става дума за разделяне и баланс на управляващите, системата би трябвало да се трансформира изцяло, кардинално, с ясна визия, че се основава нормативна основа на публичния живот, която би трябвало да служи и да бъде потребна минимум десетилетия.
Второто условие за сходна смяна е
да се избегне характерната юридическа " слепота "
- убеждението, че смяната на институционални механизми и правила е " панацея ". Не, не е панацея. Нормативната система контролира публични връзки и те са първостепенната, а не вторичната страна в една такава смяна. Българската нормативна просвета е деформирана от убеждението, че " законът е врата у поле " - че единствено простакът минава през вратата на закона. Това разбиране облекчава доста поддържането властта на олигархичното задкулисие върху стопанството и институциите на страната. Едрокалибрените мошеници са подготвени - в краен случай - да одобряват кой да е закон, в случай, че ще бъдат в положение да го заобикалят. Присъствал съм на сходно " заседание " на новоизгрял огромен " предприемач " с юристите му. Г-н Г. - сподели юристът - сходно нещо не може да се случи в границите на закона. Че като кипна този шеф... Аз не ти заплащам, вика, да ме информираш, кое не може да стане по закона. Плащам ти да намериш по какъв начин да заобиколя закона...
Институционални промени могат да се вършат на всички равнища. Но когато се трансформира публичният контракт, би трябвало да се търси кардинален - а не ситуационен - консенсус, с цел да се реализира незаобиколим резултат в смяната на тези публични връзки, които ни държат долу в калта. Което без подозрение значи консенсус за използването на институционални принадлежности, които ще разрушат директната и противообществена връзка на надзор от страна на олиагрхичното задкулисие върху работата на обществените институции. Тази връзка на надзор евфемистично бива наричана " корупция ". Тя не е просто корупция. Корупцията е отклоняване от функционираща обществена норма и процедура. При нас има
проблем с номиналното битие на обществените правила
и действителното действие на олигархичен диктат, на процедура отменящ нормите. При нас корупцията не е отклоняване, а предписание. С това би трябвало да се оправим - с нужното разрушение на действителната, антинормативна власт на олигархията върху обществото и страната, а не просто с смяната на инструментите, с които тази антинормативна власт се постанова върху институциите.
Давам си сметка, че задачата е с голяма трудност и риск за този, който я поеме. Но ние би трябвало да знаем от каква смяна се нуждаем. Не от " почесване " на нормативните правила, по които милиционерската олигархична тирания ни дере по три кожи от гърба, а от композиция на нормативна смяна и готовност на социална власт, посредством които
да бъде отрязана олигархичната връзка на надзор върху страната
Проблемът е политически и цивилен, преди да бъде юридически и правосъден. Ще кажете - доста мъчно, доста нереалистично. Възможно е да сте прави. Но би трябвало да сме наясно с какво си имаме работа и какво можем да създадем, с цел да променим живота си. Правосъдна промяна - да, несъмнено. Колкото повече тя е вкоренена в повсеместен развой на социална, гражданска, политическа смяна - толкоз по-високи са възможностите смяната да се окаже съдържателна, а не просто разбъркване на фигурите по върха.
Днес имаме един значим - спомагателен късмет да се оправим със свръхзадачата да разрушим системата на олигархичен надзор върху правораздаването, другите клонове на властта и върху страната като цяло. Преживяваме дълбока геополитическа смяна. Тази смяна ни дава късмет да се освободим от колониалната постсъветска олигархична взаимозависимост на българските милиционерски " братушки " от старшите им братя на североизток. Все отново, да не забравяме, че това е единствено късмет. Освобождението постоянно настава в първо лице - АЗ се избавям. Друг не може да ме освободи. Друг може да разхлаби хомота, или да го смени. Но непознатият впряг си остава. Дий, воле, дий...
*Текстът е оповестен на фейсбук на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Избягвам изявления по промяна на правораздаването - най-малкото, тъй като не съм правист. Но имам известна експертиза в политическите науки и по тази причина бих могъл да споделя следното. Ситуационните - тактическите решения, които могат да бъдат взети, с цел да се реши дадена проблематична обстановка, са нож с две остриета. Защото вземат решение един проблем, само че могат да основат други. Ние доста постоянно вършим тъкмо това. Мисля, че имат право тези, които предизвестяват - внимавайте с ПРОСТОТО унищожаване на длъжността основен прокурор. Защото можете да я замените с няколко десетки регионални - районни " основни прокурорчета ", с които ще имате един огромен, " основен " проблем. Всеки локален магистрат - шеф носи риск да възпроизведе зависимостта на правосъдните институции от олигархичната инфраструктура на локално - районно равнище - при липса на спомагателни гаранции, че това няма да се случи. Мислите ли, че консулът-масон в Пловдив, " батките " в Бургас или трибуквените кръвопийци във Варна просто ще изчезнат като децентрализирате правораздаването в прокурорската му част? Не, просто ще плеснат с ръце и ще се възползват. И това е единствено образец...
Децентрализацията в България е проблематична точно от тази гл. точка. Една свръхцентрализирана клиентелистка система може да се лекува посредством децентрализиране на властовите компетенции в нея. Въпросът е дали на локално ниво
същите пороци на системата не се възпроизвеждат
даже в по-лош вид заради още по-безмилостния олигархичен - мафиотски надзор върху локалната стопанска система и върху институциите на локалната власт.
Има минимум две съществени условия към реализирането на цялостна промяна в обществените институции - която не може да не опре до промени и в конституцията. Първото условие е нуждата от реализиране на оптимално необятно публично единодушие по промяната, тъй като вследствие на цялостна институционална смяна се трансформира и публичният контракт. Подобни промени не се вършат - не трябва да се вършат всеки ден, или доста постоянно, тъй като институционалната конструкция е призвана да основава непоклатимост, а не " мъртво неспокойствие ". Тези промени би трябвало да имат систематичен темперамент и да бъдат контрактувани от гл. точка на техния повсеместен - систематичен резултат. Не бива да се трансформира нещо, което на следващия ден може да даде недостатък в друга област, за която в началото не сме подозирали. Когато става дума за разделяне и баланс на управляващите, системата би трябвало да се трансформира изцяло, кардинално, с ясна визия, че се основава нормативна основа на публичния живот, която би трябвало да служи и да бъде потребна минимум десетилетия.
Второто условие за сходна смяна е
да се избегне характерната юридическа " слепота "
- убеждението, че смяната на институционални механизми и правила е " панацея ". Не, не е панацея. Нормативната система контролира публични връзки и те са първостепенната, а не вторичната страна в една такава смяна. Българската нормативна просвета е деформирана от убеждението, че " законът е врата у поле " - че единствено простакът минава през вратата на закона. Това разбиране облекчава доста поддържането властта на олигархичното задкулисие върху стопанството и институциите на страната. Едрокалибрените мошеници са подготвени - в краен случай - да одобряват кой да е закон, в случай, че ще бъдат в положение да го заобикалят. Присъствал съм на сходно " заседание " на новоизгрял огромен " предприемач " с юристите му. Г-н Г. - сподели юристът - сходно нещо не може да се случи в границите на закона. Че като кипна този шеф... Аз не ти заплащам, вика, да ме информираш, кое не може да стане по закона. Плащам ти да намериш по какъв начин да заобиколя закона...
Институционални промени могат да се вършат на всички равнища. Но когато се трансформира публичният контракт, би трябвало да се търси кардинален - а не ситуационен - консенсус, с цел да се реализира незаобиколим резултат в смяната на тези публични връзки, които ни държат долу в калта. Което без подозрение значи консенсус за използването на институционални принадлежности, които ще разрушат директната и противообществена връзка на надзор от страна на олиагрхичното задкулисие върху работата на обществените институции. Тази връзка на надзор евфемистично бива наричана " корупция ". Тя не е просто корупция. Корупцията е отклоняване от функционираща обществена норма и процедура. При нас има
проблем с номиналното битие на обществените правила
и действителното действие на олигархичен диктат, на процедура отменящ нормите. При нас корупцията не е отклоняване, а предписание. С това би трябвало да се оправим - с нужното разрушение на действителната, антинормативна власт на олигархията върху обществото и страната, а не просто с смяната на инструментите, с които тази антинормативна власт се постанова върху институциите.
Давам си сметка, че задачата е с голяма трудност и риск за този, който я поеме. Но ние би трябвало да знаем от каква смяна се нуждаем. Не от " почесване " на нормативните правила, по които милиционерската олигархична тирания ни дере по три кожи от гърба, а от композиция на нормативна смяна и готовност на социална власт, посредством които
да бъде отрязана олигархичната връзка на надзор върху страната
Проблемът е политически и цивилен, преди да бъде юридически и правосъден. Ще кажете - доста мъчно, доста нереалистично. Възможно е да сте прави. Но би трябвало да сме наясно с какво си имаме работа и какво можем да създадем, с цел да променим живота си. Правосъдна промяна - да, несъмнено. Колкото повече тя е вкоренена в повсеместен развой на социална, гражданска, политическа смяна - толкоз по-високи са възможностите смяната да се окаже съдържателна, а не просто разбъркване на фигурите по върха.
Днес имаме един значим - спомагателен късмет да се оправим със свръхзадачата да разрушим системата на олигархичен надзор върху правораздаването, другите клонове на властта и върху страната като цяло. Преживяваме дълбока геополитическа смяна. Тази смяна ни дава късмет да се освободим от колониалната постсъветска олигархична взаимозависимост на българските милиционерски " братушки " от старшите им братя на североизток. Все отново, да не забравяме, че това е единствено късмет. Освобождението постоянно настава в първо лице - АЗ се избавям. Друг не може да ме освободи. Друг може да разхлаби хомота, или да го смени. Но непознатият впряг си остава. Дий, воле, дий...
*Текстът е оповестен на фейсбук на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ