Кратка история на обредния хляб
Обредният самун е самун с разнообразни типове предопределения, който се изпича по случай календарни и фамилни празници. Декорациите върху обредния самун имат алегорично значение.
За другите типове празници е имало специфични украшения, които имат особено значение – по този начин да вземем за пример гроздето е знак на изобилие, което по този метод се измолва от висшите сили. По този метод всеки самун с украшения, който се е омесвал за избран празник, е бил самобитна молитва.
Обредният самун не се замесва като всеки елементарен самун или погача. Навремето дамите са се обличали в най-новите и най-хубавите си облекла, когато е трябвало да замесят ритуален самун. За замесването на обредния самун, което се е правило рано сутринта, се е употребило най-скъпото и хубаво брашно, и то единствено пшенично.
Още когато е събирана пшеницата, са се отделяли най-хубавите зърна, а откакто са били смилани, са се пресявали през най-финото решето. Следвало е освещаване от поп, което е превръщало брашното в осветено.
Обредният самун се е замесвал със специфична вода, наречена „ мълчана ”. Това е вода, която се е носела от чист извор преди изгрев слънце от младо момиче, облечено в сватбени облекла, което е трябвало да мълчи, до момента в който не я занесе там, където тя ще бъде употребена за въвличане на обредния самун. Мълчанието е запазвало силата на водата и нейната магическа сила.
Когато се е замесвал обредният самун, наложително са се пеели песни, подобаващи за идния празник. След като тестото втаса, се оформя питка, а върху нея се слагат разнообразни тестени украшения.
За идна женитба също се е замесвал ритуален самун. Сватбените погачи са украсявани с фигурки на животни, на дърво, което символизира началото на новото семейство. За женитба се е изпичал и самун във тип на пръстен, който е символизирал свещеността на бракосъчетанието.
Обреден самун се е изпичал и за Гергьовден – тогава той е украсяван с фигурки на овчици, пастирски кучета или овчарска гега.
Целта на изпичането на разнообразни типове обредни колачета и питки е раздаването им и черпенето на участниците в празничната софра. В погребалните обреди се е изисквало да се изпичат нечетно число колачета или питки или пък да са четиридесет на брой. Специални питки са се изпичали за помиряване на духовете на заболяванията – да вземем за пример на чумата и на едрата шарка.
