Дворът на Карл Велики – културно средище
Обикновено се счита, че Ранното Средновековие в Европа било ера на незнание, неначетеност, суеверия и диви, към момента безчовечен, нрави. Дори някои идеологически и антихристиянски настроени историци му лепнали нравственос „ Тъмните епохи “ – т.е., християните тогава били толкоз необразовани, че не оставили подире си никакви хроники, летописи, вести за своите действия, и затова през днешния ден не знаем по какъв начин са живели.
Но, както всяка идеологически предвзета догадка, по този начин и тази елементарно се унищожава при по-внимателно вглеждане. Защото, в случай че се вгледаме с нужното внимание в така наречен „ тъмни епохи “, ще установим, че това въобще не е някаква неразбираема и незнайна ера – а протичащото се тогава е грижливо записано в многочислени летописи, с помощта на които през днешния ден можем да възстановим тогавашните събития в дословния смисъл ден по ден.
Да, правилно е, че Карл Велики не умеел да написа (или най-малко по този начин твърдят). Но никой не може да отхвърли неговото удивление от книжниците и учениците. Нещо повече, той имал една огромна пристрастеност: да събира отвред писатели, художници, учени. Англо-саксонският духовник Алкуин, неговият възпитаник – франкът Ейнхард, секретарят и биограф на Карл – вестогтският стихотворец Теодулф, лангобардският хронист Павел Дякон били измежду непрекъснатата му свита, като императорът обичал да слуша техните разногласия и поетични надпревари.
Алкуин провел придворна школа по образеца на англосаксонските манастири. В нея Карл набирал най-много синове на видни велможи, с цел да се приготвят по разнообразни въпроси в ръководството на страната. Дворът му се трансформирал в същинско културно средище, където се пишели стихове, речи, богословски съчинения, летописи.
Ето, да вземем за пример, по какъв начин обяснявали на възпитаник плаването с транспортен съд в морето. Ученикът споделя: „ Но аз не зная по какъв начин да построя транспортен съд? “ Алкуин дава обещание да седне дружно с момчето в кораба и стартира с философското пояснение на морския съд: „ Корабът е пътуваща къща, непрекъсната странноприемница, пасажер, който не оставя следи, комшия на крайбрежията “. „ А какво е бряг? “ – пита ученикът.„ Стената на Земята “ – дава отговор учителят.
На учените и поетите, които обкръжавали Карл, изглеждало, че „ времената се възобновяват, възкръсва животът на античните, възражда се това, с което блестял Рим “. Разбира се, имало и разлика във философското виждане на човешкото съществуване. Веднъж Карл получил известие за гибелта на свещеник, който оставил единствено два фунта сребро за помен на душата си. Един млад свещеник инцидентно чул за това и споделил: „ Малко е приготвил за такова за далечно и дълго пътешестване, каквото е странстването на душата към оня свят! “ Карл харесал тази откровеност и, пренебрегвайки мнозина знатни претенденти, назначил младия духовник на освободеното място, като го насърчил да събере повече пари за задгробното си пътешестване.
В империята на Карл Велики преобладаващият брой население живеело в села и имения, в ниски дървени здания. За събиранията на повече васали бързо сковавали цели селища от колиби и бараки; после също така бързо те изгаряли.
Само в Аахен, на границата на днешните Германия и Белгия, където Карл изключително обичал да отсяда, построили огромен „ пфалц “ (от латинската дума „ палатиум “, дворец). Тук просторен двор разделял две каменни здания: кръгла катедрала и кралска зала, в която фамилията на суверена и най-близките му хора, дружно с поканените велможи, се събирали при огромна камина.
Двете съществени постройки, дружно със прилежащите им спални, работилници, дамски стаи, хранилища, пространства за прислужници, стаи за каноници (катедралните свещеници) и военната стража били обкръжени от висока ограда с каменна врата и наблюдателна кула на входа.
А към огромната камина започвали поетичните надпревари. Полагали се основите на културата на средновековна Европа.
