Победоносецът призовал в Света гора монаси от Палестина
Образът му във Фануилския манастир липсващ, само че се появил в Зографския 
Неръкотворната икона и до през днешния ден прави чудеса
За празника на св. Георги Победоносец отиваме въображаемо в Света Гора, Атон, в Зографския манастир. Векове наред той е знак на българския православен дух, поддръжник на духовните ни полезности и ревнив покровител за чистотата на вярата.
-->
Самият манастир " Св. Георги Зограф " в Света Гора води началото си евентуално от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е от 980 година. Според историята, манастирът е учреден от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. През тази ера отшелничеството по българските земи към този момент има процедура и обичаи и е дало на света свят човек като св. Йоан Рилски.
Когато обителта била учредена, монасите не знаели кой от светците да изберат за настойник. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя настойник и откакто я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с огромна изненада монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, който те нарекли " Изограф " - т. е. " Самоизобразил се! " Преданието споделя, че в мига, когато ставало това знамение, в един сирийски манастир, атакуван от араби, обликът от иконата на Свети Георги липсващ внезапно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че Чудотворецът си е избрал нов манастир и те би трябвало да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора.
А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител) и до през днешния ден се съхранява в основната съборна църква.
Манастирът " Зограф " има още две чудотворни икони
Едната е така наречен Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, пристигнала по море до манастира " Ватопед " и оттова пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло покрай българския манастир, на мястото, където през днешния ден се издига параклисът " Св. Георги ". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя взе участие в литийни шествия отвън манастира. В него се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския държател Стефан Велики при започване на XVI в.
Както и другите манастири, нашият също съставлява укрепен комплекс, предпазен от крепостни стени. " Ограждането " от околния свят има както алегоричен, по този начин и чисто на практика смисъл. Някои постройки са издигани на извънредно труднодостъпни места и човек сякаш не може да търси рационално пояснение за това по какъв начин са съграждани. Най-впечатляващият образец е евентуално манастирът " Симон Петър ", повдигнат на скалиста основа над морската простор.
Масивни входни двери, които се затварят в избрани часове на денонощието, откриват прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на обособените съставни здания и пространства на манастирите - централна манастирска черква (в нашия манастир те са две - основната " Св. Георги ", приключена и изографисана през 1817 година, и по-малката " Свето Успение Богородично ", издигната през 1764 г.), столова, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите. Атонският вид църковна архитектура като предписание съставлява многокуполна постройка с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на " Зограф " на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също по този начин голям брой параклиси - в самата черква, сред жилищните пространства, отвън манастира.
Има и не дребен брой български скитове,
разпръснати на разнообразни места из полуострова.
В двора на нашия манастир е и паметникът на светите Зографски мъченици - 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици за вярата, отказали да предадат православието, са починали в резултат на нашествието на каталански наемници (кръстоносци), които атакуват и опустошават манастира. По това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите посредством приемане на уния с Римокатолическата черква. Паметникът е повдигнат на мястото на кулата през 1873 година. В стенописите в църквата " Св. Георги " сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните.
Според оскъдните документи, които могат да се открият през днешния ден, в нашия манастир се е подвизавал и известният зограф св. Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., прочут с изключителния си креативен обсег в изографисването на манастирите към София - така наречен Мала Света Гора.
Основните подиуми в съборната черква " Св. Георги " са дело на Митрофан Зограф. Наред с каноничните подиуми и сюжети от Свещеното Писание, прави усещане наличието на български светци, както и многочислени ктиторски портрети. Много значима е фигурата на хаджи Хаджи Вълчо - брат на св. Паисий Хилендарски, дарил средства за построяването на дребната черква и на една част от жилищните пространства на манастира - така наречен Банско крило, отделил също по този начин и обилни суми за Хилендарския манастир. Великолепният иконостас е приключен през 1834 година. Той разпростира пред нас необикновено благосъстояние от геометрични и растителни претекстове и скотски фигури, подиуми от Стария и Новия завет.
Чудната история на Фануилската икона
Както и нагоре казахме, историята на чудотворната икона на св. Георги е изключително забавна и няма по какъв начин да не развълнува сърцата на християните. За произхода на тази икона се споделя следното:
В Палестина, покрай град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наименуван Фануилов. И там, в храма, имало неръкотворна, чудотворна икона на светеца от времето на благочестивия цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал излекуване от него и си отивал здрав. Един ден пред очите на братята и монасите този облик станал незабележим. Това ги натъжило до обезсърчение. Не единствено в обителта, само че и в прилежащите палестински градове и села хората скърбели и плачели за изгубването на чудотворния облик. Една нощ великомъченикът се явил насън на игумена на тази обител, наименуван Евстратий, и му споделил: " Защо изнемогваш от тъга и горест по мен, дребосъче? Аз си открих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да обитавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия яд себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти показах и там ще ме намериш. Защото Господ съобщи цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините поради преумножаването на греховете и неправдите, осъществени от християните ".
След това явяване монасите от Фануиловия манастир дружно със своя свещеник, без да се бавят, потеглили и пристигнали в Света Гора, в светата Зографска обител и там намерили изоставилия ги облик на свети Великомъченик Георги. Те не поискали да се завърнат в отечеството си, само че останали вечно в новоизбраната от техния настойник св. Георги обител.
Така се разраснало още повече първото Зографска монашеско приятелство. То било формирано от предани на Бога царски потомци, поели монашеския път и от почтени монаси, пристигнали от изток, призовани и доведени от самия светец. За свещеник бил подложен пристигналият от Палестина преподобен Евстратий, този, който получил откровението на светия великомъченик.
Вестта за самоизписалия се облик на свети великомъченик Георги се разнесла бързо и отвред идвали хора да се поклонят на иконата.
Дошъл и един свещеник от Едеса, с цел да разпита за станалото знамение.
Той се отнесъл с обезверение и подхвърлил на подозрение всички чудеса, станали със самоизписания облик. Погледнал към иконата и споделил, че е невероятно иконата да се изпише сама. Присмял се на монасите, като споделил, че лъжат. Твърдейки това, той повърхностно и смело пипнал иконата с пръста си. Бог не изтърпял дързостта на невярващия свещеник и го санкционирал на мястото на неговото неблагоразумие. Едва докоснал се до честното лице на светеца, и пръстът му залепнал. Когато изискал да го отдръпне, с смут схванал, че е невероятно. Никакви старания, никакви молебствия - негови и на придружителите му - не помогнали. Накрая свети Георги му се явил и му споделил: " Сега ти прощавам, само че част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето обезверение ". Тази парченце стои до през днешния ден върху честното лице на светеца и ни припомня по какъв начин не би трябвало да постъпваме със светите икони.
Неръкотворната икона и до през днешния ден прави чудеса За празника на св. Георги Победоносец отиваме въображаемо в Света Гора, Атон, в Зографския манастир. Векове наред той е знак на българския православен дух, поддръжник на духовните ни полезности и ревнив покровител за чистотата на вярата.
-->
Самият манастир " Св. Георги Зограф " в Света Гора води началото си евентуално от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е от 980 година. Според историята, манастирът е учреден от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. През тази ера отшелничеството по българските земи към този момент има процедура и обичаи и е дало на света свят човек като св. Йоан Рилски.
Когато обителта била учредена, монасите не знаели кой от светците да изберат за настойник. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя настойник и откакто я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с огромна изненада монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, който те нарекли " Изограф " - т. е. " Самоизобразил се! " Преданието споделя, че в мига, когато ставало това знамение, в един сирийски манастир, атакуван от араби, обликът от иконата на Свети Георги липсващ внезапно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че Чудотворецът си е избрал нов манастир и те би трябвало да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора.
А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител) и до през днешния ден се съхранява в основната съборна църква.
Манастирът " Зограф " има още две чудотворни икони
Едната е така наречен Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, пристигнала по море до манастира " Ватопед " и оттова пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло покрай българския манастир, на мястото, където през днешния ден се издига параклисът " Св. Георги ". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя взе участие в литийни шествия отвън манастира. В него се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския държател Стефан Велики при започване на XVI в.
Както и другите манастири, нашият също съставлява укрепен комплекс, предпазен от крепостни стени. " Ограждането " от околния свят има както алегоричен, по този начин и чисто на практика смисъл. Някои постройки са издигани на извънредно труднодостъпни места и човек сякаш не може да търси рационално пояснение за това по какъв начин са съграждани. Най-впечатляващият образец е евентуално манастирът " Симон Петър ", повдигнат на скалиста основа над морската простор.
Масивни входни двери, които се затварят в избрани часове на денонощието, откриват прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на обособените съставни здания и пространства на манастирите - централна манастирска черква (в нашия манастир те са две - основната " Св. Георги ", приключена и изографисана през 1817 година, и по-малката " Свето Успение Богородично ", издигната през 1764 г.), столова, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите. Атонският вид църковна архитектура като предписание съставлява многокуполна постройка с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на " Зограф " на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също по този начин голям брой параклиси - в самата черква, сред жилищните пространства, отвън манастира. Има и не дребен брой български скитове,
разпръснати на разнообразни места из полуострова.
В двора на нашия манастир е и паметникът на светите Зографски мъченици - 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици за вярата, отказали да предадат православието, са починали в резултат на нашествието на каталански наемници (кръстоносци), които атакуват и опустошават манастира. По това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите посредством приемане на уния с Римокатолическата черква. Паметникът е повдигнат на мястото на кулата през 1873 година. В стенописите в църквата " Св. Георги " сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните.
Според оскъдните документи, които могат да се открият през днешния ден, в нашия манастир се е подвизавал и известният зограф св. Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., прочут с изключителния си креативен обсег в изографисването на манастирите към София - така наречен Мала Света Гора.
Основните подиуми в съборната черква " Св. Георги " са дело на Митрофан Зограф. Наред с каноничните подиуми и сюжети от Свещеното Писание, прави усещане наличието на български светци, както и многочислени ктиторски портрети. Много значима е фигурата на хаджи Хаджи Вълчо - брат на св. Паисий Хилендарски, дарил средства за построяването на дребната черква и на една част от жилищните пространства на манастира - така наречен Банско крило, отделил също по този начин и обилни суми за Хилендарския манастир. Великолепният иконостас е приключен през 1834 година. Той разпростира пред нас необикновено благосъстояние от геометрични и растителни претекстове и скотски фигури, подиуми от Стария и Новия завет.
Чудната история на Фануилската икона
Както и нагоре казахме, историята на чудотворната икона на св. Георги е изключително забавна и няма по какъв начин да не развълнува сърцата на християните. За произхода на тази икона се споделя следното:
В Палестина, покрай град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наименуван Фануилов. И там, в храма, имало неръкотворна, чудотворна икона на светеца от времето на благочестивия цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал излекуване от него и си отивал здрав. Един ден пред очите на братята и монасите този облик станал незабележим. Това ги натъжило до обезсърчение. Не единствено в обителта, само че и в прилежащите палестински градове и села хората скърбели и плачели за изгубването на чудотворния облик. Една нощ великомъченикът се явил насън на игумена на тази обител, наименуван Евстратий, и му споделил: " Защо изнемогваш от тъга и горест по мен, дребосъче? Аз си открих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да обитавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия яд себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти показах и там ще ме намериш. Защото Господ съобщи цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините поради преумножаването на греховете и неправдите, осъществени от християните ".
След това явяване монасите от Фануиловия манастир дружно със своя свещеник, без да се бавят, потеглили и пристигнали в Света Гора, в светата Зографска обител и там намерили изоставилия ги облик на свети Великомъченик Георги. Те не поискали да се завърнат в отечеството си, само че останали вечно в новоизбраната от техния настойник св. Георги обител.
Така се разраснало още повече първото Зографска монашеско приятелство. То било формирано от предани на Бога царски потомци, поели монашеския път и от почтени монаси, пристигнали от изток, призовани и доведени от самия светец. За свещеник бил подложен пристигналият от Палестина преподобен Евстратий, този, който получил откровението на светия великомъченик.
Вестта за самоизписалия се облик на свети великомъченик Георги се разнесла бързо и отвред идвали хора да се поклонят на иконата.
Дошъл и един свещеник от Едеса, с цел да разпита за станалото знамение.
Той се отнесъл с обезверение и подхвърлил на подозрение всички чудеса, станали със самоизписания облик. Погледнал към иконата и споделил, че е невероятно иконата да се изпише сама. Присмял се на монасите, като споделил, че лъжат. Твърдейки това, той повърхностно и смело пипнал иконата с пръста си. Бог не изтърпял дързостта на невярващия свещеник и го санкционирал на мястото на неговото неблагоразумие. Едва докоснал се до честното лице на светеца, и пръстът му залепнал. Когато изискал да го отдръпне, с смут схванал, че е невероятно. Никакви старания, никакви молебствия - негови и на придружителите му - не помогнали. Накрая свети Георги му се явил и му споделил: " Сега ти прощавам, само че част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето обезверение ". Тази парченце стои до през днешния ден върху честното лице на светеца и ни припомня по какъв начин не би трябвало да постъпваме със светите икони.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ