За Вълчев осъждането на тоталитарните режими е цивилизационен избор
Образователният министър Красимир Вълчев разви теорията, че осъждането на тоталитарните режими в учебниците по история не е политическа цензура, а цивилизационен избор. Който българите сами били създали. Той изясни още, че се е наложи да изиска промяна в текстовете в учебниците, с цел да се " предават на учениците полезностите, които ще ни запазят като общественост в българската страна и в Европейския съюз ". Пак съгласно Вълчев, това няма по какъв начин да стане, в случай че комунистическия режим се показва с " благовидност и нормалност ".
Министърът атакува и академичната общественост като изясни, че тя не може да има " безспорна независимост, изключително при писането на учебници ". Ако решат да оправдаят националсоциализма, имат ли академична независимост, имат ли право да основават условия за лишаване на други човешки права, попита министърът в отговор на всеобщото неодобрение, че постанова цензура и желае съответни кореции в плановете на учебниците по история.
Припомняме, че част от създателите на подложените на критика текстове в учебниците, признаха пред ДУМА, че сходни опити за налагане на цензура не е имало в никакъв случай.
Вълчев изясни още, че за въпросния интервал от българската история имало консенсус, който " минава през това, че базовите институции са били тоталитарни и са нарушавали човешките права ".
По думите му казусът не е в самия интервал, който се разказва, а в това, че с разнообразни техники е изработен опит да се даде благовидност и нормалност на един режим, който ние сме приели за тоталитарен.
Предстои още един диалог с издателите, с цел да се изчистят притеснителни акценти, обстоятелства и връзки, сподели Красимир Вълчев.
Водили сме диалози с основните редактори на издателствата. Няма наложителни текстове. Това, което би трябвало да се случи, е да се промени отношението. А то е променено отношението, което е в образователната стратегия. С разнообразни техники е изработен опит да се даде благовидност, нормалност на един режим, който ние сме характеризирали като тоталитарен. Определено е издирван резултат, тъй като това не може да се направи инцидентно, е позицията на министъра. Не можело, по думите му, да се възпитават " днешните деца в безразличие ".
Министърът атакува и академичната общественост като изясни, че тя не може да има " безспорна независимост, изключително при писането на учебници ". Ако решат да оправдаят националсоциализма, имат ли академична независимост, имат ли право да основават условия за лишаване на други човешки права, попита министърът в отговор на всеобщото неодобрение, че постанова цензура и желае съответни кореции в плановете на учебниците по история.
Припомняме, че част от създателите на подложените на критика текстове в учебниците, признаха пред ДУМА, че сходни опити за налагане на цензура не е имало в никакъв случай.
Вълчев изясни още, че за въпросния интервал от българската история имало консенсус, който " минава през това, че базовите институции са били тоталитарни и са нарушавали човешките права ".
По думите му казусът не е в самия интервал, който се разказва, а в това, че с разнообразни техники е изработен опит да се даде благовидност и нормалност на един режим, който ние сме приели за тоталитарен.
Предстои още един диалог с издателите, с цел да се изчистят притеснителни акценти, обстоятелства и връзки, сподели Красимир Вълчев.
Водили сме диалози с основните редактори на издателствата. Няма наложителни текстове. Това, което би трябвало да се случи, е да се промени отношението. А то е променено отношението, което е в образователната стратегия. С разнообразни техники е изработен опит да се даде благовидност, нормалност на един режим, който ние сме характеризирали като тоталитарен. Определено е издирван резултат, тъй като това не може да се направи инцидентно, е позицията на министъра. Не можело, по думите му, да се възпитават " днешните деца в безразличие ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




