Владимир Кисьов: Без стабилни Западни Балкани няма стабилна Европа
Очаквам целта за балканската политика да постави по-сериозни основи, тъй като без постоянни Западни Балкани не може да има постоянна Европа.
Преговорите за асоцииране на България към Европейския съюз започнаха през 1992 година Тогава се запознахме с цялостната философия на съюза – свободното придвижване на артикули и капитали, метода на действане със страните кандидатки, разпоредбите и правилата, на които би трябвало да почива държанието на един претендент за член. Този развой обаче се забави поради рецесията, в която изпаднахме през 1996-1997 година Никой не вярваше, че България ще успее за две-три години да възвърне едно минимално равнище, от което да стартират договарянията.
В края на 1999 година получихме поканата за започване на договарянията. Най-трудното беше да се възвърне доверието в сътрудниците след една толкоз дълбока рецесия и да се направи един динамичен проект за деяние, с който да започва и да се внедри европейското законодателство, тъй че да се изпълнят минималните условия за участие. Ако не имах вяра в европейската концепция, нямаше да се наемам с преговорния развой за влизане в Европейски Съюз. Само тези, които имат вяра и които са оптимисти, могат да реализират нещо в живота.
Най-положителното от участието ни в Европейски Съюз е, че осигурихме благоприятни условия за предприемчивите хора, осигуриха са условия за фамилния бизнес, започнахме да се възползваме от правилата на Европейски Съюз за свободно придвижване на артикули, услуги, хора и капитали, получихме достъп до финансиране от предприсъединителните фондове, а в следствие и от самите еврофондове, изключително на кохезионната политика, която е късмет за равнене и реализиране на междинния стандарт на живота в Европейски Съюз. Много от нещата, които са направени за тези 10 години участие, са забележими. За софиянци очевидно е метрото – една огромна инвестиция, осъществена от еврофондовете. За страната това, да вземем за пример, са автомагистралите, за които задоволително е приказвал министър-председателят Бойко Борисов.
Друг образец са плановете в областта на екологията. На доста места в страната са построени или се построяват с европейски пари сметища за боклуци. Тези неща България можеше да реализира сама, само че едвам след доста години.
Българското европредседателство е мъчно по редица аргументи - Европейски Съюз изпадна в една лека политическа рецесия обвързвана с Брекзит, референдумът в Каталуния сложи някои въпроси, към този момент е налице лек евроскептицизъм по отношение на това, че Европейски Съюз не може да се оправи с мигрантската рецесия. Всички тези проблеми следва да бъдат решавани, в това число и бюджетът за идната финансова рамка. Неговото решение ще стартира по време на българското председателство. То няма да е леко, само че единственият метод е да се търси консенсус сред страните и да се обезпечи едно по-добро бъдеще на европейците и Европейски Съюз. Няма друга формула.
България ще успее да се показа добре през 6-те месеца отпред на Съвета на Европейския съюз. Хилядите хора, които ще посетят страната ни и като служители, и като туристи ще се срещнат с България, тъй като огромното болшинство от тях не знаят съвсем нищо или доста малко за нас. Те ще видят, че София и Пловдив, изключително техните централни елементи, по нищо не се отличават по архитектура от европейските градове. Те ще видят, че България има една природа, която доста малко други страни имат. Това не е по никакъв начин малко, което можем да извоюваме в този миг. /БГНЕС
----------------------------------------------------------------------
Владимир Кисьов, някогашен основен договарящ за участието на България в Европейски Съюз. Анализът е изработен за БГНЕС.
Преговорите за асоцииране на България към Европейския съюз започнаха през 1992 година Тогава се запознахме с цялостната философия на съюза – свободното придвижване на артикули и капитали, метода на действане със страните кандидатки, разпоредбите и правилата, на които би трябвало да почива държанието на един претендент за член. Този развой обаче се забави поради рецесията, в която изпаднахме през 1996-1997 година Никой не вярваше, че България ще успее за две-три години да възвърне едно минимално равнище, от което да стартират договарянията.
В края на 1999 година получихме поканата за започване на договарянията. Най-трудното беше да се възвърне доверието в сътрудниците след една толкоз дълбока рецесия и да се направи един динамичен проект за деяние, с който да започва и да се внедри европейското законодателство, тъй че да се изпълнят минималните условия за участие. Ако не имах вяра в европейската концепция, нямаше да се наемам с преговорния развой за влизане в Европейски Съюз. Само тези, които имат вяра и които са оптимисти, могат да реализират нещо в живота.
Най-положителното от участието ни в Европейски Съюз е, че осигурихме благоприятни условия за предприемчивите хора, осигуриха са условия за фамилния бизнес, започнахме да се възползваме от правилата на Европейски Съюз за свободно придвижване на артикули, услуги, хора и капитали, получихме достъп до финансиране от предприсъединителните фондове, а в следствие и от самите еврофондове, изключително на кохезионната политика, която е късмет за равнене и реализиране на междинния стандарт на живота в Европейски Съюз. Много от нещата, които са направени за тези 10 години участие, са забележими. За софиянци очевидно е метрото – една огромна инвестиция, осъществена от еврофондовете. За страната това, да вземем за пример, са автомагистралите, за които задоволително е приказвал министър-председателят Бойко Борисов.
Друг образец са плановете в областта на екологията. На доста места в страната са построени или се построяват с европейски пари сметища за боклуци. Тези неща България можеше да реализира сама, само че едвам след доста години.
Българското европредседателство е мъчно по редица аргументи - Европейски Съюз изпадна в една лека политическа рецесия обвързвана с Брекзит, референдумът в Каталуния сложи някои въпроси, към този момент е налице лек евроскептицизъм по отношение на това, че Европейски Съюз не може да се оправи с мигрантската рецесия. Всички тези проблеми следва да бъдат решавани, в това число и бюджетът за идната финансова рамка. Неговото решение ще стартира по време на българското председателство. То няма да е леко, само че единственият метод е да се търси консенсус сред страните и да се обезпечи едно по-добро бъдеще на европейците и Европейски Съюз. Няма друга формула.
България ще успее да се показа добре през 6-те месеца отпред на Съвета на Европейския съюз. Хилядите хора, които ще посетят страната ни и като служители, и като туристи ще се срещнат с България, тъй като огромното болшинство от тях не знаят съвсем нищо или доста малко за нас. Те ще видят, че София и Пловдив, изключително техните централни елементи, по нищо не се отличават по архитектура от европейските градове. Те ще видят, че България има една природа, която доста малко други страни имат. Това не е по никакъв начин малко, което можем да извоюваме в този миг. /БГНЕС
----------------------------------------------------------------------
Владимир Кисьов, някогашен основен договарящ за участието на България в Европейски Съюз. Анализът е изработен за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ