Щети за над 140 млрд. долара са причинили 10-те най-големи екологични бедствия през 2020-та
Общите вреди от 10-те най-големи, станали на планетата през 2020 година, възлизат на $140,9 милиарда Тези данни даде отчет, оповестен през днешния ден от интернационалната благотворителна организация „ Christian Aid “.
Според създателите на отчета, най-големи вреди (40 милиарда долара) са породени от поредност от стихии, обхванали Северна и Централна Америка това лято и есен. По-специално, става дума за ураганите " Лора ", " Сали ", " Ета " и " Йота ". Наводненията в Китай и поредицата от горски пожари на западния бряг на Съединени американски щати са идващите по вреди (съответно 32 и 20 милиарда долара). Десетте най-големи екологични бедствия включват още нашествията на скакалци в Източна Африка, горските пожари в Австралия, наводненията в Индия, Япония и Пакистан, бурята „ Алекс “, ураганът „ Сиара “ в Европа и циклонът „ Амфан “ в Бенгалския залив.
Докладът отбелязва, че главните аргументи за екологичните катаклизми по света са световното изменение на климата и незадоволителните старания на международната общественост за битка с него посредством понижаване на излъчванията на в земната атмосфера.
„ През 2021 година е неотложно да стартираме нова фаза на взаимни дейности за битка с тази вълна от “, сподели един от създателите на документа, Катрин Крамър, пред Би Би Си.
Като рекомендации за международната общественост създателите на отчета оферират незабавно да се засилят напъните за битка с излъчванията на парникови газове в атмосферата, да се усили финансовата помощ от богатите страни за бедните като съществени жертви на климатичната рецесия и още по-активно да се премине към. Авторите на документа разпореждат също по този начин очаквания на 26-та конференция на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (COP-26), която ще се организира в Глазгоу през ноември 2021 година, където съгласно тях „ участващите страни ще би трябвало да поемат нови задължения по отношение на битката с изменението на климата ".
Борба с световното стопляне
В отчет на Организация на обединените нации, оповестен през декември, се споделя, че междинната световна температура продължава да се покачва.
" Въпреки краткосрочния спад на излъчванията на въглероден диоксид, породен от пандемията от COVID-19, светът към момента се движи към повишение на температурата с повече от 3 градуса през този век, доста над задачата от Парижкото съглашение ", се споделя в проучването. На 20 юни 2020 година в съветския Верхоянск термометърът се увеличи до +38 градуса по Целзий и това стана най-високата температура, записана в миналото в Северния полярен кръг.
Парижкото съглашение за климата беше признато във френската столица на 12 декември 2015 година след 21-ва конференция на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата. Документът прокламира задачата да се предотврати надвишаването на междинната годишна температура на планетата до 2 градуса по Целзий от доиндустриалните равнища до 2100 година и да се вземат ограничения за поддържане на стоплянето в границите на 1,5 градуса (в момента междинната температура е с 0,75 градуса по-висока от междинната годишна през 1850-1900). Към ноември 2020 година Парижкото съглашение е утвърдено от 188 страни и от Европейския съюз. /ТАСС
Според създателите на отчета, най-големи вреди (40 милиарда долара) са породени от поредност от стихии, обхванали Северна и Централна Америка това лято и есен. По-специално, става дума за ураганите " Лора ", " Сали ", " Ета " и " Йота ". Наводненията в Китай и поредицата от горски пожари на западния бряг на Съединени американски щати са идващите по вреди (съответно 32 и 20 милиарда долара). Десетте най-големи екологични бедствия включват още нашествията на скакалци в Източна Африка, горските пожари в Австралия, наводненията в Индия, Япония и Пакистан, бурята „ Алекс “, ураганът „ Сиара “ в Европа и циклонът „ Амфан “ в Бенгалския залив.
Докладът отбелязва, че главните аргументи за екологичните катаклизми по света са световното изменение на климата и незадоволителните старания на международната общественост за битка с него посредством понижаване на излъчванията на в земната атмосфера.
„ През 2021 година е неотложно да стартираме нова фаза на взаимни дейности за битка с тази вълна от “, сподели един от създателите на документа, Катрин Крамър, пред Би Би Си.
Като рекомендации за международната общественост създателите на отчета оферират незабавно да се засилят напъните за битка с излъчванията на парникови газове в атмосферата, да се усили финансовата помощ от богатите страни за бедните като съществени жертви на климатичната рецесия и още по-активно да се премине към. Авторите на документа разпореждат също по този начин очаквания на 26-та конференция на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (COP-26), която ще се организира в Глазгоу през ноември 2021 година, където съгласно тях „ участващите страни ще би трябвало да поемат нови задължения по отношение на битката с изменението на климата ".
Борба с световното стопляне
В отчет на Организация на обединените нации, оповестен през декември, се споделя, че междинната световна температура продължава да се покачва.
" Въпреки краткосрочния спад на излъчванията на въглероден диоксид, породен от пандемията от COVID-19, светът към момента се движи към повишение на температурата с повече от 3 градуса през този век, доста над задачата от Парижкото съглашение ", се споделя в проучването. На 20 юни 2020 година в съветския Верхоянск термометърът се увеличи до +38 градуса по Целзий и това стана най-високата температура, записана в миналото в Северния полярен кръг.
Парижкото съглашение за климата беше признато във френската столица на 12 декември 2015 година след 21-ва конференция на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата. Документът прокламира задачата да се предотврати надвишаването на междинната годишна температура на планетата до 2 градуса по Целзий от доиндустриалните равнища до 2100 година и да се вземат ограничения за поддържане на стоплянето в границите на 1,5 градуса (в момента междинната температура е с 0,75 градуса по-висока от междинната годишна през 1850-1900). Към ноември 2020 година Парижкото съглашение е утвърдено от 188 страни и от Европейския съюз. /ТАСС
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ