Калин Терзийски: Свободата води народа към затлъстяване |
О, да. Преди не беше ли по-различно?
Картината на Дьолакроа не се ли споделяше в действителност " Свободата води народа на барикадите "?
Тук ще очертая незабавно един проблем: Четящите през днешния ден напълно умерено може да не знаят какво е Дьолакроа и какво е „ Свободата води народа на барикадите ”, само че също е допустимо да не знаят и какво е „ картина ” – в смисъл платно, масло, сложена в музей. Буквосъчетанието „ картина ” у тях умерено може да разсънва единствено асоциации с тв приемници с плосък екран.
Проблемът е: в този момент по никакъв начин не е непристойно да не знаеш КАКВОТО И ДА БИЛО.
Ако не знаеш кой е Христофор Колумб, няма ужасно. Човек не е задължен да знае. За тая работа си има гугъл. Да си изцяло неграмотен в наше време не е непристойно. По-нататък ще го повторя още няколко пъти.
И се опасявам, че някои ще възприемат това изречение не като упрек, а като доброжелателна констатация. В смисъл – да, в действителност, какво хубаво време! – никой никого не упреква за нищо, ние сме толерантни – и най-толерантни сме към нелепостта, тъпотията и незнанието, т.е. всичко си е едно огромно ОК. Да си неграмотен в наше време си е изцяло ОК.
А ето още едно проблемче. Както е изцяло допустимо някой да не разбере нищо от това – Дьолакроа и така нататък, по този начин и не малко хора ще се възмутят ужасно: Ти нас за елементарни ли ни имаш?
Сега клиентът, в случай че ще да е чудовищно елементарен, има правото да бъде одобряван единствено за доста интелигентен! И никой няма безусловно никакво право даже да си помисля да загатва, че клиентът може да е елементарен. А читателите, както и всички ние, до един, от хора се превърнахме точно в клиенти.
Имаме право да сме си елементарни. Това е ОК!
Ура. Консуматорската ера върлува в близост и Нахалното и Самонадеяно Невежество е нейният оракул!
Но – забравете тези укоризнени мои брътвежи. Аз желая да опиша следното:
Барикадирали се бунтовници чупят стъклата на кола. В колата има деца.
Надига се публичен спор.
И аз се връщам към Дьолакроа.
Свободата, Санчо, е на върха на колбаса.
Консуматорската ера, братя и сестрици, върлува; и да си див, елементарен и самоуверен (като учителя на народа Слави Трифонов или като лидера на народа Бойко Борисов) е някак... по какъв начин да го кажа по-изискано и по-сложно (в чест на бате Нойзи)... ще го кажа по този начин, нека е задоволително изтънчено: да си див, елементарен и безочлив е просто ОК!
Дьолакроа, Дьолакроа. Ние учим също по този начин и за Гаврош. Нима, мисля си, всички в Париж от 1830-та са се (сега ще употребявам една велика консуматорска дума) кефели на барикадите?!
Инджойвали ли са ги?! Дали всички в Париж на Юго и Клетниците са припадали от екстаз, виждайки насъбрани павета и обърнати екипажи? (Тук отново ще подсетя, че за не малко читатели „ екипаж ” не значи нищо друго с изключение на екипажа на самолета на Райънер; не значи, примерно, колесница с коне). Дали всички са се кефели и инджойвали от съществуването на барикадите, на една от които е починал Гаврош? (Дали е политически правилно да споделям „ починал ”?)
И в този момент – въпрос.
Как живеем с тая неразбория от полезности? И от ценностополагащи източници, заложени в образованието. Как живеем?
Добър ли е Гаврош? Който по този начин жестоко нарушава правата на другите? Като им пречи да минават по улицата? И хаха, като не носи маска? Нима не знаете, че холерата по времето на Юго е върлувала ужасно? (Тук се потресвам от читателите, които бърчат носове и не схващат какви такива оплетени ги плещя; тъй като клиентът има право да е и мързелив – той смисъл не желае да търси – той го желае надробен на пюре в туба, на която има надпис и за съдържащите се алергени!)
Добри ли са Гаврошите, правещи барикади във всички наши възторжени литературни мемоари? Йохан на Смирненски? Той... аха – той отпадна. Вероятно ще отпадне и Гаврош...
Ами Свободата? Свободата, която води народа на барикадите? На Дьолакроа? Тя... тя не е ли политически неточна...?
И дали не е редно да отпадне от просветителните стратегии?
Дали всяка независимост, която по някакъв метод нарушава удобството и (сега дума-поздрав за скотовете-консуматори) комфорта на консуматора... не е ли редно да бъде неразрешена?
А то е ясно – всяка независимост по някакъв метод нарушава комфорта на консуматора. Неговият комфорт се простира на големи площи и е необикновено елементарно да бъде нарушен. От даже микроскопична независимост.
Не ми нарушавайте комфорта, ей! – вика консуматорът. И отсреща стои Петлешков. Стои и Ботев (който е нарушил комфорта на куп мирни потребители от Козлодуй до Околчица). И Левски стои. Левски си споделя: Дали не нарушавах комфорта на моите благи, богати съотечественици, като им желаех пари за делото? Че им ги желаех и много... строго, без да одобрявам отвод... Хм...
А да се трошат стъклата на коли с деца в тях си е нецензурност, каквото и да си приказваме.
Но отново да помислим: в случай че пренастроим ценностната си система, като изключим изцяло от нея Гаврошите и Левски-те – дали няма да станем едно доста хубаво гойно стадо от буйно блеещи и потънали в идеален комфорт прасета?
Тук за всеки неудовлетворен от моите блеещи прасета ще отговоря като Мирча Кришан (велик хуморист от 20-и век): Че нямат ли право да приказват непознати езици?
И по този начин нататък.
Картината на Дьолакроа не се ли споделяше в действителност " Свободата води народа на барикадите "?
Тук ще очертая незабавно един проблем: Четящите през днешния ден напълно умерено може да не знаят какво е Дьолакроа и какво е „ Свободата води народа на барикадите ”, само че също е допустимо да не знаят и какво е „ картина ” – в смисъл платно, масло, сложена в музей. Буквосъчетанието „ картина ” у тях умерено може да разсънва единствено асоциации с тв приемници с плосък екран.
Проблемът е: в този момент по никакъв начин не е непристойно да не знаеш КАКВОТО И ДА БИЛО.
Ако не знаеш кой е Христофор Колумб, няма ужасно. Човек не е задължен да знае. За тая работа си има гугъл. Да си изцяло неграмотен в наше време не е непристойно. По-нататък ще го повторя още няколко пъти.
И се опасявам, че някои ще възприемат това изречение не като упрек, а като доброжелателна констатация. В смисъл – да, в действителност, какво хубаво време! – никой никого не упреква за нищо, ние сме толерантни – и най-толерантни сме към нелепостта, тъпотията и незнанието, т.е. всичко си е едно огромно ОК. Да си неграмотен в наше време си е изцяло ОК.
А ето още едно проблемче. Както е изцяло допустимо някой да не разбере нищо от това – Дьолакроа и така нататък, по този начин и не малко хора ще се възмутят ужасно: Ти нас за елементарни ли ни имаш?
Сега клиентът, в случай че ще да е чудовищно елементарен, има правото да бъде одобряван единствено за доста интелигентен! И никой няма безусловно никакво право даже да си помисля да загатва, че клиентът може да е елементарен. А читателите, както и всички ние, до един, от хора се превърнахме точно в клиенти.
Имаме право да сме си елементарни. Това е ОК!
Ура. Консуматорската ера върлува в близост и Нахалното и Самонадеяно Невежество е нейният оракул!
Но – забравете тези укоризнени мои брътвежи. Аз желая да опиша следното:
Барикадирали се бунтовници чупят стъклата на кола. В колата има деца.
Надига се публичен спор.
И аз се връщам към Дьолакроа.
Свободата, Санчо, е на върха на колбаса.
Консуматорската ера, братя и сестрици, върлува; и да си див, елементарен и самоуверен (като учителя на народа Слави Трифонов или като лидера на народа Бойко Борисов) е някак... по какъв начин да го кажа по-изискано и по-сложно (в чест на бате Нойзи)... ще го кажа по този начин, нека е задоволително изтънчено: да си див, елементарен и безочлив е просто ОК!
Дьолакроа, Дьолакроа. Ние учим също по този начин и за Гаврош. Нима, мисля си, всички в Париж от 1830-та са се (сега ще употребявам една велика консуматорска дума) кефели на барикадите?!
Инджойвали ли са ги?! Дали всички в Париж на Юго и Клетниците са припадали от екстаз, виждайки насъбрани павета и обърнати екипажи? (Тук отново ще подсетя, че за не малко читатели „ екипаж ” не значи нищо друго с изключение на екипажа на самолета на Райънер; не значи, примерно, колесница с коне). Дали всички са се кефели и инджойвали от съществуването на барикадите, на една от които е починал Гаврош? (Дали е политически правилно да споделям „ починал ”?)
И в този момент – въпрос.
Как живеем с тая неразбория от полезности? И от ценностополагащи източници, заложени в образованието. Как живеем?
Добър ли е Гаврош? Който по този начин жестоко нарушава правата на другите? Като им пречи да минават по улицата? И хаха, като не носи маска? Нима не знаете, че холерата по времето на Юго е върлувала ужасно? (Тук се потресвам от читателите, които бърчат носове и не схващат какви такива оплетени ги плещя; тъй като клиентът има право да е и мързелив – той смисъл не желае да търси – той го желае надробен на пюре в туба, на която има надпис и за съдържащите се алергени!)
Добри ли са Гаврошите, правещи барикади във всички наши възторжени литературни мемоари? Йохан на Смирненски? Той... аха – той отпадна. Вероятно ще отпадне и Гаврош...
Ами Свободата? Свободата, която води народа на барикадите? На Дьолакроа? Тя... тя не е ли политически неточна...?
И дали не е редно да отпадне от просветителните стратегии?
Дали всяка независимост, която по някакъв метод нарушава удобството и (сега дума-поздрав за скотовете-консуматори) комфорта на консуматора... не е ли редно да бъде неразрешена?
А то е ясно – всяка независимост по някакъв метод нарушава комфорта на консуматора. Неговият комфорт се простира на големи площи и е необикновено елементарно да бъде нарушен. От даже микроскопична независимост.
Не ми нарушавайте комфорта, ей! – вика консуматорът. И отсреща стои Петлешков. Стои и Ботев (който е нарушил комфорта на куп мирни потребители от Козлодуй до Околчица). И Левски стои. Левски си споделя: Дали не нарушавах комфорта на моите благи, богати съотечественици, като им желаех пари за делото? Че им ги желаех и много... строго, без да одобрявам отвод... Хм...
А да се трошат стъклата на коли с деца в тях си е нецензурност, каквото и да си приказваме.
Но отново да помислим: в случай че пренастроим ценностната си система, като изключим изцяло от нея Гаврошите и Левски-те – дали няма да станем едно доста хубаво гойно стадо от буйно блеещи и потънали в идеален комфорт прасета?
Тук за всеки неудовлетворен от моите блеещи прасета ще отговоря като Мирча Кришан (велик хуморист от 20-и век): Че нямат ли право да приказват непознати езици?
И по този начин нататък.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ