След Бай Хой и чекмеджето идва Бай Хой в банята
" О, спомняте ли си БАЙ ХОЙ " - под това непристойно заглавие фотографът Веселин Боришев и карикатуристът Христо Комарницки разказват историята на евентуално най-популярния персонаж в българския политически живот през последните 30 години. Текстовете са дело на Иво Балев.
" Персонажи като Бай Хой са както изобилен източник на ентусиазъм, по този начин и опасност за работата на карикатуриста, защото не оставят доста място за въображението му. Превръщат се в независими ходещи карикатури на самите себе си. Обезкуражаващо е. Но е и предизвикателство ", признава пред Дъждовни води Христо Комарницки.
Животът нацяло потомство мина под неговата сянка
" Безобразното книжно тяло ", както създателите назовават книгата, е трета част от поредицата на политическия фоторепортер Боришев " О, спомняте ли си, госпожо ". За първи път обаче тя е отдадена единствено на една персона. Защо? И защо излиза сега?
" Животът на децата ми мина под неговата сянка ", споделя Веселин Боришев. " Защо тъкмо в този момент - когато и да бяхме създали книгата, все щеше да е късно ", добавя той.
Цяло едно потомство деца (включително създателят на този текст) станаха възпитаници по времето, в което главният персонаж на книгата бе посочен за основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Те влязоха в гимназия, когато той стана министър председател, завършиха я, когато първото му държавно управление падна, дипломираха се сега, в който третият му кабинет стартира да се клати. Днес това потомство е пораснало, а той е все там. Как устоя през всичките тези години?
Природна хитрост и податливост да се гъне
" Бай Хой има свръх скотски инстинкт за оцеляване ", счита Христо Комарницки. " Тъй като е съвсем напълно лишен от всевъзможни морални задръжки, за него е извънредно елементарно да ползва богат боеприпас от разрешени и непозволени способи в битката за личната кожа и оставането му във властта. Включително навикът му да жертва безскрупулно в сериозни моменти второстепенните играчи от обкръжението си. "
Най-важните второстепенни персонажи също са герои в карикатурите на Комарницки и фотографиите на Боришев, които построяват книгата. Повече от тях обаче от дълго време са отпаднали от сцената. " Бай Хой е прочут с това, че се " забърсва " с всякакви персони и след това ги пуска да изтичат в канала. А без да съм напълно сигурен, май най-дълго се задържа край него кметицата на София ", споделя Боришев. " Никой не може да се задържи дълго за тефлоновите доспехи на нашия воин. Дори най-верният му сателит и дългогодишна дясна ръка изпадна от седлото. Остава само многохилядната маса от безименни статисти и анонимни обожателки, които го крепят на сцената ", добавя Комарницки.
" Пък може и той да е вторичен състезател, а на аварийна пейка за Бай Хойове в момента да разгрява този, който ще го смени. Но това би означавало, че имам вяра в задкулисието. Наистина нямам концепция ", допуска Боришев.
" Изкъпаният БайХой "
Последната глава на книгата се споделя " Бай Хой и чекмеджето ". Днес обаче той наподобява влиза в нова роля и още веднъж е подготвен да поеме юздите на страната. Как биха кръстили тази глава Боришев и Комарницки? " В момента тече действието от следващата глава на книгата, която аз назовавам " Бай Хой в банята ". В нея героят мощно пори водите на публичния басейн, след това се оставя на антуража да го насапуниса, изплакне и намаже с благовонни масла ", споделя карикатуристът. " Бих я кръстил " Бай Хой се завръща ". Към днешна дата тъкмо това се случва с пазарлъците и сделките в Народното събрание сред подопечните му и положителните сили ", счита фоторепортерът.
Има ли други персонажи от българския преход, които заслужават лична книга? " Никой с такава мощ, както Бай Хой. Но много хора се стараят в последно време. Върти ми се в главата нещо от сорта на: " О, спомняте ли си Зеления чорап ", само че е рано да се каже ", дава отговор Боришев.
" Много от героите на прехода са почтени за своя книга - Жан Виденов, Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски. Коя по-дебела, коя по-тънка. Но най-заслужил и забавен за изложение е животът на елементарния българин от последните 30 години. Където и по света да се намира ", счита Комарницки. За него " О, спомняте ли си БАЙ ХОЙ " е и метод да се раздели с този персонаж, който през годините се е и оплаквал от карикатурите му. " Лично за мен книгата беше нужна, с цел да се сбогувам с героя и да освободя място за нови хрумвания и планове ", изяснява той. Готов ли е и читателят да се сбогува с него? Предстои да забележим.
