Чехи и поляци се преборили за смесен плаж във Варна
Общината изпратила специфична комисия в чужбина, с цел да види къпят ли се дружно мъже и дами в морето Кметът на Търново издал заповед за разхлаждащите се в Янтра - да не се виждат голотии и да не се пере, с цел да се пази моралът
Летният сезон е в разгара си, горещите дни ни карат да отправим взор към прохладата на морето. Но по какъв начин са ходили на плаж нашите сънародници, когато бреговата линия не е била застроена, нито пък всички типове бански са били позволени?
-->
През 30-те години на предишния век кметът на Велико Търново Владимир Даскалов забранил " да се вижда голотата на къпещите се " и определил тъкмо " място за хигиенизиране, както на поданството, по този начин и на всички младежи от двата пола, от Стамболовия мост по горното течение на Янтра към устието до " Белчовата воденица ".
Заповедта на кмета пристигнала откакто поради горещото време през лятото и отдалечеността на остарялата столица от морето, измежду обществото се зародила концепцията да бъде открито място, където жителите да намират леговище от знойната горещина. Някои предложили да бъде изработен плаж в града. Решението пристигнало от Културно-стопанския съюз " Стара столица ", учреден през далечната 1930 година Организацията предложила на общината в Търново да включи Търново в листата на курортните селища, да се направи плаж по поречието на река Янтра с басейн за плуване. Някои от концепциите не се реализират, само че плаж по този начин или другояче се основава.
От Стамболовия мост била направена пътека, по която жителите да отиват гладко до мястото си за отдих и хладина. Четири години след започването на самодейността - през 1934 година, плажът бил открит. И си имал всичко - кабинки за преобличане на посетителите, дървени скари и прочие Брегът бил постлан с прекрасен, чист пясък.
Целият регион бил измит, горист, а неповторимата гледка била
спомагателен бонус за всички, които отивали на " лятната баня "
За благоустрояването съдействала както Търновската община, по този начин и Търновският боен гарнизон.
Създаването на подобен плаж било предизвикано и от обстоятелството, че за множеството търновци по това време личната баня към момента била разкош. Поради тази причина плажът се употребил и по хигиенични аргументи в летните жеги. Някои от жителите обаче се къпели голи в реката, което провокирало ужас и отрицание измежду по-голямата част от търновското общество. И тук се намесил кметът Владимир Даскалов, който издал специфична заповед, с която забранил да се вижда " голотата на къпещите се ". В своята заповед кметът прецизирал даже, че на мястото, несъмнено за къпане на търновци, е неразрешено прането, с цел да се " съблюдават хигиеническите условия и опазването на морала ".
Но освен жителите на Велико Търново се сблъскали със сходна възбрана. Жителите и туристите във Варна също имали избрани насоки, с които трябвало да се преценяват, с цел да отидат на плаж.
По това време не било по никакъв начин задоволително за дамите да бъдат разсъблечени
За тях били правени или цели бански костюми, или специфични облекла, наподобяващи комбинезони. В морската ни столица плажът бил разграничен за мъже и дами. Било неразрешено даже да се влиза в морето дружно от морална позиция, споделя историкът Траян Димитров от Регионалния исторически музей във Варна.
Впоследствие, когато морската ни столица се трансформира в магнит за туристи, чешки, полски и маджарски летовници довеждат смяна в стандартите. И по този начин, през 30-те години непознатите туристи се събират пред кметството във Варна и декларират, че ще бойкотират града и страната ни като туристическа дестинация, в случай че възбраната за разделно плуване на мъже и дами не бъде отстранена. Местните управляващи тогава вземат решение да анулират разделянето, като разрешават мъжете и дамите да плуват дружно в морето.
По същото време
във Варна се провеждал състезанието " Царица на плажа ", само че в него варненки не взели участие, защото го считали за аморално
споделя историкът доцент Д-р Михаил Груев от Историческия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Конкурсът печелели или чужденки, или гостенки от други градове.
Тревогата на част от варненци за запазване на морала в курортния град се повдига и на страниците на вестник " Варненска поща " от 1928 година Във зародилата полемика за смесения плаж доста варненци се афишират срещу него. По този мотив Общината изпраща специфична комисия да посети и почерпи опит от по-големите морски летовища в Италия, Франция и Холандия. След завръщането си, на изключително съвещание на Общинския съвет, членовете на комисията споделят: " Най-съществената точка от нашата научна обиколка е, че в морските летовни станции на запад моралът е друг от нашия. У нас на морето мъжете са строго разграничени от женитеЕ посредством един дълъг дървен мост, по който вторачени стражари пазят и препятстват на двата пола да не се сливат или да не следят от двете страни на самия мост. Докато
на Запад мъже и дами вършат дружно дори и слънчеви бани ".
Постепенно надвива мнението, поддържано и от част от Варненската община, че не е редно семейство, пристигнало на отмора, да бъде разделяно, настрана да се пекат и къпят дами, мъже и деца. Това би довело до отлив на български и задгранични почиващи, още повече, че е в прорез с традицията на огромните морски курорти. Въпреки че необятното публично мнение дълго остава срещу смесения плаж, последователно българинът преодолява разстройването си, а и развиването на Варна като съвременен курорт постанова неговото разбиране.
Преодолели единия проблем по отношение на смесения плаж, варненските общинари се сблъскват с другия - плажните състезания. Политиката на Общината в тази тенденция се предизвика от локалния щемпел и другите публични сдружения. Във в. " Варненски кореняк " от 19 юли 1929 година публикация осмива варненките общински дейци като празни мечтатели и написа: " Е Електрически слънца греят над Варна, плажът гъмжи от голите тела на международния хайлайф ". Независимо от непрекъснатия контакт на варненци с представители, посетители и летовници от десетки непознати страни и модерните трендове, те към момента отстояват схващането си за обичайния морал.
Ситуацията на плажа през днешния ден е радикално друга от времето, за което си приказваме. Но това не значи, че е по-лоша. По-важното е, когато имаме опция да полежим на плажа, да плуваме и да отпочинем - да го вършим пълноценно и същински. И дано приключим с една мисъл, приписвана на Аристотел - " Хората се разделят на три групи - тези, които са живи, тези, които са мъртви и тези, които са на море ".
Летният сезон е в разгара си, горещите дни ни карат да отправим взор към прохладата на морето. Но по какъв начин са ходили на плаж нашите сънародници, когато бреговата линия не е била застроена, нито пък всички типове бански са били позволени?
-->
През 30-те години на предишния век кметът на Велико Търново Владимир Даскалов забранил " да се вижда голотата на къпещите се " и определил тъкмо " място за хигиенизиране, както на поданството, по този начин и на всички младежи от двата пола, от Стамболовия мост по горното течение на Янтра към устието до " Белчовата воденица ".
Заповедта на кмета пристигнала откакто поради горещото време през лятото и отдалечеността на остарялата столица от морето, измежду обществото се зародила концепцията да бъде открито място, където жителите да намират леговище от знойната горещина. Някои предложили да бъде изработен плаж в града. Решението пристигнало от Културно-стопанския съюз " Стара столица ", учреден през далечната 1930 година Организацията предложила на общината в Търново да включи Търново в листата на курортните селища, да се направи плаж по поречието на река Янтра с басейн за плуване. Някои от концепциите не се реализират, само че плаж по този начин или другояче се основава.
От Стамболовия мост била направена пътека, по която жителите да отиват гладко до мястото си за отдих и хладина. Четири години след започването на самодейността - през 1934 година, плажът бил открит. И си имал всичко - кабинки за преобличане на посетителите, дървени скари и прочие Брегът бил постлан с прекрасен, чист пясък.
Целият регион бил измит, горист, а неповторимата гледка била
спомагателен бонус за всички, които отивали на " лятната баня "
За благоустрояването съдействала както Търновската община, по този начин и Търновският боен гарнизон.
Създаването на подобен плаж било предизвикано и от обстоятелството, че за множеството търновци по това време личната баня към момента била разкош. Поради тази причина плажът се употребил и по хигиенични аргументи в летните жеги. Някои от жителите обаче се къпели голи в реката, което провокирало ужас и отрицание измежду по-голямата част от търновското общество. И тук се намесил кметът Владимир Даскалов, който издал специфична заповед, с която забранил да се вижда " голотата на къпещите се ". В своята заповед кметът прецизирал даже, че на мястото, несъмнено за къпане на търновци, е неразрешено прането, с цел да се " съблюдават хигиеническите условия и опазването на морала ".
Но освен жителите на Велико Търново се сблъскали със сходна възбрана. Жителите и туристите във Варна също имали избрани насоки, с които трябвало да се преценяват, с цел да отидат на плаж.
По това време не било по никакъв начин задоволително за дамите да бъдат разсъблечени
За тях били правени или цели бански костюми, или специфични облекла, наподобяващи комбинезони. В морската ни столица плажът бил разграничен за мъже и дами. Било неразрешено даже да се влиза в морето дружно от морална позиция, споделя историкът Траян Димитров от Регионалния исторически музей във Варна.
Впоследствие, когато морската ни столица се трансформира в магнит за туристи, чешки, полски и маджарски летовници довеждат смяна в стандартите. И по този начин, през 30-те години непознатите туристи се събират пред кметството във Варна и декларират, че ще бойкотират града и страната ни като туристическа дестинация, в случай че възбраната за разделно плуване на мъже и дами не бъде отстранена. Местните управляващи тогава вземат решение да анулират разделянето, като разрешават мъжете и дамите да плуват дружно в морето.
По същото време във Варна се провеждал състезанието " Царица на плажа ", само че в него варненки не взели участие, защото го считали за аморално
споделя историкът доцент Д-р Михаил Груев от Историческия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Конкурсът печелели или чужденки, или гостенки от други градове.
Тревогата на част от варненци за запазване на морала в курортния град се повдига и на страниците на вестник " Варненска поща " от 1928 година Във зародилата полемика за смесения плаж доста варненци се афишират срещу него. По този мотив Общината изпраща специфична комисия да посети и почерпи опит от по-големите морски летовища в Италия, Франция и Холандия. След завръщането си, на изключително съвещание на Общинския съвет, членовете на комисията споделят: " Най-съществената точка от нашата научна обиколка е, че в морските летовни станции на запад моралът е друг от нашия. У нас на морето мъжете са строго разграничени от женитеЕ посредством един дълъг дървен мост, по който вторачени стражари пазят и препятстват на двата пола да не се сливат или да не следят от двете страни на самия мост. Докато
на Запад мъже и дами вършат дружно дори и слънчеви бани ".
Постепенно надвива мнението, поддържано и от част от Варненската община, че не е редно семейство, пристигнало на отмора, да бъде разделяно, настрана да се пекат и къпят дами, мъже и деца. Това би довело до отлив на български и задгранични почиващи, още повече, че е в прорез с традицията на огромните морски курорти. Въпреки че необятното публично мнение дълго остава срещу смесения плаж, последователно българинът преодолява разстройването си, а и развиването на Варна като съвременен курорт постанова неговото разбиране.
Преодолели единия проблем по отношение на смесения плаж, варненските общинари се сблъскват с другия - плажните състезания. Политиката на Общината в тази тенденция се предизвика от локалния щемпел и другите публични сдружения. Във в. " Варненски кореняк " от 19 юли 1929 година публикация осмива варненките общински дейци като празни мечтатели и написа: " Е Електрически слънца греят над Варна, плажът гъмжи от голите тела на международния хайлайф ". Независимо от непрекъснатия контакт на варненци с представители, посетители и летовници от десетки непознати страни и модерните трендове, те към момента отстояват схващането си за обичайния морал.
Ситуацията на плажа през днешния ден е радикално друга от времето, за което си приказваме. Но това не значи, че е по-лоша. По-важното е, когато имаме опция да полежим на плажа, да плуваме и да отпочинем - да го вършим пълноценно и същински. И дано приключим с една мисъл, приписвана на Аристотел - " Хората се разделят на три групи - тези, които са живи, тези, които са мъртви и тези, които са на море ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ