Обидата е такова нещо - дали я има зависи по-скоро

Обидата е такова нещо - дали я има зависи по-скоро от този, към който хипотетично е отправена. Кога мъжете ни наскърбяват, по кое време се държат отбидно с нас и по кое време...ние сме прекомерно обидчиви? Някои от нас са прекомерно раними и одобряват надали не всяка физиономия на скука на мъжа, като обидно държание. Други пък не знаят къде е границата и търпят да бъдат унижавани по този начин, както никоя дама не заслужава. Предвид това, че ние сме от Венера, а те от Марс, както нормално споделяме, е хубаво да седнем и помислим върху някои особености на мъжката и женската душeвност, преди да заявим намерено, че сътрудникът ни наскърбява.
Правилно ли разбираме обидите и разграничаваме ли сериозните от инцидентно вметнати думи, които просто споделят истината, без да желаят да ни наранят?

Недоразумение
Случвало ли ви се е да сте облекли нещо по-екстравагантно, а когато го попитате за мнение, той да каже „ не считам, че е твоята дреха “. Или пък да сте сготвили нещо ново и друго и още веднъж да получите коментар от вида на „ избирам положителния, остарял ориз “ или „ необичайно е, не ми харесва изключително “. Ами заспиването след секс? Нима не сте му мрънкали най-малко един път, че желаете малко повече деликатност и гушкане по-късно, а той просто е задремал. И какво получавате като отговор? Досада, че още веднъж мърморите, изтъквам „ за нелепости “.

Да, в случай че би трябвало да сме почтени, някои наши терзания за мъжете са си откровени нелепости. Първо, тъй като след секс той е просто изтощен и посредством заспиването си не е посочил, че не ви обича. Приемете, че просто е бил изтощен и точка. Второ - за какво мъжът да не може да каже мнението си за новата ви дреха или ядене, в случай че те не му харесват? Не е ли по-добре да имате откровен човек до себе си, който да не ви икономисва нещо, което може да поправите или извършите по-добре? Защото лицемерното премълчаване пред вас, а след това откровеният му роман пред другари, е надалеч по-обидно държание. Когато сте семейство, по-хубаво от това да си казвате постоянно истината, няма. Разбира се, зависи по какъв начин я изричате. Обидни прилагателни като „ това ястие е гадно “ или „ тази рокля е грозна “, не се толерират. Всичко, колкото и да е неприятно, може да бъде казано по този начин, че да не обидиш другия. Особено, когато го видиш разчувствуван и удовлетворен, че ви е сготвил или купил нещо- направил е нещо с единствената концепция да ви зарадва.

Винаги прав и компетентен всичко
Това е различен вид държание, което ние постоянно не разбираме и одобряваме за обидно. Когато той ни каже „ споделих ти 100 пъти, че не си наясно “ или „ не можеш да свършиш това без мен “. Има моменти, в които той като че ли ни подценява или най-малко в нашата глава наподобяват такива. Такъв вид държание нормално се свързва с желанието на мъжа да покаже, че той е мощният пол, да обгрижва и наставлява. Тук още веднъж опираме до метода, по който се споделят тези неща. Ако имаме до себе си могъщ сътрудник, който постоянно дава непоискани препоръки, това не рядко се оказва дразнещо. Но в случай че този мъж в действителност ни дава препоръки, без с тях да цели да ни унижи или обиди, е добре да помислим за какво в действителност се усещаме засегнати.

Помня, че преди време в опит да ми кажат, че не съм направила нещо като хората, са ми казвали, че имам две леви ръце или че е било по-добре въобще да не се понечвам, тъй като работата ми била калпава. Тогава одобрявах това държание като нещо обикновено. В следствие обаче обидите ескалираха и разбрах, че в никакъв случай не е обикновено да се употребяват прилагателни и избрания, които раняват. Защото през днешния ден ще кажеш на някого, че е занемарен или долнокачествен, а на следващия ден ще употребиш още по-силни думи. Обикновено, щом можеш да изречеш едните- сякаш по-безобидните, по-късно изричаш и тези, които в действителност няма по какъв начин да пропуснем около ушите си. Така че би трябвало доста добре да слушаме по какъв начин ни приказват и да сложим границата. Ако забележим, че такава няма и че този мъж даже се нервира, когато му кажем „ апелирам, не ме обиждай, тъй като ме боли “, вместо да се извини, знаем какъв е изходът. Обикновено мъжете, които се водят от егоизма си, израснали са в фамилии,в които свадите и обидите са били всекидневие и са привикнали да бъдат груби и нетолерантни, не се извиняват в никакъв случай за думите и дейностите си и можем да познаем подобен вид държание през цялото време.

Ако не желаем обидата в връзките си:

На първо място - да не използваме думи, които не желаеме ние самите да чуваме за нас.
Да познаваме добре колегата си и да знаем кое държание може да го обиди
Да бъдем директни за това, което ни наранява, само че и да имаме смелостта да чуем кое наранява колегата ни. Честността е основна за обезвреждане на обидата.
Да осъзнаем, че обидната подготовка е израз само на уязвимост и в случай че се случи да я използваме, да проучваме на какво се дължи тази уязвимост.
Липсата на образование и използването на нецензурни и обидни думи са част от всекидневието на много мъже. Тук решението е едно-единствено - ние да не ставаме част от тяхното всекидневие.

Хармоничната връзка в една двойка изисква старания. И тя няма нищо общо с вербалната експанзия. Смятам, че всяка жена може да ги разграничи през цялото време. Говорим само за директно изречената засегнатост, която цели да ни унизи по един или различен метод. Иначе нашите си оттенъци и тълкувания, които от време на време си вършим от нищото, са напълно друга тематика.

Понякога единият от двамата е по-прикрит и не обичащ да споделя. Обикновено това е мъжът. И когато една жена се опита да „ изрови “ още думи от него, а той не поддава, тогава може да зародят спорове. Те обаче се вземат решение само с намерено, приятелско разискване на казуса. Истината е тъкмо там- в случай че не успяваш да приказваш с колегата си по този начин, както го правиш с най-хубавия си другар, който в никакъв случай не би посмял да нараниш, а се държиш като че ли търсиш превъзходство, бориш се за „ победа “ непременно, по-добре да се разделиш с този човек. Защото при същинската обич няма засегнати. Няма победител и надвит. Там всичко е едно цяло и в името на това цяло ние сме благи, всеотдайни и грижовни един към различен. Защото по този начин ни идва от вътрешната страна. Не тъй като по този начин би трябвало. Ако ти не обиждаш колегата си, тъй като си чувал, че по този начин не е редно да се държиш, само че вътрешно искаш да му изсипеш на главата купища хули, не смятай, че някой ден въобще ще можеш да бъдеш благополучен. По този метод. Любовта изкарва най-красивото от теб. Ако не го прави, не е обич.