„Гениалната приятелка“, сезон 2: зад затворените врати крием най-големите си тайни
Обикновено постоянно първо чета книгата и по-късно виждам филмовата акомодация. Да, постоянно съм разочарована (с дребни изключения). В този случай обаче взех решение да изгледам първи сезон на, минисериала на HBO GO , преди да съм протегнала ръка към едноименната книга на Елена Феранте. Изгледах го на един мирис и бях изумена по какъв начин една толкоз мрачна реалност от предградията на Неапол от 50-те години на предишния век може да бъде толкоз красиво снимана. Е, въпреки всичко измежду изпълнителните продуценти е Паоло Сорентино, тъй че всичко си пристигна на мястото. Вероятно мнозина са изгледали първи сезон, по тази причина няма да пиша за него. Ще пиша за втория или най-малко за неговото начало, което преди броени дни бе обещано в стрийминг платформата, и то с цели два епизода. Двойна доза кеф, както се споделя!
Но към всеки втори сезон като че ли постоянно подхождаме леко скептично и с съмнение, върша го и аз, тъй като знаем по какъв начин сме започвали да обичаме един сериал, и какъв брой елементарно ни е разочаровал с продължението си (а някои не престават да ги унищожават и с трети, с четвърти...). С извънредно неспокойствие си пуснах първи епизод на втори сезон на „ Гениалната другарка “, който наблюдава историята на двете приятелки от втората книга –, и не – още не съм чела тетралогията, макар че скоро излезе и последната. Но и този миг ще пристигна.
След като първи сезон приключи със сватбата на Лила и Стефано, то разумно вторият стартира с живота на двете приятелки – Лила и Лену, след едно толкоз значимо събитие за едно момиче, изключително в тези години. Събитие, което ще промени живота на едната, а у другата ще породи онази лека злоба, на която ние, приятелките, сме способни, даже и с цялата обич, която изпитваме към най-хубавата си другарка. Сякаш постоянно ни си желае да сме на тяхно място, ние да сме първите с огромните мигове и огромните любови. Завист, която може да ни отдалечи или сближи още повече. Но с другарството не постоянно ни вървят безпрепятствено нещата, нали?
Защото, в случай че за Лила сватбата и животът на омъжена жена се трансформира в призрачен сън, то за всички останали, които остават оттатък вратата на новия й фамилен апартамент, тя няма право да бъде друго с изключение на щастлива. Да, има един кадър навръх тази врата – първо извън, след това от вътрешната страна... Защо ли? Защото зад затворените порти и светещите прозорци всички крием най-големите си секрети, най-силните страхове, и както Толстой толкоз добре го е споделил: „ Всички щастливи фамилии си наподобяват, а всяко е нещастно по своему “. Така и Лила се постанова да остане там, зад затворената страна, и да крие. Да крие нещастието, насилието, неосъществените си фантазии и да ги споделя само и единствено с Лену.
Защото упованията, изключително от тези, които най-лесно могат да сочат с пръст, тежат. И ударите от обичания мъж също. Особено когато би трябвало да се крият зад тъмни очила.
Да бъдем положителни съпруги, да обичаме, даже когато синините по лицето издават болежка ... това чакат хората след тези сватбени фанфари. Това чакат и от Лила, там в оня прашен Неапол. Когато най-близките виждат синините й, мълчат. Мълчат и преглъщат. Преглъщат и мълчат. Лила също. Усмихват се малко принудително. Тя също. И през днешния ден повече от половин век по-късно май вършим същото – мълчим . Понякога от позор, от време на време от боязън, от време на време от болежка. А сякаш повече приказваме за, само че май повече мълчим.
Да има дете... Поредното очакване. Особено към омъжената жена. Сякаш не може да бъдем осъществени и пълноценни, в случай че не сме родили най-малко едно. А в случай че не желаеме? Ако като Лила ни е боязън от обезличаването, от изтощението, от всеотдайността, която не сме подготвени да дадем на някого, който ще я изисква ежеминутно. Ако не желаеме? Лила се пробва да изясни нежеланието си на Лену, момичето, за което традициите са по-важни, по-необходими, по-правилни. Не го схваща тя това отвращение.
Затова толкоз харесах оня миг, когато Лену, малко откакто си потегля от вкъщи на своята другарка, се озовава на улицата и вижда всички тези лица на дами, които са замязяли на мъжете си, дами, които се пробват да попият болката на, дами, които се пробват да се усмихват, дами, които не би трябвало да бъдат нищо друго с изключение на примерни съпруги и грижовни майки. Защото постоянно забравяме да поглеждаме хората в очите, като че ли не желаеме да забележим болката им. Потънали в личната си история, забравяме, че към нас се случват толкоз доста неща, че отговорите от време на време са единствено на един взор разстояние. Да, по-лесно е да останем зад затворената врата, само че е хубаво, когато някой желае да я отвори. Особено най-хубавата ни другарка.
Всички епизоди от първи сезон са налични за гледане в HBO GO. Новият сезон се състои от 8 епизода, всеки от по 60 минути. По две нови серии ще бъдат налични всеки идващ вторник.
Но към всеки втори сезон като че ли постоянно подхождаме леко скептично и с съмнение, върша го и аз, тъй като знаем по какъв начин сме започвали да обичаме един сериал, и какъв брой елементарно ни е разочаровал с продължението си (а някои не престават да ги унищожават и с трети, с четвърти...). С извънредно неспокойствие си пуснах първи епизод на втори сезон на „ Гениалната другарка “, който наблюдава историята на двете приятелки от втората книга –, и не – още не съм чела тетралогията, макар че скоро излезе и последната. Но и този миг ще пристигна.
След като първи сезон приключи със сватбата на Лила и Стефано, то разумно вторият стартира с живота на двете приятелки – Лила и Лену, след едно толкоз значимо събитие за едно момиче, изключително в тези години. Събитие, което ще промени живота на едната, а у другата ще породи онази лека злоба, на която ние, приятелките, сме способни, даже и с цялата обич, която изпитваме към най-хубавата си другарка. Сякаш постоянно ни си желае да сме на тяхно място, ние да сме първите с огромните мигове и огромните любови. Завист, която може да ни отдалечи или сближи още повече. Но с другарството не постоянно ни вървят безпрепятствено нещата, нали?
Защото, в случай че за Лила сватбата и животът на омъжена жена се трансформира в призрачен сън, то за всички останали, които остават оттатък вратата на новия й фамилен апартамент, тя няма право да бъде друго с изключение на щастлива. Да, има един кадър навръх тази врата – първо извън, след това от вътрешната страна... Защо ли? Защото зад затворените порти и светещите прозорци всички крием най-големите си секрети, най-силните страхове, и както Толстой толкоз добре го е споделил: „ Всички щастливи фамилии си наподобяват, а всяко е нещастно по своему “. Така и Лила се постанова да остане там, зад затворената страна, и да крие. Да крие нещастието, насилието, неосъществените си фантазии и да ги споделя само и единствено с Лену.
Защото упованията, изключително от тези, които най-лесно могат да сочат с пръст, тежат. И ударите от обичания мъж също. Особено когато би трябвало да се крият зад тъмни очила.
Да бъдем положителни съпруги, да обичаме, даже когато синините по лицето издават болежка ... това чакат хората след тези сватбени фанфари. Това чакат и от Лила, там в оня прашен Неапол. Когато най-близките виждат синините й, мълчат. Мълчат и преглъщат. Преглъщат и мълчат. Лила също. Усмихват се малко принудително. Тя също. И през днешния ден повече от половин век по-късно май вършим същото – мълчим . Понякога от позор, от време на време от боязън, от време на време от болежка. А сякаш повече приказваме за, само че май повече мълчим.
Да има дете... Поредното очакване. Особено към омъжената жена. Сякаш не може да бъдем осъществени и пълноценни, в случай че не сме родили най-малко едно. А в случай че не желаеме? Ако като Лила ни е боязън от обезличаването, от изтощението, от всеотдайността, която не сме подготвени да дадем на някого, който ще я изисква ежеминутно. Ако не желаеме? Лила се пробва да изясни нежеланието си на Лену, момичето, за което традициите са по-важни, по-необходими, по-правилни. Не го схваща тя това отвращение.
Затова толкоз харесах оня миг, когато Лену, малко откакто си потегля от вкъщи на своята другарка, се озовава на улицата и вижда всички тези лица на дами, които са замязяли на мъжете си, дами, които се пробват да попият болката на, дами, които се пробват да се усмихват, дами, които не би трябвало да бъдат нищо друго с изключение на примерни съпруги и грижовни майки. Защото постоянно забравяме да поглеждаме хората в очите, като че ли не желаеме да забележим болката им. Потънали в личната си история, забравяме, че към нас се случват толкоз доста неща, че отговорите от време на време са единствено на един взор разстояние. Да, по-лесно е да останем зад затворената врата, само че е хубаво, когато някой желае да я отвори. Особено най-хубавата ни другарка.
Всички епизоди от първи сезон са налични за гледане в HBO GO. Новият сезон се състои от 8 епизода, всеки от по 60 минути. По две нови серии ще бъдат налични всеки идващ вторник.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ