Проучване: 88% от родителите у нас шамаросват децата си, въпреки че осъзнават, че това е неефективно
Общо 88% от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, само че огромна част от тях не престават да ги ползват.
Въпреки че потреблението на физически санкции понижава през последните 5 години, към 2/3 от родителите в миналото са ползвали телесни санкции и други травматични практики към децата си, като изолираност в стая, невмешателство при заплаха от пострадване и причиняване на дискомфорт посредством стоене в неуместна поза.
Това сподели Славянка Иванова от организация " Ноема ", представяйки данни от национално представително изследване на организацията по поръчка на Националната мрежа за децата. В него са взели участие родители, младежи, които са бъдещи родители, и деца. Изследването показва и сравнителна информация с данните от изследване, направено преди пет години от организация ЕСТАТ.
Най-често родителите употребяват телесни санкции по прочувствени аргументи, когато се почувстват безсилни и се срамят, че са изгубили надзор върху възпитанието на детето си и не схващат неговото държание, разяснява Иванова.
Тя сподели, че съгласно проучването най-малко 2/3 от родителите в миналото са употребявали телесно наказване към децата си, даже единствено веднъж, а към 1/4 от родителите употребяват постоянно – най-малко веднъж седмично, някакъв тип телесно наказване.
Най-разпространеното телесно наказване у нас от страна на родителите към децата им е удрянето на пестник .
Славянка Иванова разяснява, че телесните санкции, прилагани от родителите, не са вследствие на експанзия, а са " израз на загрижеността на родителите за бъдещето на техните деца ".
Около 30% от родителите загатват яд и засегнатост, като аргументи за използването на телесно наказване, демонстрират данните от изследването.
Все повече родители обаче осъзнават нездравословните последствия и правят оценка отрицателно използването на телесни санкции към децата. Тревожен е фактът обаче, че " твърдите " последователи на телесното наказване остават постоянен дял от актуалните и бъдещите родители.
Изследването удостоверява, че в учебните заведения има случаи на разнообразни типове принуждение , като 41% от родителите споделят, че децата им там са били пострадали от вербално насилие; 22% – свидетелстват за телесно наказване, като удар или причиняване на болежка, а 14% – за практики на игнориране.
Проучването открива, че има сензитивно повишение на равнището на тревога измежду родителите и младежите през последните пет години. Ако през 2013 година хората, които са оценявали своето обитаемо място, като " най-безопасно " или " по-скоро безвредно за деца ", са били към половината от интервюираните, а през днешния ден те са към 40%.
Преди 5 години експанзията сред децата въобще е отсъствала от листата на най-сериозните опасности за децата в България. Днес тя е сложена преди всичко по заплаха за децата от родителите им, дружно с разпространяването и злоупотребата с алкохол, цигари и опиати.
Според изследването общуването на родителите с децата се трансформира във все по-голяма полезност, само че и все по-остро се усеща нейният недостиг.
Въпреки че потреблението на физически санкции понижава през последните 5 години, към 2/3 от родителите в миналото са ползвали телесни санкции и други травматични практики към децата си, като изолираност в стая, невмешателство при заплаха от пострадване и причиняване на дискомфорт посредством стоене в неуместна поза.
Това сподели Славянка Иванова от организация " Ноема ", представяйки данни от национално представително изследване на организацията по поръчка на Националната мрежа за децата. В него са взели участие родители, младежи, които са бъдещи родители, и деца. Изследването показва и сравнителна информация с данните от изследване, направено преди пет години от организация ЕСТАТ.
Най-често родителите употребяват телесни санкции по прочувствени аргументи, когато се почувстват безсилни и се срамят, че са изгубили надзор върху възпитанието на детето си и не схващат неговото държание, разяснява Иванова.
Тя сподели, че съгласно проучването най-малко 2/3 от родителите в миналото са употребявали телесно наказване към децата си, даже единствено веднъж, а към 1/4 от родителите употребяват постоянно – най-малко веднъж седмично, някакъв тип телесно наказване.
Най-разпространеното телесно наказване у нас от страна на родителите към децата им е удрянето на пестник .
Славянка Иванова разяснява, че телесните санкции, прилагани от родителите, не са вследствие на експанзия, а са " израз на загрижеността на родителите за бъдещето на техните деца ".
Около 30% от родителите загатват яд и засегнатост, като аргументи за използването на телесно наказване, демонстрират данните от изследването.
Все повече родители обаче осъзнават нездравословните последствия и правят оценка отрицателно използването на телесни санкции към децата. Тревожен е фактът обаче, че " твърдите " последователи на телесното наказване остават постоянен дял от актуалните и бъдещите родители.
Изследването удостоверява, че в учебните заведения има случаи на разнообразни типове принуждение , като 41% от родителите споделят, че децата им там са били пострадали от вербално насилие; 22% – свидетелстват за телесно наказване, като удар или причиняване на болежка, а 14% – за практики на игнориране.
Проучването открива, че има сензитивно повишение на равнището на тревога измежду родителите и младежите през последните пет години. Ако през 2013 година хората, които са оценявали своето обитаемо място, като " най-безопасно " или " по-скоро безвредно за деца ", са били към половината от интервюираните, а през днешния ден те са към 40%.
Преди 5 години експанзията сред децата въобще е отсъствала от листата на най-сериозните опасности за децата в България. Днес тя е сложена преди всичко по заплаха за децата от родителите им, дружно с разпространяването и злоупотребата с алкохол, цигари и опиати.
Според изследването общуването на родителите с децата се трансформира във все по-голяма полезност, само че и все по-остро се усеща нейният недостиг.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ