Светият синод призова за въвеждането на „Религия“ в задължителните учебни часове
Обръщение на Св. Синод на Българската православна черква - Българска патриаршия във връзка със зачестилите случаи на принуждение в България и настоящата потребност от въвеждане на предмета „ Религия “ в наложителните образователни часове като предварителна защита против експанзията и средство за духовно-нравственото образование и извисяване на нацията.
Нашето общество има насъщна нужда от духовно възобновление, което може да се състои, в случай че всички дружно принесем всенародно смирение за нашите грехове и недостатъци и се приобщим към облагородяващия дух на православната религия и нейните божествени обществени и нравствени полезности.
Това е добре изпитан и сполучливо прилаган през вековете метод за разрешаване на персоналните и междуличностните спорове, за понижаване на ширещата се експанзия, за превъзмогване на националното и институционалното разделяне. Християнският морал е най-мощната бариера пред разрушителното въздействие на умножаващите се гибелни зависимости, материализъм, консуматорство, разврат, лакомия, принуждение и престъпност.
Затова в продължение на към този момент три десетилетия Българската православна черква - Българска патриаршия приканва публичните ни ръководители да проявят родолюбива увереност, държавническа мъдрост и политическа воля за връщането на учебното религиозно обучение в раздела на наложителните образователни часове. Така учениците сполучливо ще могат на основата на евангелското Христово обучение да изградят резистентен мироглед за религия в Бога, обич към хората, миротворчество, състрадание, усърдие, а по този начин също възприятие за национална принадлежност.
Св. Синод в интервала на прехода спомага интензивно на страната със своята идея за религиозното обучение, предвиждаща по едно и също време задължителност и изборност в границите на предмета „ Религия “, с цел да бъдат регистрирани правата и ползите на всички родители и техните деца. От 2020 година до 2023 година Св. Синод сътвори и нови, модерни учебници по „ Религия – Християнство-Православие “ за всички възпитаници от 1. до 12. клас, които получиха утвърждението на МОН. Водена от своя хилядолетен опит в изключителната възпитателна мощ на православното християнство, Църквата ни не стопира да акцентира огромното значение на духовно-нравственото образование на децата от най-ранна възраст – в фамилията, в храма, в детската градина, в учебно заведение. Това светата ни Църква прави от обич към своя народ, от угриженост към подрастващите генерации и от съчувствие към болките и проблемите на актуалния човек.
Във връзка с огромното публично неодобрение от зачестилите случаи на принуждение и безотговорност в България призоваваме виновните институции да проведат своевременни и решителни промени, само че освен във връзка с Наказателния кодекс или Закона за отбрана от домашно принуждение, а в областта на цялостното българско законодателство, като водещ да бъде стремежът за протекция и подкрепяне на българското семейство, за възпитанието и израстването на българските деца в здрава фамилна общественост и в подкрепяща просветителна среда. Предприеманите законодателни промени следва да имат освен санкциониращо деяние, а на първо място – възпитателно и превантивно деяние. Общество, в което наказването е водещ принцип за битка с престъпността и експанзията, няма бъдеще и е обречено на разпад. Обратното – бъдеще има такова общество, в което духовно-нравственото образование, образованието и културата са приоритет на държавната политика и се ползват като инструмент за отбрана на националната еднаквост и сигурност, както и за добруването на цялата нация.
Статутът на предмета „ Религия “ в просветителната ни система и положението на актуалното българско общество са директно и закономерно свързани. Семейството е първата възпитателна среда за детето. Но възпитателният развой продължава и би трябвало да продължава в учебното заведение, в Църквата, в обществото. За образуването на човешката персона значение имат освен физическото и интелектуалното й развиване, само че най-много духовно-нравственото й рационализиране. На последното би трябвало без отсрочване да се отдели особено внимание посредством възобновяване на религиозно-нравственото обучение за всички деца и възпитаници, в случай че желаеме случаите на нечовешка свирепост и брутална престъпност да намалеят и секнат в родината ни. Няма различен образователен предмет в учебно заведение, който да е в положение да реализира това.
До 1947 година предметът „ Закон Божий “ или „ Вероучение “ е въздействал изключително удобно върху ценностното създаване на нашите баби, дядовци и родители, като е бил наложителен и поставян преди всичко в техните образователни стратегии и бележници. След 1997 година предметът „ Религия “ също потвърди благотворното си въздействие върху учениците и класовете, които го учат. На този декор парадоксално е, че той към момента не е част от наложителната образователна стратегия, заради което доста от родителите, които желаят децата им да го учат, нямат тази опция. Още повече, че в болшинството европейски страни религиозното обучение е наложително и конфесионално.
Боли ни, че споровете в обществото ни се изострят и тъгата на потърпевшите от принуждение се усилва. Но това е закономерно разследване от неналичието на целево духовно-нравствено образование и образование в родното учебно заведение. Значителна част от нашата юноша е объркана, няма цел и смисъл в живота, претърпява все по-голяма морална деградация. Тези трагични резултати са планувани от приснопаметния Неврокопски митрополит Борис още през 1928 година, когато той написа забележителното си съчинение „ Кризата в нашето учебно заведение “. В него той оракулски акцентира, че в случай че се позволява отричането на религията да господства в българското обучение, обществото и страната ни ще пожънат пагубни последици в идните десетилетия. Именно това се случи по време на атеистичния режим, това се случва и до през днешния ден и всички ние сме негови очевидци. Митрополит Борис обезпокоително предизвестява, че някои самонадеяни „ хора у нас пожелаха да застанат оттатък положителното и злото и се пробваха да създадат преоценка на полезностите “.
Във връзка с всичко гореказано ние, членовете на Св. Синод на БПЦ-БП, отговорно заявяваме, че когато се заличи „ разликата сред положително и зло, истина и неистина, обич и ненавист, истина и беззаконие, добродетел и недостатък, чест и непочтеност “, настава персонална и всеобща обществена рецесия, която може да бъде преодоляна само посредством преоткриване и използване на християнските добродетели. Призоваваме нашите управници и цялото ни общество да обединим сили в битката против експанзията и нравствената деградация и предметът Религия-Православие да бъде въведен в раздела на наложителните образователни часове за тези възпитаници, чиито родители желаят децата им да го учат, та да имаме своето ново възобновление, с цел да пребъде България и да пребъде българският народ!
Нашето общество има насъщна нужда от духовно възобновление, което може да се състои, в случай че всички дружно принесем всенародно смирение за нашите грехове и недостатъци и се приобщим към облагородяващия дух на православната религия и нейните божествени обществени и нравствени полезности.
Това е добре изпитан и сполучливо прилаган през вековете метод за разрешаване на персоналните и междуличностните спорове, за понижаване на ширещата се експанзия, за превъзмогване на националното и институционалното разделяне. Християнският морал е най-мощната бариера пред разрушителното въздействие на умножаващите се гибелни зависимости, материализъм, консуматорство, разврат, лакомия, принуждение и престъпност.
Затова в продължение на към този момент три десетилетия Българската православна черква - Българска патриаршия приканва публичните ни ръководители да проявят родолюбива увереност, държавническа мъдрост и политическа воля за връщането на учебното религиозно обучение в раздела на наложителните образователни часове. Така учениците сполучливо ще могат на основата на евангелското Христово обучение да изградят резистентен мироглед за религия в Бога, обич към хората, миротворчество, състрадание, усърдие, а по този начин също възприятие за национална принадлежност.
Св. Синод в интервала на прехода спомага интензивно на страната със своята идея за религиозното обучение, предвиждаща по едно и също време задължителност и изборност в границите на предмета „ Религия “, с цел да бъдат регистрирани правата и ползите на всички родители и техните деца. От 2020 година до 2023 година Св. Синод сътвори и нови, модерни учебници по „ Религия – Християнство-Православие “ за всички възпитаници от 1. до 12. клас, които получиха утвърждението на МОН. Водена от своя хилядолетен опит в изключителната възпитателна мощ на православното християнство, Църквата ни не стопира да акцентира огромното значение на духовно-нравственото образование на децата от най-ранна възраст – в фамилията, в храма, в детската градина, в учебно заведение. Това светата ни Църква прави от обич към своя народ, от угриженост към подрастващите генерации и от съчувствие към болките и проблемите на актуалния човек.
Във връзка с огромното публично неодобрение от зачестилите случаи на принуждение и безотговорност в България призоваваме виновните институции да проведат своевременни и решителни промени, само че освен във връзка с Наказателния кодекс или Закона за отбрана от домашно принуждение, а в областта на цялостното българско законодателство, като водещ да бъде стремежът за протекция и подкрепяне на българското семейство, за възпитанието и израстването на българските деца в здрава фамилна общественост и в подкрепяща просветителна среда. Предприеманите законодателни промени следва да имат освен санкциониращо деяние, а на първо място – възпитателно и превантивно деяние. Общество, в което наказването е водещ принцип за битка с престъпността и експанзията, няма бъдеще и е обречено на разпад. Обратното – бъдеще има такова общество, в което духовно-нравственото образование, образованието и културата са приоритет на държавната политика и се ползват като инструмент за отбрана на националната еднаквост и сигурност, както и за добруването на цялата нация.
Статутът на предмета „ Религия “ в просветителната ни система и положението на актуалното българско общество са директно и закономерно свързани. Семейството е първата възпитателна среда за детето. Но възпитателният развой продължава и би трябвало да продължава в учебното заведение, в Църквата, в обществото. За образуването на човешката персона значение имат освен физическото и интелектуалното й развиване, само че най-много духовно-нравственото й рационализиране. На последното би трябвало без отсрочване да се отдели особено внимание посредством възобновяване на религиозно-нравственото обучение за всички деца и възпитаници, в случай че желаеме случаите на нечовешка свирепост и брутална престъпност да намалеят и секнат в родината ни. Няма различен образователен предмет в учебно заведение, който да е в положение да реализира това.
До 1947 година предметът „ Закон Божий “ или „ Вероучение “ е въздействал изключително удобно върху ценностното създаване на нашите баби, дядовци и родители, като е бил наложителен и поставян преди всичко в техните образователни стратегии и бележници. След 1997 година предметът „ Религия “ също потвърди благотворното си въздействие върху учениците и класовете, които го учат. На този декор парадоксално е, че той към момента не е част от наложителната образователна стратегия, заради което доста от родителите, които желаят децата им да го учат, нямат тази опция. Още повече, че в болшинството европейски страни религиозното обучение е наложително и конфесионално.
Боли ни, че споровете в обществото ни се изострят и тъгата на потърпевшите от принуждение се усилва. Но това е закономерно разследване от неналичието на целево духовно-нравствено образование и образование в родното учебно заведение. Значителна част от нашата юноша е объркана, няма цел и смисъл в живота, претърпява все по-голяма морална деградация. Тези трагични резултати са планувани от приснопаметния Неврокопски митрополит Борис още през 1928 година, когато той написа забележителното си съчинение „ Кризата в нашето учебно заведение “. В него той оракулски акцентира, че в случай че се позволява отричането на религията да господства в българското обучение, обществото и страната ни ще пожънат пагубни последици в идните десетилетия. Именно това се случи по време на атеистичния режим, това се случва и до през днешния ден и всички ние сме негови очевидци. Митрополит Борис обезпокоително предизвестява, че някои самонадеяни „ хора у нас пожелаха да застанат оттатък положителното и злото и се пробваха да създадат преоценка на полезностите “.
Във връзка с всичко гореказано ние, членовете на Св. Синод на БПЦ-БП, отговорно заявяваме, че когато се заличи „ разликата сред положително и зло, истина и неистина, обич и ненавист, истина и беззаконие, добродетел и недостатък, чест и непочтеност “, настава персонална и всеобща обществена рецесия, която може да бъде преодоляна само посредством преоткриване и използване на християнските добродетели. Призоваваме нашите управници и цялото ни общество да обединим сили в битката против експанзията и нравствената деградация и предметът Религия-Православие да бъде въведен в раздела на наложителните образователни часове за тези възпитаници, чиито родители желаят децата им да го учат, та да имаме своето ново възобновление, с цел да пребъде България и да пребъде българският народ!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ