Ивана Хайжманова: Миграцията расте заради вълна от конфликти южно от Сахара
Общо 55 милиона души по света са били вътрешно разселени - бежанци в личните си страни - през 2020 година. От тях 40 милиона са " новоразселените " из Латинска Америка, Южна Азия и в прилежащите на Европа Африка и Близкия изток.
Тенденциите за 2021 година са за утежняване на тези индикатори, сподели в изявление за " Събота 150 " Ивана Хайжманова от Центъра за наблюдаване на вътрешните разселвания, който дружно с Норвежкия съвет за бежанците събра цитираните данни.
Ако изискванията, довели до прокуждането на тези хора, не бъдат усъвършенствани значително, с времето те ще бъдат принудени да търсят по-добър живот надалеч от родината си, напомня Хайжманова в изявление за „ Събота 150 “:
„ Ще направя едно съпоставяне, с цел да си визиите по-добре обстановката. Говорим за 55 милиона души, които живеят като вътрешно разселени. За съпоставяне бежанците са 26 милиона. Често по медиите се приказва за бежанци, като се разискват разнообразни политики и така нататък Но техният брой е на половина по-малък от хората, които са вътрешно разселени в техните лични страни. “
„ Заради пандемията работещите в филантропичната сфера и ангажираните с тези проучвания не можеха да се движат свободно из страните и да събират информация за разселените поради въведени на разнообразни места карантини. Това докара до неналичието на информация за някои страни в продължение на няколко месеца по време на карантината. Наясно сме, че оповестените от нас данни евентуално са занижени, тъй като нямаше по какъв начин да бъдат извършени нови наблюдения и оценки в няколко страни в продължение на няколко месеца. “
А с утежняването на икономическата обстановка поради пандемията по места, може цифрите да набъбнат още по-сериозно?
Социално-икономическите условия на вътрешно разселените ще се утежняват поради пандемията. Причината е, че чакаме стопански спад през идващите години. Националните бюджети на доста страни пострадаха съществено, тъй като по време на рецесията те трябваше да обезпечат на своето население редица обществени услуги. Очакваме, че доста от донорите ще срещнат компликации да финансират разнообразни стратегии за развиване и оказване на филантропична помощ за вътрешно разселените.
Можете ли да откроите, да ни кажете, трансформират ли се аргументите за миграцията през годините, в които изготвяте сходни отчети?
През последните 2-3 години войните и бедствията се допълват взаимно, с цел да доведат до едни и същи резултати.
Пример за това е циклонът Кенет, който удари Мозамбик преди 2 години и провокира съществени опустошения на публични здания и жилища. Една от последствията от него е възходът на екстремистките групи в страната. И в този момент на същите места, на които стихията е провокирала опустошение, има спорове, има още разселване и още съсипия. Бедствието довежда до политическа неустойчивост и изостряне на вътрешните проблеми в страната. Различни въоръжени групи могат да се възползват от тази обстановка и към тях да се причислят хора, които нямат различен избор, защото към този момент нямат издръжка, а бунтовниците им оферират опция и приходи. Това довежда до ескалиране на споровете и ново наложително разселване на огромни групи от хора.
Именно по тази причина когато бедствието удари - би трябвало да реагираме и да осигурим всичко належащо за бързото справяне с нанесените вреди, с цел да сме сигурни, че домовете и прехраната на потърпевшите ще бъдат възобновени още веднъж.
Какво е обяснението ви - след всички старания на европейско и световно равнище за надзор на обстановката и решение на казуса, за какво през днешния ден имаме тези цифри и данни? Наистина ли се проваляме в това да пазиме най-уязвимите групи от спорове, принуждение и бедствия, както означават от Норвежкия съвет за бежанците, с които изготвяте взаимно отчета? Не научи ли Европа уроците си от предишните рецесии?
Много добър въпрос. Да, мога да кажа, че светът се проваля в това да пази най-уязвимите хора. Както казахте Европа и доста други страни вършат много старания да пазят тези хора. Но най-голямата неточност е, че реакцията на другите рецесии се концентрира върху премахване на непосредствените вреди.
Изпращат се съществени количества помощи в потърпевшите от бедствия или спорове страни, само че когато заплахата премине и обстановката стартира да се усъвършенства, поддръжката понижава и изчезва, тъй като няма повече медийно внимание.
Това обаче не значи, че няма потребност от повече помощ и че нещата ще потръгнат към по-добро. Наистина е значимо, даже откакто най-лошото е минало, да продължи поддръжката за вътрешно разселените хора.
Защото когато изключителната обстановка завършва, доста от донорите просто изоставят страната и доста хора не престават да живеят с години в лагери за разселени. Нямат прехранване, няма обучение за децата им, заплахата от апетит нараства. Така че европейските страни би трябвало да се концентрират върху дълготрайно съдействие с държавните управления на засегнатите страни.
Мислите ли, че европейските водачи вземат решение казуса съответно? Мислите ли, че споразуменията за миграция с Тунис и Либия са единственото нещо, което може и би трябвало да се направи, с цел да бъде омекотен казусът?
Това, което следим в нашето проучване и е значимо за разбирането на казуса, е, че доста хора, които се трансформират в бежанци и идват в Европа, в началото са вътрешноразселени в личните си страни. Например бежанците от Сирия - те са преселвани 5-10 даже 15 пъти вътре в самата Сирия преди да решат да преминат границата и да отидат в Турция, Йордания или вероятно в Европа. Това, което би трябвало да създадем, е да се фокусираме върху решаването на аргументите за възникването на спора или бедствието на място - в страните, откъдето идват тези хора.
Много хора не желаят да напущат родните си страни, желаят да останат там и да решат въпроса си там, не да търсят леговище другаде, зад граница. Така че държавните управления би трябвало търсят дълготрайно съдействие с държавните управления на страните, откъдето идват бежанците и търсещите леговище. Трябва да поддържат локалните управляващи за основаването на стопански благоприятни условия и обществена сигурност и обучение.
Каква картина на миграцията имаме през първата половина на тази година, имате ли към този момент наблюдения, какво можем да откроим като данни и трендове?
Все още обработваме информацията за първите шест месеца от 2021 година, само че към този момент означаваме някои нови трендове. Наблюдаваме ново нарастване на броя на вътрешно разселените хора поради спорове и принуждение в Субсахарска Африка. Има нова вълна на принуждение в Мозамбик, Нигерия, Сомалия и Буркина Фасо. Очакваме насилието да продължи и да докара до високи равнища на разселване в околните месеци.
Интервюто на Лъчезар Вълев с Ивана Хайжманова в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Тенденциите за 2021 година са за утежняване на тези индикатори, сподели в изявление за " Събота 150 " Ивана Хайжманова от Центъра за наблюдаване на вътрешните разселвания, който дружно с Норвежкия съвет за бежанците събра цитираните данни.
Ако изискванията, довели до прокуждането на тези хора, не бъдат усъвършенствани значително, с времето те ще бъдат принудени да търсят по-добър живот надалеч от родината си, напомня Хайжманова в изявление за „ Събота 150 “:
„ Ще направя едно съпоставяне, с цел да си визиите по-добре обстановката. Говорим за 55 милиона души, които живеят като вътрешно разселени. За съпоставяне бежанците са 26 милиона. Често по медиите се приказва за бежанци, като се разискват разнообразни политики и така нататък Но техният брой е на половина по-малък от хората, които са вътрешно разселени в техните лични страни. “
„ Заради пандемията работещите в филантропичната сфера и ангажираните с тези проучвания не можеха да се движат свободно из страните и да събират информация за разселените поради въведени на разнообразни места карантини. Това докара до неналичието на информация за някои страни в продължение на няколко месеца по време на карантината. Наясно сме, че оповестените от нас данни евентуално са занижени, тъй като нямаше по какъв начин да бъдат извършени нови наблюдения и оценки в няколко страни в продължение на няколко месеца. “
А с утежняването на икономическата обстановка поради пандемията по места, може цифрите да набъбнат още по-сериозно?
Социално-икономическите условия на вътрешно разселените ще се утежняват поради пандемията. Причината е, че чакаме стопански спад през идващите години. Националните бюджети на доста страни пострадаха съществено, тъй като по време на рецесията те трябваше да обезпечат на своето население редица обществени услуги. Очакваме, че доста от донорите ще срещнат компликации да финансират разнообразни стратегии за развиване и оказване на филантропична помощ за вътрешно разселените.
Можете ли да откроите, да ни кажете, трансформират ли се аргументите за миграцията през годините, в които изготвяте сходни отчети?
През последните 2-3 години войните и бедствията се допълват взаимно, с цел да доведат до едни и същи резултати.
Пример за това е циклонът Кенет, който удари Мозамбик преди 2 години и провокира съществени опустошения на публични здания и жилища. Една от последствията от него е възходът на екстремистките групи в страната. И в този момент на същите места, на които стихията е провокирала опустошение, има спорове, има още разселване и още съсипия. Бедствието довежда до политическа неустойчивост и изостряне на вътрешните проблеми в страната. Различни въоръжени групи могат да се възползват от тази обстановка и към тях да се причислят хора, които нямат различен избор, защото към този момент нямат издръжка, а бунтовниците им оферират опция и приходи. Това довежда до ескалиране на споровете и ново наложително разселване на огромни групи от хора.
Именно по тази причина когато бедствието удари - би трябвало да реагираме и да осигурим всичко належащо за бързото справяне с нанесените вреди, с цел да сме сигурни, че домовете и прехраната на потърпевшите ще бъдат възобновени още веднъж.
Какво е обяснението ви - след всички старания на европейско и световно равнище за надзор на обстановката и решение на казуса, за какво през днешния ден имаме тези цифри и данни? Наистина ли се проваляме в това да пазиме най-уязвимите групи от спорове, принуждение и бедствия, както означават от Норвежкия съвет за бежанците, с които изготвяте взаимно отчета? Не научи ли Европа уроците си от предишните рецесии?
Много добър въпрос. Да, мога да кажа, че светът се проваля в това да пази най-уязвимите хора. Както казахте Европа и доста други страни вършат много старания да пазят тези хора. Но най-голямата неточност е, че реакцията на другите рецесии се концентрира върху премахване на непосредствените вреди.
Изпращат се съществени количества помощи в потърпевшите от бедствия или спорове страни, само че когато заплахата премине и обстановката стартира да се усъвършенства, поддръжката понижава и изчезва, тъй като няма повече медийно внимание.
Това обаче не значи, че няма потребност от повече помощ и че нещата ще потръгнат към по-добро. Наистина е значимо, даже откакто най-лошото е минало, да продължи поддръжката за вътрешно разселените хора.
Защото когато изключителната обстановка завършва, доста от донорите просто изоставят страната и доста хора не престават да живеят с години в лагери за разселени. Нямат прехранване, няма обучение за децата им, заплахата от апетит нараства. Така че европейските страни би трябвало да се концентрират върху дълготрайно съдействие с държавните управления на засегнатите страни.
Мислите ли, че европейските водачи вземат решение казуса съответно? Мислите ли, че споразуменията за миграция с Тунис и Либия са единственото нещо, което може и би трябвало да се направи, с цел да бъде омекотен казусът?
Това, което следим в нашето проучване и е значимо за разбирането на казуса, е, че доста хора, които се трансформират в бежанци и идват в Европа, в началото са вътрешноразселени в личните си страни. Например бежанците от Сирия - те са преселвани 5-10 даже 15 пъти вътре в самата Сирия преди да решат да преминат границата и да отидат в Турция, Йордания или вероятно в Европа. Това, което би трябвало да създадем, е да се фокусираме върху решаването на аргументите за възникването на спора или бедствието на място - в страните, откъдето идват тези хора.
Много хора не желаят да напущат родните си страни, желаят да останат там и да решат въпроса си там, не да търсят леговище другаде, зад граница. Така че държавните управления би трябвало търсят дълготрайно съдействие с държавните управления на страните, откъдето идват бежанците и търсещите леговище. Трябва да поддържат локалните управляващи за основаването на стопански благоприятни условия и обществена сигурност и обучение.
Каква картина на миграцията имаме през първата половина на тази година, имате ли към този момент наблюдения, какво можем да откроим като данни и трендове?
Все още обработваме информацията за първите шест месеца от 2021 година, само че към този момент означаваме някои нови трендове. Наблюдаваме ново нарастване на броя на вътрешно разселените хора поради спорове и принуждение в Субсахарска Африка. Има нова вълна на принуждение в Мозамбик, Нигерия, Сомалия и Буркина Фасо. Очакваме насилието да продължи и да докара до високи равнища на разселване в околните месеци.
Интервюто на Лъчезар Вълев с Ивана Хайжманова в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ