Над 40% ръст в обема на дигиталните разплащания от началото на 2022 г. отчита дигитална платформа
Обемът на цифровите заплащания пораства с 43.6% през първата половина на 2022 година по отношение на същия интервал на миналата година, регистрира Paysera България. За обсъждания интервал българските клиенти са наредили над 104 хиляди броя заплащания допълнително, в 15 разнообразни валути, на обща стойност от 533.9 млн. лв.. Онлайн платформата оперира на българския пазар от средата на 2016 година и предлага платежни услуги за бизнеса и физическите лица.
„ Обемът на осъществените транзакции от български клиенти е рекорден за платформата от стъпването ѝ в България. Данните са показателни за темпа на дигитализацията във финансовия бранш, макар че към момента много компании се възвръщат от пандемията или са наранени от актуалната геополитическа конюнктура “, сподели Мартин Богданов, изпълнителен шеф на Paysera България и добавя: „ В подтекста на растящите банкови такси, финтех услугите поддържат доста по-достъпни цени – значим тласък за бизнесите, които желаят да усъвършенстват разноските си за разплащания “.
Докладът на компанията демонстрира, че близо 2/3 от изпълнените транзакции са интернационалните преводи. От позиция на валутите, в топ 5 на най-използваните се подреждат български лев, евро, щатски $, английска лира и румънска проливам. Най-сериозно нарастване по отношение на размерите през първото полугодие на миналата година има при щатските долари и английските лири надлежно със 74% и 69%.
Извършените транзакции могат да се обособят най-общо в няколко групи по отношение на предназначението. Доминиращ дял имат междуфирмените разплащания, които заемат съвсем 65%. На второ и трето място са трудовите хонорари и таксите за образования и курсове, най-вече за чужбина. Сред „ набиращите известност “ през актуалната година са бюджетните заплащания и вложенията, надлежно с 1.8% и 7%.
Високият интерес към капиталови артикули се обуславя от растящата инфлация от една страна и търсенето на други възможности на банковите депозити от друга, поради прекомерно ниската рентабилност, показват от Paysera България. Инвестиционното злато е един от желаните способи за опазване на покупателната дарба, очевидно и в статистиката за обсъждания интервал. От януари до юни 2022 година българските клиенти са закупили злато на стойност 491 хиляди лв. или с 65% повече в съпоставяне със същия интервал на 2021 година Ръст има и в броя на потребителите, търгували с скъпи метали – близо 20% на годишна база.
„ В интервал на икономическа и геополитическа неустановеност, хората търсят надеждни и потвърдени принадлежности за предпазване на средствата си. Инвестиционното злато е с висока ликвидност и дава опция за диверсификация на портфейла от активи. Онлайн търговията с благородни метали добива от ден на ден известност и тъй като не изисква огромна първична инвестиция. Клиентите най-често купуват злато на стойност сред 130 лв. и 2600 лв. “, разяснява Филип Мутафис, вложител в Paysera България.
В сферата на търговията данните за разплащания са полюсни. Въпреки сериозния скок на онлайн продажбите, пазарувайки в интернет, 60% от потребителите избират да платят в брой при доставка, сочи последната информация на Българската Е-комерс Асоциация за 2020 година Наложеният платеж господства и през миналата година (2019), само че е с 10% повече – знак, че заплащанията се цифровизират с сдържан ритъм.
От друга страна, безкасовото заплащане в търговски обекти се ускорява, значително насърчавано от притежателите за предварителна защита от разпространяване на Covid. Последната статистика на Българската национална банка (БНБ) демонстрира, че единствено за първата половина на 2021 година броят на заплащанията с карти на физически ПОС терминали надвишава 109.3 млн. или с над 40% повече по отношение на 5 години по-рано. В същия интервал броят на ПОС терминалните устройства у нас пораства за сметка на банкоматите (ATM), където се следи спад - симптом за понижаващ се интерес към парите в брой. От 2016 година насам банкоматите в страната се редуцират годишно – от 5751 до 5340 през 2021 година На фона на тези данни, при ПОС терминалите има противоположна наклонност – от 86 663 до 108 694 към средата на 2021 година Това е с 25% повече по отношение на 5 години обратно.
„ Увеличаването на безкасовите заплащания има директно отражение върху по-добрата отчетност и растежа на бизнесите. Това е и един от механизмите за изсветляването на стопанската система - основен приоритет както за нас, по този начин и за целия финтех бранш. В дълготраен проект упованията са този вид заплащания да порастват освен в частния бизнес, само че и в държавната и общинска администрация. Пример за това е приемането на банкови карти, издадени в чужбина, за заплащане на административни услуги. Отскоро това към този момент е допустимо в няколко държавни институции “, добавя Мартин Богданов.
Експертите от компанията чакат отсега нататък още повече да се ускорява ползата към новаторските платежни решения у нас. Пример за това е отвореното банкиране, което се смята за същинска гражданска война в света на финансите. То отваря платежния пазар на Европейски Съюз за небанкови сдружения и дава опция на потребителите да заплащат непосредствено от бaнĸoвaтa cи cмeтĸa пpи пaзapyвaнe в интepнeт бeз да употребяват карта или пocpeдниĸ.
Paysera е световна онлайн платформа, която предлага разнородни цифрови платежни услуги за физически лица и компании. Дружеството е основано през 2004 година в Литва, а през днешния ден към този момент оперира в над 180 страни с фокус върху европейския пазар.
Paysera LT е лицензирано сдружение за електронни пари, което предлага платежни услуги в Европейски Съюз и се контролира от Централната банка на Литва. Компанията получава редица оценки през годините, измежду които Наградата на публиката от Lithuanian FinTech Awards 2022.
Компанията стъпва на българския пазар през 2016 година Дружеството е записано в Българска народна банка по реда на Наредба 16 като задгранично сдружение за електронни пари, имащо право да предлага услугите си на територията на България.
„ Обемът на осъществените транзакции от български клиенти е рекорден за платформата от стъпването ѝ в България. Данните са показателни за темпа на дигитализацията във финансовия бранш, макар че към момента много компании се възвръщат от пандемията или са наранени от актуалната геополитическа конюнктура “, сподели Мартин Богданов, изпълнителен шеф на Paysera България и добавя: „ В подтекста на растящите банкови такси, финтех услугите поддържат доста по-достъпни цени – значим тласък за бизнесите, които желаят да усъвършенстват разноските си за разплащания “.
Докладът на компанията демонстрира, че близо 2/3 от изпълнените транзакции са интернационалните преводи. От позиция на валутите, в топ 5 на най-използваните се подреждат български лев, евро, щатски $, английска лира и румънска проливам. Най-сериозно нарастване по отношение на размерите през първото полугодие на миналата година има при щатските долари и английските лири надлежно със 74% и 69%.
Извършените транзакции могат да се обособят най-общо в няколко групи по отношение на предназначението. Доминиращ дял имат междуфирмените разплащания, които заемат съвсем 65%. На второ и трето място са трудовите хонорари и таксите за образования и курсове, най-вече за чужбина. Сред „ набиращите известност “ през актуалната година са бюджетните заплащания и вложенията, надлежно с 1.8% и 7%.
Високият интерес към капиталови артикули се обуславя от растящата инфлация от една страна и търсенето на други възможности на банковите депозити от друга, поради прекомерно ниската рентабилност, показват от Paysera България. Инвестиционното злато е един от желаните способи за опазване на покупателната дарба, очевидно и в статистиката за обсъждания интервал. От януари до юни 2022 година българските клиенти са закупили злато на стойност 491 хиляди лв. или с 65% повече в съпоставяне със същия интервал на 2021 година Ръст има и в броя на потребителите, търгували с скъпи метали – близо 20% на годишна база.
„ В интервал на икономическа и геополитическа неустановеност, хората търсят надеждни и потвърдени принадлежности за предпазване на средствата си. Инвестиционното злато е с висока ликвидност и дава опция за диверсификация на портфейла от активи. Онлайн търговията с благородни метали добива от ден на ден известност и тъй като не изисква огромна първична инвестиция. Клиентите най-често купуват злато на стойност сред 130 лв. и 2600 лв. “, разяснява Филип Мутафис, вложител в Paysera България.
В сферата на търговията данните за разплащания са полюсни. Въпреки сериозния скок на онлайн продажбите, пазарувайки в интернет, 60% от потребителите избират да платят в брой при доставка, сочи последната информация на Българската Е-комерс Асоциация за 2020 година Наложеният платеж господства и през миналата година (2019), само че е с 10% повече – знак, че заплащанията се цифровизират с сдържан ритъм.
От друга страна, безкасовото заплащане в търговски обекти се ускорява, значително насърчавано от притежателите за предварителна защита от разпространяване на Covid. Последната статистика на Българската национална банка (БНБ) демонстрира, че единствено за първата половина на 2021 година броят на заплащанията с карти на физически ПОС терминали надвишава 109.3 млн. или с над 40% повече по отношение на 5 години по-рано. В същия интервал броят на ПОС терминалните устройства у нас пораства за сметка на банкоматите (ATM), където се следи спад - симптом за понижаващ се интерес към парите в брой. От 2016 година насам банкоматите в страната се редуцират годишно – от 5751 до 5340 през 2021 година На фона на тези данни, при ПОС терминалите има противоположна наклонност – от 86 663 до 108 694 към средата на 2021 година Това е с 25% повече по отношение на 5 години обратно.
„ Увеличаването на безкасовите заплащания има директно отражение върху по-добрата отчетност и растежа на бизнесите. Това е и един от механизмите за изсветляването на стопанската система - основен приоритет както за нас, по този начин и за целия финтех бранш. В дълготраен проект упованията са този вид заплащания да порастват освен в частния бизнес, само че и в държавната и общинска администрация. Пример за това е приемането на банкови карти, издадени в чужбина, за заплащане на административни услуги. Отскоро това към този момент е допустимо в няколко държавни институции “, добавя Мартин Богданов.
Експертите от компанията чакат отсега нататък още повече да се ускорява ползата към новаторските платежни решения у нас. Пример за това е отвореното банкиране, което се смята за същинска гражданска война в света на финансите. То отваря платежния пазар на Европейски Съюз за небанкови сдружения и дава опция на потребителите да заплащат непосредствено от бaнĸoвaтa cи cмeтĸa пpи пaзapyвaнe в интepнeт бeз да употребяват карта или пocpeдниĸ.
Paysera е световна онлайн платформа, която предлага разнородни цифрови платежни услуги за физически лица и компании. Дружеството е основано през 2004 година в Литва, а през днешния ден към този момент оперира в над 180 страни с фокус върху европейския пазар.
Paysera LT е лицензирано сдружение за електронни пари, което предлага платежни услуги в Европейски Съюз и се контролира от Централната банка на Литва. Компанията получава редица оценки през годините, измежду които Наградата на публиката от Lithuanian FinTech Awards 2022.
Компанията стъпва на българския пазар през 2016 година Дружеството е записано в Българска народна банка по реда на Наредба 16 като задгранично сдружение за електронни пари, имащо право да предлага услугите си на територията на България.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ