Обща черта на незрелите хора е да седят бездейни и

Обща линия на незрелите хора е да седят бездейни и да се оплакват, че животът не дава отговор на техните условия.

Смирение значи да познаваме себе си такива, каквито сме в действителност… Истинското примирение постоянно е реалистично.

Да обичаме себе си и да осъзнаваме несъвършенството си освен е допустимо, това е допустимо даже по едно и също време. Всъщност нерядко част от любовта към себе си е съзнанието, че у нас има нещо, върху което би трябвало да поработим.

Всеки път, когато подхващаме някаква стъпка за разширение на личните си граници, ние го вършим, преодолявайки инерцията на мързела или противопоставяйки се на страха. Едното назоваваме работа, а другото храброст. В подобен случай любовта е или работа, или храброст, ориентирана към облекчаване на потребността, наша или непозната от духовно израстване.

Формата, която любовната работа по принцип приема, е вниманието. А доста значим метод, по който упражняваме вниманието си, е слушането и отделянето на време, с цел да бъдем в действителност дружно с другия. Другата съставна част – смелостта, се състои в поемането на риск: Рискът да загубиш. Един пълностоен живот е кондензиран с болежка. … С колкото повече обич живеем, толкоз повече опасности поемаме. Най-големият риск е да пораснем. Истинската сигурност в живота идва, когато преминем през незнайното в него.

Повечето хора си мислят, че да си самоуверен значи да не се страхуваш. Отсъствието на боязън не е храброст, а някакъв тип мозъчно увреждане. Смелостта е дарба да продължаваш, макар страха и болката. Ако го сториш, установяваш, че превъзмогването на страха освен те прави по-силен, само че и съставлява огромна стъпка напред към зрелостта.

Често най-хубавият метод да помогнем на индивида, който страда e не да се опитаме да премахнем болката му, а да сме подготвени да я споделим.

Изцеление, святост и целокупност са в реалност едно и също нещо.

Прекратяването на играта на обвинявания се назовава амнистия. Прошката е тъкмо това – процесът на прекъсване, на привършване на играта на обвиняванията. И това по никакъв начин не е лесно… Прошката е елементарно нещо единствено, в случай че се убедиш, че злото не съществува. А това просто не е вярно… Не можеш да простиш на някого за закононарушение, което не е направил. Само откакто бъде разгласен за отговорен, може да има същинско опрощение… Ние прощаваме на другите обаче, поради себе си, не поради тях. Заради личното ни психологично, духовно и телесно здраве даже.

Исус е споделил: “Не съди, с цел да не те съдят ”, а не “Никога не съди! ” Но постоянно, когато произнасяш присъда над някого, бъди подготвен да съдят теб.

Борейки се със загадката на личната си гибел, търсейки смисъла на този живот, аз открих това, което търсех. Много е просто. Ние съществуваме, с цел да се учим. Всичко, което се случва с нас, ни оказва помощ в това. А гибелта ни оказва помощ повече от всичко… Най-добре се учим, когато ни е подложен краен период!

Едно от объркващите неща в религията е, че хората се обръщат към нея по разнообразни аргументи. Някои търсят метод да се приближат до загадките, а други – да избягат от тях.

Духовното пътешестване е търсене на истината, също както и науката е търсене на истината. Напълно зрелият човек би трябвало да търси истината не по-малко от учените, може би даже повече. Защото както някои хора се обръщат към религията, с цел да избягат от загадката, по този начин и други се обръщат към науката със същата цел.

Едно от заблужденията на някои вярващи хора е, че Бог им е в забрадка вързан. Но същински зрелият човек знае добре, че действителността, също, както Бог не може да се опакова в спретнато интелектуално пакетче, да се пъхне в куфара и да се има. Действителността, също както Бог, не ни принадлежи. Ние им принадлежим – на нея и на Бога.

В практиката ми на психотерапевт постоянно споделях на своите пациенти: “Психотерапията се занимава не с щастието, а със силата. Ако извървите целия път не мога да ви подсигурявам, че ще си тръгнете отсам и на една йота по-щастливи. Това, което мога да ви обещая е, че ще си тръгнете отсам по-компетентни ”. И добавях: „ Но в света има дефицит на подготвеност и когато човек придобие повече от нея, Бог или животът му дават по-големи задания. Затова е допустимо да си тръгнете отсам загрижени за по-големи проблеми, в сравнение с при идването си. Все отново знанието, че се безпокоите за значими неща и към този момент не превивате тил пред дребните, носи някаква наслада и нравствен мир.

Д-р Морган Скот Пек (1936–2005) е психиатър, журналист и създател на Фондация за поощряване на общността.

Автор е на „ Хора на лъжата “, „ Светът, който чака да се роди “, „ Изкуството да бъдеш Бог “, „ Изкуството да живеем дружно “, „ Както на земята, по този начин и на небето “, „ Размисли по пътя “, „ Другият тъпан “ и други.