Обещавам, че само ще започна с ямболския полуръст Тошко и

Обещавам, че единствено ще стартира с ямболския полуръст Тошко и повече няма да загатвам нито жалката му и отвратителна физически и душевно провинциална личност, нито импликациите й върху публичното здраве и разум. На този недоразвит паразит да му берат грижите татуираните с имена на ханове и войводи анаболни чалга патриотчета, дето са дали своят вот за него (някои – три пъти за една година). Аз ще си виждам ярките флагмани на градския неолиберализъм, които са в ръководещата коалиция с моя несретен избор.

Само с цел да завърша тематиката за възпитаното от глутница тъпи вълци джудже, че изтъквам Карл Лагерфелд, който с изключение на от мода и правилата на хубостта и изяществото, сигурно разбираше и от мъже. Е, та той споделя, че представителите на мощния пол на растеж под метър и осемдесет умерено могат да се погрижат за световната хармония, като стартират със... самоубийство. Малко е краен и разбирам, че да загубим Жорката Мамалев и Калин Врачански не е гот, но несъмнено си коства поради Тошко и Владимирович, нали?

Наясно съм с психологическия феномен на възхитата към неприятното момче, възторга от гамена, който гази правила и ограничавания. С него можем да разбираем да вземем за пример подмокрената усмивка на кака му Корнелия, която е по този начин разцъфнала, все едно са я помолили да изпрати кашон с калашници за съветските орки в Буча. На какво обаче се любуват Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов ми е мъчно да отгатна.

Ясно е, че е мъчно да участваш в коалиция с попфолк негодници, генетични национални предатели и юпи тарикатчета, които ще те купят и продадат за един образователен час в Харвард. Политиката е комплицирана работа, основаването на прогресивна страна от парчета е тежък и непризнателен развой, обвързван с куп взаимни отстъпки. Нито един от тях обаче не включва хиленето като зелка на дебилните изстъпления на някакво отблъскващо създание с моралните качества на саксия с бегония. Дори най-човеконенавистните представители на герберокрацията от рода на Деница Сач. или Тома Биков не биха си разрешили сходно приматско държание като на видния им чегъртач.

Като офицер от кариерата военачалник Атанасов можеше да стане и за достойнството на пагона да залепи една циганска плесница в муцуната на хилещия си като зелка кукупитек. Или най-малко с Христо Иванов да си вземат чантичките, папчиците и да си тръгнат, вместо да се подлагат на унижението да са част от сходен презрян театър. Да, но като се замисля, те трябваше да си тръгнат още когато болшевишките им „ сътрудници “ взеха решение да ни трансфорат в единствената страна, с изключение на Еритрея, Северна Корея и Унгария, отказваща помощ на гордия украински народ против съветските убийци. Нейсе, несъмнено и тогава са се подхилквали скрито като начинаещи онанисти.

Остава ми единствено да се надявам, че хилежът на Христо и генерала е като усмивката на Капитан Петко Войвода в сетния му час, каквато я разказва Хайтов: „...само върху Петковото лице е застинала една загадъчна усмивка, като че ли в последната минута той е схванал нещо доста смешно... На какво се е усмихвал Капитан Петко Киряков в последния си час? Дали на избавлението от непоносимата болежка? Или от удовлетворение, че е извървял пътя си прав, или пък се е надсмивал над мързеливата човешка истина, която постоянно идва след ковчега на мъртвеца, в случай че тя въобще благоволява в миналото да пристигна? “ Ама надали.