В храм до с. Орешец: Огнената Марина наказва дявола
Образът на светицата е единствен в Северозапада На 17 юли честват хора, които работят с огън
Света Марина не е известна светица в Северозапада. Наричат я Огнената Марина или Марина Морска, само че не е изобразена в църквите на този отдалечен от морето край. Освен в една – изоставения до наскоро храм на тогавашното село Орешец. Там тя е изрисувана на цяла стена.
Предполагам, че дарителка на стенописите е носила това име и е поискала света Марина да бъде изобразена на стената, твърди отец Рафаил, духовник от Белоградчик, който служи и в храма на света Марина.
Построен е издигнат през 1819 година. Легендата споделя, че козарче изгубило козата си и я разкрило измежду буйна растителност с две козлета. Тогава локалните решили, че щом животното е избрало за раждането си това място, то е благословено. И на него вдигнали храма си. Избрали за патрон свети Георги Руян. Изписан е през 1866 година. Местните поканили най-прочутите зографи да изрисуват светците, сред които бил и Витан Николов, внук на папа Витан – създателя на Тревненската художествена школа.
Изрисували подиуми с Адам и Ева, Христос Вседържател, слънце, луна и изненадващо – света Марина. Тя е в цялостен растеж в одежда в турско синьо. Изобразена е по какъв начин санкционира дявола. За малко славата на храма се разнесла далеко и в него идвали да търсят лек българи и сърби. Мнозина преспивали до аязмото, което било лековито. До през днешния ден то не е намерено.
През 1930 година жителите на село Орешец почнали да се реалокират на ново място – до ж. п. линията София – Видин. Така единствено на 3 км от настоящето село основали ново - Гара Орешец. Старото запустяло. Днес от него са останали 3-4 необитаеми къщи и храмът. През 1973 година той е разгласен за народен монумент на културата, а през 2012 година е основан предприемчив комитет за възобновяване му. През предходната година със средства на културното министерство основите му са укрепени, а покривът поправен. Запълнена със специфичен разтвор е и пукнатината, която разполовявала облика на света Марина. Сега следва реституция на степонописите и иконостаса.
Храмът е доста забавен и може да стане спирка на туристите по пътя им към Белоградчик, твърди отец Рафаил. Скалният град се намира на 7-8 км, а покрай църквата е неповторимата пещера „ Венеца “. Храмът на село Орешец може да се трансформира и в спирка на поклонническия туризъм. И в този момент в него идват доста хора, които обикалят светите места.
През последните години отец Рафаил служи в храма на 17 юли - деня на света Марина. Събират се доста хора от Орешец и околните села. И тази година ще има работа, твърди отецът. Все повече вярващи желаят да научат коя е света Марина. А тя станала християнка още на 12 години. Първите и гонители били татко й и шефът на нейната област, който 16-годишна я изискал за жена. Когато обаче научил, че е християнка, наредил да я изтезават. Марина не се отказала от вярата си. Тогава я осъдили на гибел и отсекли главата и с меч. Това събитие се случило през трети век.
Народът счита деня на света Марина за най-горещия през цялото лято. Затова я назовава Огнената Марина. На този ден не се работи нито у дома, нито на полето. Ако някой возел снопите си на този ден, те се палели от небесния огън. Празнуват хората, чиято специалност е обвързвана с огъня – ковачи, хлебари, калайджиии. Празнуват и дами с имената Мария – обичана, мечтана и Марина – морска.
Първолета Цветкова
Света Марина не е известна светица в Северозапада. Наричат я Огнената Марина или Марина Морска, само че не е изобразена в църквите на този отдалечен от морето край. Освен в една – изоставения до наскоро храм на тогавашното село Орешец. Там тя е изрисувана на цяла стена.
Предполагам, че дарителка на стенописите е носила това име и е поискала света Марина да бъде изобразена на стената, твърди отец Рафаил, духовник от Белоградчик, който служи и в храма на света Марина.
Построен е издигнат през 1819 година. Легендата споделя, че козарче изгубило козата си и я разкрило измежду буйна растителност с две козлета. Тогава локалните решили, че щом животното е избрало за раждането си това място, то е благословено. И на него вдигнали храма си. Избрали за патрон свети Георги Руян. Изписан е през 1866 година. Местните поканили най-прочутите зографи да изрисуват светците, сред които бил и Витан Николов, внук на папа Витан – създателя на Тревненската художествена школа.
Изрисували подиуми с Адам и Ева, Христос Вседържател, слънце, луна и изненадващо – света Марина. Тя е в цялостен растеж в одежда в турско синьо. Изобразена е по какъв начин санкционира дявола. За малко славата на храма се разнесла далеко и в него идвали да търсят лек българи и сърби. Мнозина преспивали до аязмото, което било лековито. До през днешния ден то не е намерено.
През 1930 година жителите на село Орешец почнали да се реалокират на ново място – до ж. п. линията София – Видин. Така единствено на 3 км от настоящето село основали ново - Гара Орешец. Старото запустяло. Днес от него са останали 3-4 необитаеми къщи и храмът. През 1973 година той е разгласен за народен монумент на културата, а през 2012 година е основан предприемчив комитет за възобновяване му. През предходната година със средства на културното министерство основите му са укрепени, а покривът поправен. Запълнена със специфичен разтвор е и пукнатината, която разполовявала облика на света Марина. Сега следва реституция на степонописите и иконостаса.
Храмът е доста забавен и може да стане спирка на туристите по пътя им към Белоградчик, твърди отец Рафаил. Скалният град се намира на 7-8 км, а покрай църквата е неповторимата пещера „ Венеца “. Храмът на село Орешец може да се трансформира и в спирка на поклонническия туризъм. И в този момент в него идват доста хора, които обикалят светите места.
През последните години отец Рафаил служи в храма на 17 юли - деня на света Марина. Събират се доста хора от Орешец и околните села. И тази година ще има работа, твърди отецът. Все повече вярващи желаят да научат коя е света Марина. А тя станала християнка още на 12 години. Първите и гонители били татко й и шефът на нейната област, който 16-годишна я изискал за жена. Когато обаче научил, че е християнка, наредил да я изтезават. Марина не се отказала от вярата си. Тогава я осъдили на гибел и отсекли главата и с меч. Това събитие се случило през трети век.
Народът счита деня на света Марина за най-горещия през цялото лято. Затова я назовава Огнената Марина. На този ден не се работи нито у дома, нито на полето. Ако някой возел снопите си на този ден, те се палели от небесния огън. Празнуват хората, чиято специалност е обвързвана с огъня – ковачи, хлебари, калайджиии. Празнуват и дами с имената Мария – обичана, мечтана и Марина – морска.
Първолета Цветкова
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ