Планът за възстановяване: Да ускорим темпа
Очаква се България да е на последно място по асимилиране на парите през 2022 година
Служебното държавно управление преработва Плана за възобновяване и резистентност със поръчка да предложи нов вид до края на активността си. По думите на виновния вицепремиер Атанас Пеканов, в досегашния си тип той към момента има механически неизправности, които би трябвало да се преодолеят в връзка с специалисти на Европейската комисия. Другите насоки - най-малко обществено оповестените - са за " повече упоритост " в региона на декарбонизацията и повишение на успеваемостта на препоръчаните капиталови планове.Има един аспект обаче, който сякаш остава настрана от настоящата полемика, а точно
по какъв начин се разполагат във времето дейностите, включени в проекта
Неколкократно сме коментирали опцията да се стимулират и ускорят разнообразни структурни промени, които поддържат дълготрайното уголемение на капацитета на стопанската система, в това число в региона на развиване на човешкия капитал, ефикасното действие на обществените вложения и капиталообразуването. Всъщност няма никаква спънка едно бъдещо ръководство да се заеме с сходни промени още в идните месеци. По-различен е казусът с планирането, проектирането и осъществяването на плановете, финансирани посредством проекта. Формално, регламентът разрешава да се покриват обществени разноски в страните членки до края на август 2026 година, да започва осъществяването най-късно до края на 2023 година, а най-малко 70% от средствата да са контрактувани до края на 2022 година
Няма ограничаване обаче България да предложи пакет от планове, които могат да започват и да се осъществят доста по-рано от тези крайни периоди. Това ще разреши стопанската система и жителите въобще да се възползват по-скоро от вероятния резултат от механизма - в случай че приемем, несъмнено, че разходването на средствата по плановете се ръководи дейно, а вложенията поддържат трансформацията на стопанската система, качеството на обществените услуги и икономическия напредък и конкурентоспособността като цяло. От една страна, дълготрайните изгоди ще стартират да се демонстрират по-бързо. От друга страна, самото осъществяване на дейностите допуска повече обществени разноски, които ще повлияят на капиталовата интензивност и потреблението в по-ранен интервал. В последна сметка, сходно ускорение ще е причина за по-бързо възобновяване на стопанската система след рецесията - проектът не инцидентно е за възобновяване и задачата му е най-много да даде подтик в сегашния сложен миг, а не в далечното бъдеще.В този дух е и направеният пролетен обзор на Европейска комисия в границите на Европейския учебен срок. Той слага специфичен фокус върху даването на фискални насоки на страните членки, обвързвайки опцията за усилване на икономическото възобновяване в обособените страни посредством потребление по най-хубавия вероятен метод на механизма за възобновяване и резистентност.ИПИ прегледа подадените проекти за възобновяване на 19 страни. Използвайки предварителните оценки на Европейска комисия по планирани планувани стойности на обществените разноски, можем да създадем едно бързо съпоставяне на времевия профил на плануваните вложения в националните проекти на огромна част от страните членки.
Ето главните заключения:
Разположението на плановете във времето значително се разграничава. Доколкото съвсем няма страни, в които да има планувани огромни разноски 2020-2021 година, динамичността през 2022 и 2023 година към този момент демонстрира отчетливи разминавания. Наблюдава се известно групиране по повод Изток/Запад - новите страни членки имат по-бавен интервал на реализация за разлика от страните от Западна Европа; Дания, Кипър, Малта, Австрия, Испания имат изявен профил на " бързо харчене ", значително това е годно и за Унгария, Словакия и Словения.От прегледаните 19 страни, в 8 няма планувани разноски за 2026 година, а в 2 - за 2025 г.; с други думи, в тези страни проектите плануват планове, позволяващи извънредно бързо осъществяване.В интервала 2020-2022 година пет страни са планували да приключат разходването на най-малко 50% от заложените в националния си проект вложения, а междинният дял за обсъжданите 19 страни е 37,2%. В България по досегашния вид на проекта са заложени разноски, равняващи се на едвам 12,7% от общия плануван размер.
В интервала 2020-2023 година към този момент 15 от 19 страни ще са осъществили най-малко 50% от плануваните в проектите си вложения, а 6 страни ще са похарчили над 70% от заложените средства. Средната предстояща степен на реализация е 60% от общата стойност по плановете; в България се чака тя да доближи едвам 28,5%.
Ако съпоставим концентрирането на предстоящи разноски, финансирани по проектите през 2021-2023 година, България се чака да е на последно място през 2022 година, през 2021 година има две страни, които ще похарчат по-малък дял от целия си проект, а през 2023 година - единствено една. Независимо, че България е измежду най-големите бенефициенти на безплатна помощ от механизма за възобновяване и резистентност, през 2021 година ще има 12 страни, в които вложенията за сметка на проекта ще са по-високи като дял от Брутният вътрешен продукт, през 2022 година - 10, а през 2023 година - 5. За сметка на това, през 2025 и 2026 година в България ще харчим най-вече като дял от Брутният вътрешен продукт от парите по механизма.Въпросът е дали това е оптимално - с други думи, какъв брой напредък и разцвет жертваме поради решението да харчим по-малко директно след рецесията за сметка на огромни вложения, само че чак през 2024-2026 година Може ли преработката на проекта да докара и до изместване на реализацията му напред във времето? Със сигурност - да, най-малко до известна степен. Това, с изключение на предстоящите по-скорошни и по-силни макроикономически въздействия върху растежа може да се одобри и за самобитен тест: в случай че даден план е в някакъв напреднал етап и към този момент е структуриран, има по-голяма възможност той фактически да дава отговор на потвърдена нужда и финансирането му би било дейно. От друга страна, в случай че дадена инвестиция до момента не е срещала поддръжка или е била отхвърляна, би било искрено разхищаване да се извърши единствено тъй като " има едни пари за взимане ".
Служебното държавно управление преработва Плана за възобновяване и резистентност със поръчка да предложи нов вид до края на активността си. По думите на виновния вицепремиер Атанас Пеканов, в досегашния си тип той към момента има механически неизправности, които би трябвало да се преодолеят в връзка с специалисти на Европейската комисия. Другите насоки - най-малко обществено оповестените - са за " повече упоритост " в региона на декарбонизацията и повишение на успеваемостта на препоръчаните капиталови планове.Има един аспект обаче, който сякаш остава настрана от настоящата полемика, а точно
по какъв начин се разполагат във времето дейностите, включени в проекта
Неколкократно сме коментирали опцията да се стимулират и ускорят разнообразни структурни промени, които поддържат дълготрайното уголемение на капацитета на стопанската система, в това число в региона на развиване на човешкия капитал, ефикасното действие на обществените вложения и капиталообразуването. Всъщност няма никаква спънка едно бъдещо ръководство да се заеме с сходни промени още в идните месеци. По-различен е казусът с планирането, проектирането и осъществяването на плановете, финансирани посредством проекта. Формално, регламентът разрешава да се покриват обществени разноски в страните членки до края на август 2026 година, да започва осъществяването най-късно до края на 2023 година, а най-малко 70% от средствата да са контрактувани до края на 2022 година
Няма ограничаване обаче България да предложи пакет от планове, които могат да започват и да се осъществят доста по-рано от тези крайни периоди. Това ще разреши стопанската система и жителите въобще да се възползват по-скоро от вероятния резултат от механизма - в случай че приемем, несъмнено, че разходването на средствата по плановете се ръководи дейно, а вложенията поддържат трансформацията на стопанската система, качеството на обществените услуги и икономическия напредък и конкурентоспособността като цяло. От една страна, дълготрайните изгоди ще стартират да се демонстрират по-бързо. От друга страна, самото осъществяване на дейностите допуска повече обществени разноски, които ще повлияят на капиталовата интензивност и потреблението в по-ранен интервал. В последна сметка, сходно ускорение ще е причина за по-бързо възобновяване на стопанската система след рецесията - проектът не инцидентно е за възобновяване и задачата му е най-много да даде подтик в сегашния сложен миг, а не в далечното бъдеще.В този дух е и направеният пролетен обзор на Европейска комисия в границите на Европейския учебен срок. Той слага специфичен фокус върху даването на фискални насоки на страните членки, обвързвайки опцията за усилване на икономическото възобновяване в обособените страни посредством потребление по най-хубавия вероятен метод на механизма за възобновяване и резистентност.ИПИ прегледа подадените проекти за възобновяване на 19 страни. Използвайки предварителните оценки на Европейска комисия по планирани планувани стойности на обществените разноски, можем да създадем едно бързо съпоставяне на времевия профил на плануваните вложения в националните проекти на огромна част от страните членки.
Ето главните заключения:
Разположението на плановете във времето значително се разграничава. Доколкото съвсем няма страни, в които да има планувани огромни разноски 2020-2021 година, динамичността през 2022 и 2023 година към този момент демонстрира отчетливи разминавания. Наблюдава се известно групиране по повод Изток/Запад - новите страни членки имат по-бавен интервал на реализация за разлика от страните от Западна Европа; Дания, Кипър, Малта, Австрия, Испания имат изявен профил на " бързо харчене ", значително това е годно и за Унгария, Словакия и Словения.От прегледаните 19 страни, в 8 няма планувани разноски за 2026 година, а в 2 - за 2025 г.; с други думи, в тези страни проектите плануват планове, позволяващи извънредно бързо осъществяване.В интервала 2020-2022 година пет страни са планували да приключат разходването на най-малко 50% от заложените в националния си проект вложения, а междинният дял за обсъжданите 19 страни е 37,2%. В България по досегашния вид на проекта са заложени разноски, равняващи се на едвам 12,7% от общия плануван размер.
В интервала 2020-2023 година към този момент 15 от 19 страни ще са осъществили най-малко 50% от плануваните в проектите си вложения, а 6 страни ще са похарчили над 70% от заложените средства. Средната предстояща степен на реализация е 60% от общата стойност по плановете; в България се чака тя да доближи едвам 28,5%.
Ако съпоставим концентрирането на предстоящи разноски, финансирани по проектите през 2021-2023 година, България се чака да е на последно място през 2022 година, през 2021 година има две страни, които ще похарчат по-малък дял от целия си проект, а през 2023 година - единствено една. Независимо, че България е измежду най-големите бенефициенти на безплатна помощ от механизма за възобновяване и резистентност, през 2021 година ще има 12 страни, в които вложенията за сметка на проекта ще са по-високи като дял от Брутният вътрешен продукт, през 2022 година - 10, а през 2023 година - 5. За сметка на това, през 2025 и 2026 година в България ще харчим най-вече като дял от Брутният вътрешен продукт от парите по механизма.Въпросът е дали това е оптимално - с други думи, какъв брой напредък и разцвет жертваме поради решението да харчим по-малко директно след рецесията за сметка на огромни вложения, само че чак през 2024-2026 година Може ли преработката на проекта да докара и до изместване на реализацията му напред във времето? Със сигурност - да, най-малко до известна степен. Това, с изключение на предстоящите по-скорошни и по-силни макроикономически въздействия върху растежа може да се одобри и за самобитен тест: в случай че даден план е в някакъв напреднал етап и към този момент е структуриран, има по-голяма възможност той фактически да дава отговор на потвърдена нужда и финансирането му би било дейно. От друга страна, в случай че дадена инвестиция до момента не е срещала поддръжка или е била отхвърляна, би било искрено разхищаване да се извърши единствено тъй като " има едни пари за взимане ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ