Йоан Кръстител вдъхновил новия роман на Людмила Филипова
Обичаната у нас писателка Людмила Филипова се въодушевило още преди 10 години за своята най-нова книга " Божият ген ". Единият мотив е, че в музея „ Пушкин “ в Москва видяла картина на ренесансовия художник Рафаел. Другият подтик за романа е фактът, че мощите на Йоан Кръстител са открити в българските земи, показа Филипова пред бТВ.
„ Той е втори в йерархията след Исус Христос, тъй че това е доста значимо. Учените към този момент направиха ДНК разбор на тези мощи по майчина линия, само че би трябвало да се направи проучване и по бащина. В книгата си употребявам нови научни данни за връзката на българите с траките, които също са резултат от ДНК разбор “, разясни писателката.
Тя призна, че изследванията й за романа са лишили над 10 години. „ Това е най-странната ми книга. Писах я тъкмо 365 дни, всеки ден без изключение и това докара до безсилие и боледуване. За една книга дисциплината и вдъхновението са еднообразно значими “, разяснява Людмила Филипова.
В началото на своята кариера тя е давала чернова на романите на свои близки, с цел да чуе мнението им, само че след това схваща, че е малко безсмислено. „ Първо, всеки си има мнение, а и най-близките хора не са доста откровени. Може да получиш подправени криле. Половината от триумфа е писателят да си повярва в романа “, разясни авторката, чиято обичана българска дума е " любов ".
„ Денят, в който съм родена, е бил Великден. Четири години по-късно майка ми е била при Ванга и тя й е споделила, че би трябвало да чествам рождения си ден постоянно на Великден “, показа Людмила Филипова. Тя призна, че в живота й се случват чудеса. Например майка й споделя нещо в съня й и на другия ден то се случва.
Филипова обаче не разчита на молебствия, а на правилото „ Прави каквото би трябвало, да става каквото ще “.
„ Той е втори в йерархията след Исус Христос, тъй че това е доста значимо. Учените към този момент направиха ДНК разбор на тези мощи по майчина линия, само че би трябвало да се направи проучване и по бащина. В книгата си употребявам нови научни данни за връзката на българите с траките, които също са резултат от ДНК разбор “, разясни писателката.
Тя призна, че изследванията й за романа са лишили над 10 години. „ Това е най-странната ми книга. Писах я тъкмо 365 дни, всеки ден без изключение и това докара до безсилие и боледуване. За една книга дисциплината и вдъхновението са еднообразно значими “, разяснява Людмила Филипова.
В началото на своята кариера тя е давала чернова на романите на свои близки, с цел да чуе мнението им, само че след това схваща, че е малко безсмислено. „ Първо, всеки си има мнение, а и най-близките хора не са доста откровени. Може да получиш подправени криле. Половината от триумфа е писателят да си повярва в романа “, разясни авторката, чиято обичана българска дума е " любов ".
„ Денят, в който съм родена, е бил Великден. Четири години по-късно майка ми е била при Ванга и тя й е споделила, че би трябвало да чествам рождения си ден постоянно на Великден “, показа Людмила Филипова. Тя призна, че в живота й се случват чудеса. Например майка й споделя нещо в съня й и на другия ден то се случва.
Филипова обаче не разчита на молебствия, а на правилото „ Прави каквото би трябвало, да става каквото ще “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ