Обикновено когато човек си върши лошо работата си намира оправдание

Обикновено когато човек си прави неприятно работата си намира опрощение и възмутено споделя: „ А вие знаете ли какъв брой ми заплащат за това?! ”. Знам. И не разбирам какво правиш тук. Според мен нещата са простички: не ти харесва – не го работи. И по този начин – във всичко.
Чувстваш се зле с индивида, с който живееш – недей да живееш с него. Деловите ти сътрудници се отнасят зле с теб – смени ги. Костюмът не ти отива — дай го на този, на който ще му стои идеално. Не можеш да спиш – заеми се с душевното си положение. Чувстваш се зле – лекувай се. Не ти е добре в страната, в която живееш – тръгни си. Прави, а недей да хленчиш.
А в случай че нищо не правиш и нищо не променяш – значи по този начин ти е добре. Бъди почтен със себе си. Добре ти е да хленчиш. Да се оплакваш. Да страдаш. Добре ти е да си жертва. Да ти съчувстват. Добре ти е някой различен да взема решение вместо теб и да ти се оказва помощ. Добре ти е нищо да не правиш с живота си. Спокойно. Предсказуемо. Това е твоята зона на комфорта.

В това си има някакъв смисъл. Даже огромен смисъл – в случай че ти не си жертвата, то кой? Ако ти не се оплакваш какво ще правиш? Нали ще ти се наложи да действаш. Ако махнем това мото: „ Непоносимо мъчно ми е, само че ще нося кръста си ”, то какво ще остане? Къде ще идеш без кръста си? Как изобщо ще живееш без него?
Да не вземаш решения също е решение. Да не прометяш нищо – също е избор. Ако ти правиш подобен избор, следвай го, признай си го, получавай бонусите от него, наслаждавай му се. Но недей да циклиш мозъка на различен. Той не е задължен да играе игрите ти.Признай си: ти си там, където искаш да бъдеш. Това е истината.
Лилия Ахремчик