Близки и приятели изпратиха голямата режисьорка Мариана Биолчева в последния ѝ път
“Тя бе един създател. Много добър човек, който съумя да остави доста сериозна следа в българското кино, в телевизионните стратегии, въобще човек, който живя почтено ”. Това съобщи за БГНЕС спортният публицист Сашо Йовков.
Голямата българска певица Йорданка Христова ще запомни именитата режисьорка с доста обще мемоари. “Израснали сме с нейните филми, нейната усмивка, гений и изключителна душа. Не мога да го преживея, близка моя другарка бе! ”, сподели още Йорданка Христова.
Художникът Греди Асса показа, че Мариана е била извънредно лъчезарна, с визия и дух. “Даже заболяването не можа да я наклони. Много същински човек, и най-много висок актьор ”, сподели още Греди Асса.
“Мариана обичаше хората, огромен гений бе и ние постоянно ще помним нейното творчество ”, сподели пред БГНЕС родственик на проф. Боян Биолчев, пристигнала да уважи паметта на огромната наша режисьорка.
Мариана Евстатиева-Биолчева учи кино и телевизионна постановка във Филмовата школа в Лодз, Полша.
Дебютира в документалното кино. Още с първите си филми демонстрира интерес към света на децата, който по-късно придвижва и в игралното кино. Своеобразно проучване по какъв начин децата възприемат киното е цикълът й от образователни филми " Ние обичаме киното " (1968). В игралното кино дебютира с " Тигърчето " (1973) по сюжет на Васил Акьов, следва " Мигове в кибритена кутийка " (1979) със Сребърна премия от МКФМосква " 79 и " Златен Лачено " от МКФ-Авелино, Италия " 81 година
Филмографията ѝ е цялостна с обич и самопризнание: " Похищение в жълто " (1981), по претекстове от повестта на Павел Вежинов " Произшествие на тихата улица ", със " Сребърен Лачено " на МКФ Авелино " 83, Италия и Наградата на публиката на ХІV фестивал в Хихон, Испания " 81; " Дяволското оръжие " (1982), по сюжет на Боян Биолчев, със " Сребърен Лачено " в Авелино, Италия " 83, " Горе на черешата " (1984), " Търси се брачен партньор за мама " (1985) със Сребърен орден от МКФ Москва " 85 и премия от МКФ Алансон " 87, Франция, " Амиго Ернесто " (1986), " Племенникът чужденец " (1989) по претекстове от приказката " Младият англичанин " на Вилхелм Хауф, написа Българска национална телевизия.
За телевизия снима филмите " Отрова в извора " (1985), " Не се мотай в краката ми " (1987) със " Златна ракла " и Наградата на Интервизията от Международния фестивал на телевизионния филм в Пловдив 88, " Здравей, бабо " (1991), детската новела " Сватбата " (1997) и сериалите " Синята лампа " (1974), " Сбогом, обич " (1975), " Мъже без мустаци " (1989), " Мили, бате - писмата на един дакел " (2001), " Принцът и просякът " (2005). /БГНЕС
