Музикалните инструменти на трубадурите
Обикновено се счита, че средновековните артисти на „ прелестните дами “ и рицарските шампионати – трубадурите, изпълнявали своите песни в акомпанимент на разнообразни музикални принадлежности. Аргумент за това са многочислените средновековни изображения, включително миниатюри в ръкописи, където артистите са изобразени със струнни, духови или ударни такива. Освен това, по този метод се загатват и в литературни творби (както в поезия, по този начин и в средновековните романи).
Но има значително историци, които изпитват подозрения по този мотив. Първо, музикалните принадлежности в средновековните текстове се загатват по-скоро нереално. Тоест, не се уточнява какво, всъщност, е представлявала тяхната приложимост. Разбира се, от това не може да се заключи директно, че такива инструменти не са били употребявани. По-скоро, в противен случай: може би използването им е било толкова всекидневно, че не е заслужавало особено споменаване. В края на краищата, също по този начин е нищожна информацията за облеклото и храната на трубадурите – от което не може да се направи извод, че не са били облечени или, че не са се хранели.
Но пък защо толкова рядко се привеждат средновековни описания и оценки за трубадурите точно като музиканти? А за техния гений на поети и съчинители се споделя обстойно и нашироко в най-различни разкази, летописи и хроники?
Една от аргументите може би се корени в това, че по това време (ХІІ-ХІV-ти вв.) се реализира преход от устната към писмената просвета – надлежно, възхищението се насочва към новия род, т.е., повече към записаните стихове, в сравнение с към музиката.
Друга причина е събитието, че творбите на трубадурите се намирали в „ елитния “, аристократичен регистър на куртоазното, придворното пеене – което, в очите на благородниците, чрез смисъла на своите стихове се разграничава от „ ниското изкуство “ на националната музика, да вземем за пример, от танцовите мелодии, където основното е музиката. Но, щом пеенето, така или другояче, се е придружавало с съпровод, тогава кой е свирел?
Вярно е, че повечето трубадури умеели да свирят на музикални принадлежности. Например, бедният рицар Пейрол от Оверн, изпаднал до състояние на „ жонгльор “ (трубадур от по-низша категория, изпълняващ и национални песни), бил известен с това, че свирел на виола – струнен инструмент с лък. Имало и трубадури, на които им свирели жени. Върху полетата на един феодален ръкопис е изобразена благородна дама, която приглася на артиста на тамбурин – продължен тъпан, постоянно със струни, който издавал приглушен тон. Някои трубадури-съчинители наемали на своя служба жонгльори, които придружавали с музика техните песни. Лесно е да си представим как жонгльорът акомпанира с музикален инструмент на трубадура и обратно.
Във връзка с казуса с потреблението на музикални инструменти от трубадурите възниква и трети въпрос: по какъв начин да се дефинира естеството и типа на музиката, която може да бъде извлечена от тези принадлежности – като се има поради, че нотите (западноевропейските ноти се появяват през ХІІ-ти век) възпроизвеждат само мелодията, без да ни осведомят за самото звучене?
Сред музикалните принадлежности в окситанските (южнофренските) текстове най-често се загатва виолата. Следват арфа, флейта и „ енфлабоц “ – инструмент, който наподобява на гайда.
Изображенията в църквата на целестинския манастир в Авиньон, в сводестата зала на цитаделата в замъка Пюивер, в манастира на якобинците в Тулуза дават визия за музикалните принадлежности от това време.
Трубадурът най-често пеел сам. Той би могъл да бъде съпроводен от един или, в крайни случаи, от двама души – само че те в никакъв случай не заглушавали гласа на артиста, тъй като главно предписание било добрата чуваемост на текста.
Именно по тази причина за чистата музика, съпровождаща осъществяванията на трубадурите от това време, са останали толкоз малко сведения – тя единствено допълвала гласа на артиста, който възпявал подвизите на рицарите, любовта им към прелестните дами и заниманията в замъците на Средновековието.
