Очаква се сериозно понижаване на икономическия растеж в Европа през

Очаква се съществено намаление на икономическия напредък в Европа през 2023 година. В Централна и Източна Европа Брутният вътрешен продукт ще бъде с най-значителен спад - едвам 0,8% по отношение на 4,0 % през 2022 година В България той се чака да бъде 1.5%.

Това стана ясно по време на Осмата годишна конференция по ръководство на риска, проведена от Кофас България, която се организира на 26 април в хотел „ Хилтън “. Темата на събитието беше „ Стабилност в турбулентни времена ”, а на него бяха дискутирани настоящите опасности пред бизнеса и вероятните решения за справяне с тях в нестабилна икономическа и политическа среда.
-->
Участници в конференцията бяха представители на български и задгранични компании, както и водещи финансисти, които споделиха своята позиция за динамичната международна конюнктура. Събитието бе намерено от Стефан Делайе, Председател на Управителния съвет на Френско-Българската Търговска и Индустриална Камара и Пламен Димитров, Управител на Кофас за България.

Според разбора на Кофас, годишната прогноза за икономическия напредък в Северозападна Европа е 0,4% по отношение на 2,5% през 2022. Влошаване се чака и в Съединени американски щати, а позитивна наклонност се следи при китайската стопанска система. Предвижда се растеж на Световния БВП от едвам 1.9% съпоставяне с 3% през 2022. Пламен Димитров, шеф на Кофас България и основният икономист на Кофас за Централна и Източна Европа - Грегорж Шилевич, направиха обзор на страновите и секторни опасности по света. По думите на Шилевич стопанските системи стартират да се възвръщат от средата на 2022 година, само че цените задържат високи равнища. По-сериозно терзание основава базовата инфлация, която изключва цените на силата и питателните артикули.

В своя разбор Пламен Димитров отбелязва, че най-перспективните браншове в международен мащаб са фармация и информационни  технологии, а най-рискови остават строителство, превоз и текстил – облекло. И двамата специалисти споделиха, че при множеството страни се вижда нарастване при броя на сдруженията, които означават неплатежоспособност, само че статистиката се трансформира всяка година заради промени в правните рамки на страните. Българските сдружения, изпаднали във банкрут през 2022 година, са нарастнали с 3.1% по отношение на 2021 –  от 516 до 532. По-ясна информация демонстрира наклонността при общата информация, която сочи, че общият брой на производствата по неплатежоспособност на предприятия в страните от ЦИЕ, обхванати от разбора на Кофас, се е нараснал от 25 917 през 2021 година до 36 090 през 2022 година, т.е. с 39,3%. Експретите регистрират сходен напредък най-много поради помощта на антикризисните ограничения около Ковид.

Според изчисленията на Кофас дефицитът на работна ръка поддържа растежа на заплатите в България, който по този начин или другояче се оказа невисок. Последните данни за октомври 2022 година сочат годишно нарастване от към 3%. 

В двата дискусионни панела и пленарна лекция участниците разискаха рисковете пред бизнеса в изискванията на политическа и икономическа неустойчивост. Политологът Първан Симеонов отличи дълготрайните опасности пред страната, измежду които демографската обстановка, бедността, общественото разслояване, гетоизацията, проблемите на пенсионната система. По неговите думи най-големият политически риск пред страната е отчуждението сред хайлайф и народ, който основава популизма през днешния ден, а страната ни би трябвало да затвърди своята евроатлантическа еднаквост. Изпълнителният шеф на „ Галъп интернешънъл “ съобщи също, че за първи път се вижда съмнение у хората за преимуществата от участието в Европейски Съюз.

Сред тематиките, които бяха разисквани в последващия политически панел, бяха евроатлантическите вероятности против източните такива, равнището на безработица, предложенията за налози върху свръхпечалбата, възбраната за импорт на храни от Украйна и понижаване на задграничните вложения в страната. Отношение по въпросите взеха модераторът на панела – Анна Цолова, Яни Драгов – основен изпълнителен Директор на " Смарт Органик " АД; Евгений Кънев  – финансист, лекар по стопанска система, ръководещ съучастник на капиталова консултантска компания Maconis LLC; Милен Керемедчиев – посланик, политик, някогашен зам-министър на стопанската система и на външните работи и Константин Веселинов – изпълнителен шеф на CENTIO #Cybersecurity.  Участниците се сплотиха към тезата, че част от повода за политическите опасности през днешния ден е и неналичието на сплотяваща визия и полезности за страната у хората, която да излъчи държавно управление. Бяха разисквани и киберопасностите през 2023, като съгласно Константин Веселинов,  рискът от хакерски атаки се усилва за Източна Европа след войната в Украйна, а една от жертвите се оказва и националната работа Български пощи.

Вторият спорен панел с модератор журналистът Асен Григоров, събра на едно място финансови специалисти, икономисти и представители от бизнеса. Сред тях бяха Милена Драгийска - основен изпълнителен шеф на Лидл България; Елвин Гури – вложител, бизнесмен и основен изпълнителен шеф на Invenio Partners, Бисер Манолов – водещ финансист и анализатор на пазарите в България и чужбина, както и Левон Хампарцумян – банкер и президент на Български конгрес на бизнес водачите. Те разгледаха тематиките за неустойчивостта на финансовите пазари, веригите на доставки, въздействието на лихвените проценти върху бизнеса и въздействието на централните банки върху фискалната политика на страните в Европейски Съюз и България.  Участниците споделиха мнение, че сега няма криза у нас, само че живеем в прекомерно предизвикателна година със занимателен растеж и от всеки бизнес зависи по какъв начин ще се оправи със обстановката. Според Бисер Манолов, инфлацията е разследване на дълготрайна неверна парична политика и не може да се победи с фискални ограничения и закрепени цени, каквито страната се пробва да вкара. Милена Драгийска показа, че инфлацията лимитира потреблението, само че и бизнеса. Главният изпълнителен шеф на една от най-големите ритейл вериги в България очерта също наклонност за по-висока междинна сума на закупувани артикули, само че понижен размер. Който владее продуктивността на процесите, той ще даде ценово преимущество към крайния клиент.

Сред обсъжданите тематики бяха и упованията за въвеждането на еврото в България и инфлацията. Според данни на Кофас, показани на риск конференцията по-рано, общото нарастване на цените в България ще спадне до 11,2% междинна годишна процентна стойност, спрямо регистрираните 15.3% за миналата година. Очаква се Европейската централна банка да усили лихвите от 3,5 - 4,0% до края на 2023 година

Осмата риск конференция на Кофас се организира в партньорство с FitSpo, винарска маза „ Братя Минкови “, Nuhealth и Edenred. Медийни сътрудници на събитието са вестник „ Стандарт “,  Darik Business Review, economy.bg, сп. “Мениджър “,  сп.BGlobal, сп. „ Твоят Бизнес “, сп. Progressive, b2b media, econ.bg и dir.bg.