Нещастието вероятно се крие в това, че се стремим усилено да не бъдем нещастни
В резултат на почти двете години, през които четях сантиментални романи, в последна сметка се озовах в обстановка, в която не можех да намеря книга, която да ми достави наслаждение. Сякаш бях изгорила центъра си за удоволствие от четенето и никоя книга не можеше да го съживи. Това написа в книгата си „ Допаминов свят. Къде е границата сред болката и удоволствието “ Анна Лембке.
Парадоксът е, че хедонизмът, стремежът към наслаждение поради самото него, води до анхедония, която съставлява невъзможността да се любуваме на наслаждение от какъвто и да е тип, разяснява Лембке. Тя споделя за един от своите „ опиати “ – четенето. То постоянно било главният й източник на наслаждение и бягство, по тази причина, когато то спряло да работи, заради това, че тя се пристрастила да чете евтини феминистични романчета, това й предизвикало неизразим потрес и страдалчество. Дори тогава обаче й било мъчно да остави псевдо литературата.
Неврологът Джордж Коб назовава този феномен „ рецидив, провокиран от дисфория “, при който връщането към използването е предизвикано не от устрема към наслаждение, а от желанието да се облекчат физическите и психическите премеждия от продължителната абстиненция.
Ето и положителните вести. Ако изчакаме задоволително дълго, мозъкът ни (обикновено) се приспособява към неналичието на опиата и ние възвръщаме главната си хомеостаза: т.е. изравнения баланс. След като салдото ни бъде подравнен, ние още веднъж сме в положение да се любуваме на ежедневни, елементарни награди. Да излезем на разходка. Да следим изгрева на слънцето. Да се насладим на вечеря с другари.
Според авторката на „ Допаминов свят. Къде е границата сред болката и удоволствието “ генералният въпрос е: за какво във времена на невиждани благосъстояния, независимост, софтуерен напредък и медицински прогрес, наподобява, сме по-нещастни и изпитваме повече болежка от всеки път? И дава съмнение: повода, заради която всички сме толкоз нещастни, може би се крие в това, че се стремим толкоз интензивно да не бъдем нещастни.
„ Призовавам ви да намерите метод да се потопите изцяло в живота, който ви е даден. Спрете да бягате от каквото и да се пробвате да избягате. Обърнете се и се изправете против него, каквото и да съставлява “, споделя Лембке.
Парадоксът е, че хедонизмът, стремежът към наслаждение поради самото него, води до анхедония, която съставлява невъзможността да се любуваме на наслаждение от какъвто и да е тип, разяснява Лембке. Тя споделя за един от своите „ опиати “ – четенето. То постоянно било главният й източник на наслаждение и бягство, по тази причина, когато то спряло да работи, заради това, че тя се пристрастила да чете евтини феминистични романчета, това й предизвикало неизразим потрес и страдалчество. Дори тогава обаче й било мъчно да остави псевдо литературата.
„ Моите пациенти, страдащи от зависимости, разказват по какъв начин стигат до миг, в който употребяваният от тях опиат стопира да работи за тях. Вече въобще не се надрусват. И все пак, в случай че не вземат опиата си, те се усещат нещастни. Универсалните признаци на абстиненция от всяко пристрастяващо вещество са тревога, нервност, бодърствуване.Балансът сред удоволствието и болката, накривен на страната на болката, е това, което кара хората да рецидивират даже след продължителни интервали на самоограничение. Когато салдото ни е накривен на страната на болката, ние жадуваме за наркотика си единствено с цел да се почувстваме естествени (с подравнен баланс) “, написа Лембке.
Неврологът Джордж Коб назовава този феномен „ рецидив, провокиран от дисфория “, при който връщането към използването е предизвикано не от устрема към наслаждение, а от желанието да се облекчат физическите и психическите премеждия от продължителната абстиненция.
Ето и положителните вести. Ако изчакаме задоволително дълго, мозъкът ни (обикновено) се приспособява към неналичието на опиата и ние възвръщаме главната си хомеостаза: т.е. изравнения баланс. След като салдото ни бъде подравнен, ние още веднъж сме в положение да се любуваме на ежедневни, елементарни награди. Да излезем на разходка. Да следим изгрева на слънцето. Да се насладим на вечеря с другари.
Според авторката на „ Допаминов свят. Къде е границата сред болката и удоволствието “ генералният въпрос е: за какво във времена на невиждани благосъстояния, независимост, софтуерен напредък и медицински прогрес, наподобява, сме по-нещастни и изпитваме повече болежка от всеки път? И дава съмнение: повода, заради която всички сме толкоз нещастни, може би се крие в това, че се стремим толкоз интензивно да не бъдем нещастни.
„ Призовавам ви да намерите метод да се потопите изцяло в живота, който ви е даден. Спрете да бягате от каквото и да се пробвате да избягате. Обърнете се и се изправете против него, каквото и да съставлява “, споделя Лембке.
ИзточникУроци на салдото
Неумолимото гонене на удоволствието (и избягването на болката) води до болежка.Възстановяването стартира с самоограничение.Въздържанието възвръща наградния път на мозъка и дружно с това способността ни да се любуваме на по-прости удоволствия.Лекарствата могат да възстановят равновесието ви, само че помислете какво губим, като отстраняваме с лекарства болката си.Наблягането на страната на болката възвръща салдото посредством покачване на страната на удоволствието.Пазете се от пристрастяване към болката.Вместо да бягаме от света, можем да намерим излаз в потапянето си в него.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ