Общинските съветници от ВМРО в СОС с искане за повече свобода в бюджетите на общините
Общинските съветници от Вътрешна македонска революционна организация в Столичния общински съвет желаят финансова децентрализация и повече независимост в бюджетите на общините. Те са изпратили съответни оферти до всички парламентарно показани партии, това обявиха от пресцентъра на партията.
Писмата са импортирани в Народното събрание, като задачата е съответните хрумвания да намерят място в Бюджет 2022 година Предложенията са стимулирани с последствията, които би трябвало да контролират общините от продължаващата към този момент 2 години коронавирус рецесия, които извеждат на напред във времето и дефектите в връзката сред централната и локалните управляващи.
„ На първо място мощната взаимозависимост за една част от общините от средствата от държавния бюджет, с които на практика се устоят общините. На второ място основаната взаимозависимост на общините от средствата по европейските стратегии и планове, които за последните два програмни интервала се оказаха в доста връзки единствен инструмент за капиталови разноски. На трето място е изчезналата корелация сред управляваните на централно равнище налози и мястото на тяхното генериране “, написа в претекстовете на общинските съветници от Вътрешна македонска революционна организация Карлос Контрера и Михаил Петров.
Поради изброените обстоятелства те оферират въвеждането за предписание за преразпределение на приходите от налога върху приходите на физическите лица и от корпоративния налог (данък печалба) към общините.
Според Контрера и Петров на този стадий в ЗДФЛ и ЗКПО може да се заложи правилото, че 20 на 100 от събраните доходи да се връщат по сметка към общините. Всъщност това е въвеждане на правилото „ парите следват адреса на работещия “ и „ парите следват седалището на търговеца “.
Ето и цялостния текст на писмото им:
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ
Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ
ДО ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА:
„ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА “
„ ГЕРБ - Съюз на демократичните сили “
„ ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ “
„ Българска социалистическа партия ЗА БЪЛГАРИЯ “
„ ИМА ТАКЪВ НАРОД “
„ ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ “
„ ВЪЗРАЖДАНЕ “
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
от Карлос Контрера и Михаил Петров – общински съветници в Столичен общински съвет
адрес за преписка: гр. София, ул. „ Пиротска “ 5, ет. 5 (приемна на общинските съветници)
Относно: Предложения за законодателни ограничения за въвеждане на фискална децентрализация
Пандемията от COVID-19, почнала при започване на 2020 година, изправи обществените системи пред невиждан напън. Санитарната рецесия в общоевропейски проект докара до самобитен стрес тест на държавните и локални управнически механизми. Периодът от началото на 2020 година досега изисква съществено пренастройване на обществените механизми за ръководство, в това число напълно нов метод за превъзмогване на самата рецесия и за икономическо възобновяване на стопанските системи, които минаха през поредност от затваряния (локдауни), ограничавания и напълно нови правила за работа. Частният бранш, много по-гъвкав от обществените структури, пренастрои - доколкото е в границите на обективно вероятното, метода си на работа - част от екипите минаха на работа от у дома, което се отрази на ръководството и отдаването на офис площи чартърен, на трудовите пътувания, на метода на извършване на покупки и прилагане на услуги в целокупност (например подготвяне и доставка на храна). Очевидно е, че резултатите от към момента неприключилата рецесия изискват смяна във философията на обществените системи и тяхното адаптиране по отношение на новите действителности. На първо място едно дълго и тежко възобновяване на стопанските системи от резултатите на санитарната рецесия и последвалата енергийна такава (за Европа). Комбинацията от санитарна рецесия (налагането на ограничения за ограничението ѝ) и растеж на цените на енергоносителите докара до кумулативен отрицателен резултат върху обществените финанси. В резултат стартира увеличение на обществения дълг, а някои от публичните браншове започнаха да изпитват все по-големи компликации заради лимитирано или прогресивно намаляващо финансиране. Така да вземем за пример публичният и междуградският превоз се изправи по едно и също време пред спад на пасажерите (т.е. и спад на личните приходи) и пред нараснали разноски за горива и електрическа енергия. Сливането на двете рецесии докара до свръх централизация на финансов запас главно в централните държавни органи и все по-голямо преразпределение на обществени средства по политическо убеждение. В резултат органите на локалното самоуправление, изключително по-малките общини, се оказаха пред нараснали разноски за настояща прехрана и пред понижени доходи. Ситуацията води до насърчаване на трайна и хронична взаимозависимост от дотациите през държавния бюджет или други обезщетителни механизми. Ситуацията от средата на 2021 година досега е проблематична откъм застраховане на съществени публични действия - прехрана на здравни заведения, учебни заведения, детски градини, обществени домове и институции, публичен превоз, улично осветяване. Ръстът в настоящите разноски (разходи за издръжка) води до сензитивно стесняване на финансовите разноски на равнище общини. С други думи понижават средствата за вложения в инфраструктура, а и в рационализация на налични материални активи - техника да вземем за пример. Общините се трансформират в буфер, защото огромен комплекс от публичните услуги са тяхна функционалност. Като вземем поради и изчезналата финансова децентрализация и преди рецесията, заключението е, че локалното самоуправление занапред ще ускорява тежката си и хронична взаимозависимост от централния бюджет. Респективно тези зависимости изкривяват естествения път за развиване на локалните общности и го слагат в директна взаимозависимост от субективни решения на националните управляващи – размер на субсидиране, нареждане на планове с приоритет, методика за установяване на финансирането на общините и други. Винаги е прелъщение за централната власт (особено за министъра на финансите) да държи общините според от конюнктурното преразпределение на средства (най-вече за финансови разходи). Практиката е това да става посредством Постановление на Министерски съвет, решения ad hoc според от политическата обстановка.
Правените досега разбори на връзките сред локална и централна власт демонстрират няколко мощно изразени дефекта. На първо място мощната взаимозависимост за една част от общините от средствата от държавния бюджет, с които на практика се устоят общините. На второ място основаната взаимозависимост на общините от средствата по европейските стратегии и планове, които за последните два програмни интервала се оказаха в доста връзки единствен инструмент за капиталови разноски. На трето място е изчезналата корелация сред управляваните на централно равнище налози и мястото на тяхното генериране. Въпреки неведнъж препотвърждаваните стратегически цели за действителна децентрализация досега към една трета от всички залагани стратегически ограничения са изпълнени. Липсва обаче анализът за постигнатия резултат.
Настоящите спешни времена са опция за съществена смяна в посока по-голяма децентрализация и подсигуряване на по-голяма самостоятелност на общините от централната власт. Като стадий от реализиране на по-голяма независимост на общините виждаме въвеждането на законово закрепен механизъм за преразпределение на доходи от директни налози към общините.
Всички общини биха спечелили от промяната, като тези, които концентрират икономическа интензивност - повече работни места и по-високи заплати, ще получат сериозен запас, който би ги направил самостоятелни от централната власт.
В оповестения през февруари 2021 година разбор на Организацията за икономическо съдействие и развиване се подчертава главно върху особеностите на локалната власт, провокациите пред децентрализацията и растящото неравноправие сред обособените региони на страната и столицата. Сред притеснителните трендове, обрисувани в отчета, е и задълбочаването на социално-икономическите разлики както сред обособените райони на страната, по този начин и по отношение на централноевропейското ниво след влизането на страната в Европейски Съюз, макар огромните вложения в районно развиване, финансирани от кохезионните фондове.
Реалната опция на локалните управляващи да ръководят основна част от публичните каузи на своя отговорност.
Местните управляващи имат по-ясна визия за целите на локалните общности.
Децентрализацията предизвиква конкуренцията сред локалните управляващи, защото основава тласъци последните да се стремят към разширение на съществуващата данъчна база.
Насърчава възприемането на новаторски, спестяващи разноските подходи за даване на локални обществени услуги.
Фискална децентрализация може да помогне за обособяването на дълготрайни и функционално устойчиви административни единици, които да се намират в по-добра връзка с протичащите на тяхна територия обществени и стопански процеси.
Фискалната децентрализация ще прекрати несъразмерните разходи и злоупотреби с публичен запас.
Ще се подтиква събираемостта на налозите на локално равнище.
Фискалната децентрализация ще понижи склонността към дефицитно харчене и трупане на отговорности.
Фискалната децентрализация ще предотврати практиката на търсене на „ настойници “, които разпределят прехвърлянията от централния бюджет към общините.
Фискалната децентрализация ще удвои личните данъчни доходи на общините без да се подвигат локални налози.
Фискалната децентрализация ще понижи неравенствата сред общините.
Фискалната децентрализация ще усъвършенства обществените услуги.
Предлагаме въвеждането за предписание за преразпределение на приходите от налога върху приходите на физическите лица и от корпоративния налог (данък печалба) към общините. Считаме, че на този стадий в ЗДФЛ и ЗКПО може да се заложи правилото, че 20 на 100 от събраните доходи да се връщат по сметка към общините. Всъщност това е въвеждане на правилото „ парите следват адреса на работещия “ и „ парите следват седалището на търговеца “. Една сходна мярка с изключение на за действителната децентрализация в сегашния миг ще бъде и противокризисна мярка, защото ще бъде основан механизъм за финансово застраховане на общините. Една сходна стъпка сигурно ще ускори конкуренцията сред общините за основаване на повече работни места, както и привличането на частни вложения. Предлагаме също по този начин тези средства да могат да се разходват единствено за финансови разноски. Аргументът ни е, че това пък ще дисциплинира общините да влагат в инфраструктура, чието положение е основно за привличането на вложения и разкриването на работни места.
18.02.2022 година С почитание:
Гр. София Карлос Контрера...............
Михаил Петров..................
Писмата са импортирани в Народното събрание, като задачата е съответните хрумвания да намерят място в Бюджет 2022 година Предложенията са стимулирани с последствията, които би трябвало да контролират общините от продължаващата към този момент 2 години коронавирус рецесия, които извеждат на напред във времето и дефектите в връзката сред централната и локалните управляващи.
„ На първо място мощната взаимозависимост за една част от общините от средствата от държавния бюджет, с които на практика се устоят общините. На второ място основаната взаимозависимост на общините от средствата по европейските стратегии и планове, които за последните два програмни интервала се оказаха в доста връзки единствен инструмент за капиталови разноски. На трето място е изчезналата корелация сред управляваните на централно равнище налози и мястото на тяхното генериране “, написа в претекстовете на общинските съветници от Вътрешна македонска революционна организация Карлос Контрера и Михаил Петров.
Поради изброените обстоятелства те оферират въвеждането за предписание за преразпределение на приходите от налога върху приходите на физическите лица и от корпоративния налог (данък печалба) към общините.
Според Контрера и Петров на този стадий в ЗДФЛ и ЗКПО може да се заложи правилото, че 20 на 100 от събраните доходи да се връщат по сметка към общините. Всъщност това е въвеждане на правилото „ парите следват адреса на работещия “ и „ парите следват седалището на търговеца “.
Ето и цялостния текст на писмото им:
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ
Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ
ДО ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА:
„ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА “
„ ГЕРБ - Съюз на демократичните сили “
„ ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ “
„ Българска социалистическа партия ЗА БЪЛГАРИЯ “
„ ИМА ТАКЪВ НАРОД “
„ ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ “
„ ВЪЗРАЖДАНЕ “
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
от Карлос Контрера и Михаил Петров – общински съветници в Столичен общински съвет
адрес за преписка: гр. София, ул. „ Пиротска “ 5, ет. 5 (приемна на общинските съветници)
Относно: Предложения за законодателни ограничения за въвеждане на фискална децентрализация
Пандемията от COVID-19, почнала при започване на 2020 година, изправи обществените системи пред невиждан напън. Санитарната рецесия в общоевропейски проект докара до самобитен стрес тест на държавните и локални управнически механизми. Периодът от началото на 2020 година досега изисква съществено пренастройване на обществените механизми за ръководство, в това число напълно нов метод за превъзмогване на самата рецесия и за икономическо възобновяване на стопанските системи, които минаха през поредност от затваряния (локдауни), ограничавания и напълно нови правила за работа. Частният бранш, много по-гъвкав от обществените структури, пренастрои - доколкото е в границите на обективно вероятното, метода си на работа - част от екипите минаха на работа от у дома, което се отрази на ръководството и отдаването на офис площи чартърен, на трудовите пътувания, на метода на извършване на покупки и прилагане на услуги в целокупност (например подготвяне и доставка на храна). Очевидно е, че резултатите от към момента неприключилата рецесия изискват смяна във философията на обществените системи и тяхното адаптиране по отношение на новите действителности. На първо място едно дълго и тежко възобновяване на стопанските системи от резултатите на санитарната рецесия и последвалата енергийна такава (за Европа). Комбинацията от санитарна рецесия (налагането на ограничения за ограничението ѝ) и растеж на цените на енергоносителите докара до кумулативен отрицателен резултат върху обществените финанси. В резултат стартира увеличение на обществения дълг, а някои от публичните браншове започнаха да изпитват все по-големи компликации заради лимитирано или прогресивно намаляващо финансиране. Така да вземем за пример публичният и междуградският превоз се изправи по едно и също време пред спад на пасажерите (т.е. и спад на личните приходи) и пред нараснали разноски за горива и електрическа енергия. Сливането на двете рецесии докара до свръх централизация на финансов запас главно в централните държавни органи и все по-голямо преразпределение на обществени средства по политическо убеждение. В резултат органите на локалното самоуправление, изключително по-малките общини, се оказаха пред нараснали разноски за настояща прехрана и пред понижени доходи. Ситуацията води до насърчаване на трайна и хронична взаимозависимост от дотациите през държавния бюджет или други обезщетителни механизми. Ситуацията от средата на 2021 година досега е проблематична откъм застраховане на съществени публични действия - прехрана на здравни заведения, учебни заведения, детски градини, обществени домове и институции, публичен превоз, улично осветяване. Ръстът в настоящите разноски (разходи за издръжка) води до сензитивно стесняване на финансовите разноски на равнище общини. С други думи понижават средствата за вложения в инфраструктура, а и в рационализация на налични материални активи - техника да вземем за пример. Общините се трансформират в буфер, защото огромен комплекс от публичните услуги са тяхна функционалност. Като вземем поради и изчезналата финансова децентрализация и преди рецесията, заключението е, че локалното самоуправление занапред ще ускорява тежката си и хронична взаимозависимост от централния бюджет. Респективно тези зависимости изкривяват естествения път за развиване на локалните общности и го слагат в директна взаимозависимост от субективни решения на националните управляващи – размер на субсидиране, нареждане на планове с приоритет, методика за установяване на финансирането на общините и други. Винаги е прелъщение за централната власт (особено за министъра на финансите) да държи общините според от конюнктурното преразпределение на средства (най-вече за финансови разходи). Практиката е това да става посредством Постановление на Министерски съвет, решения ad hoc според от политическата обстановка.
Правените досега разбори на връзките сред локална и централна власт демонстрират няколко мощно изразени дефекта. На първо място мощната взаимозависимост за една част от общините от средствата от държавния бюджет, с които на практика се устоят общините. На второ място основаната взаимозависимост на общините от средствата по европейските стратегии и планове, които за последните два програмни интервала се оказаха в доста връзки единствен инструмент за капиталови разноски. На трето място е изчезналата корелация сред управляваните на централно равнище налози и мястото на тяхното генериране. Въпреки неведнъж препотвърждаваните стратегически цели за действителна децентрализация досега към една трета от всички залагани стратегически ограничения са изпълнени. Липсва обаче анализът за постигнатия резултат.
Настоящите спешни времена са опция за съществена смяна в посока по-голяма децентрализация и подсигуряване на по-голяма самостоятелност на общините от централната власт. Като стадий от реализиране на по-голяма независимост на общините виждаме въвеждането на законово закрепен механизъм за преразпределение на доходи от директни налози към общините.
Всички общини биха спечелили от промяната, като тези, които концентрират икономическа интензивност - повече работни места и по-високи заплати, ще получат сериозен запас, който би ги направил самостоятелни от централната власт.
В оповестения през февруари 2021 година разбор на Организацията за икономическо съдействие и развиване се подчертава главно върху особеностите на локалната власт, провокациите пред децентрализацията и растящото неравноправие сред обособените региони на страната и столицата. Сред притеснителните трендове, обрисувани в отчета, е и задълбочаването на социално-икономическите разлики както сред обособените райони на страната, по този начин и по отношение на централноевропейското ниво след влизането на страната в Европейски Съюз, макар огромните вложения в районно развиване, финансирани от кохезионните фондове.
Реалната опция на локалните управляващи да ръководят основна част от публичните каузи на своя отговорност.
Местните управляващи имат по-ясна визия за целите на локалните общности.
Децентрализацията предизвиква конкуренцията сред локалните управляващи, защото основава тласъци последните да се стремят към разширение на съществуващата данъчна база.
Насърчава възприемането на новаторски, спестяващи разноските подходи за даване на локални обществени услуги.
Фискална децентрализация може да помогне за обособяването на дълготрайни и функционално устойчиви административни единици, които да се намират в по-добра връзка с протичащите на тяхна територия обществени и стопански процеси.
Фискалната децентрализация ще прекрати несъразмерните разходи и злоупотреби с публичен запас.
Ще се подтиква събираемостта на налозите на локално равнище.
Фискалната децентрализация ще понижи склонността към дефицитно харчене и трупане на отговорности.
Фискалната децентрализация ще предотврати практиката на търсене на „ настойници “, които разпределят прехвърлянията от централния бюджет към общините.
Фискалната децентрализация ще удвои личните данъчни доходи на общините без да се подвигат локални налози.
Фискалната децентрализация ще понижи неравенствата сред общините.
Фискалната децентрализация ще усъвършенства обществените услуги.
Предлагаме въвеждането за предписание за преразпределение на приходите от налога върху приходите на физическите лица и от корпоративния налог (данък печалба) към общините. Считаме, че на този стадий в ЗДФЛ и ЗКПО може да се заложи правилото, че 20 на 100 от събраните доходи да се връщат по сметка към общините. Всъщност това е въвеждане на правилото „ парите следват адреса на работещия “ и „ парите следват седалището на търговеца “. Една сходна мярка с изключение на за действителната децентрализация в сегашния миг ще бъде и противокризисна мярка, защото ще бъде основан механизъм за финансово застраховане на общините. Една сходна стъпка сигурно ще ускори конкуренцията сред общините за основаване на повече работни места, както и привличането на частни вложения. Предлагаме също по този начин тези средства да могат да се разходват единствено за финансови разноски. Аргументът ни е, че това пък ще дисциплинира общините да влагат в инфраструктура, чието положение е основно за привличането на вложения и разкриването на работни места.
18.02.2022 година С почитание:
Гр. София Карлос Контрера...............
Михаил Петров..................
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ