Bloomberg: Путин ще се възползва от смъртта на Горбачов
Ню Йорк. Михаил Горбачов беше човек, който се надяваше на най-хубавото, само че получи най-лошото. Наследството на последния руски водач, който умря през вчерашния ден на 91 години, значително беше анулирано от две десетилетия ръководство на Владимир Путин. Сега тежката война в Украйна е нейният тъмен и кървясъл реквием, написа Bloomberg в материал, показан без редакторска интервенция.
Горбачов изпитваше омерзение към насилието, предпочитание да работи в границите на системата, любознание към Запада, подбудено от държавно спонсорирани пътувания в чужбина, и възвишени идеали. Всичко това, дружно с неприятно замислените стопански промени, в последна сметка докара до падението му. Когато Горбачов напусна поста през 1991 година, той прикани руснаците да запазят въведените от него демократични свободи. Но хаосът, който той остави след себе си, разреши вместо това клептокрация да пусне корени - такава, която в този момент ще бъде оръжие на гибелта му.
Сложен човек с дефекти, Горбачов от дълго време е нещо като политически тест на Роршах. За мнозина, изключително отвън Русия, той е реформистът, с който Западът откри, че може да „ прави бизнес “, по фразата на английския министър председател Маргарет Тачър, държавникът, който постави завършек на Студената война. Малцина чакаха този поврат на събитията, когато той пристигна на власт през 1985 година, на млади 54 години - той беше партиен човек, който се появи повече като западен политик от която и да е от сивите фигури, които го предшестваха.
За мнозина в някогашните ръководени от Съветския съюз страни той беше водачът, който разреши исторически промени от трагичен мащаб да преминат по кротичък път. Той събори Стената.
И въпреки всичко за хардлайнерите и тези, обвързани със службите за сигурност, какъвто беше и остава президентът Владимир Путин, Горбачов беше индивидът, виновен за загубата на една империя. Той донесе национално оскърбление на една велика нация и аргументи това, което сегашният жител на Кремъл един път разказа като „ най-голямата геополитическа злополука на века “. Разпадането на „ историческа Русия “, оставяйки милиони етнически руснаци в нови самостоятелни страни. „ Това, което беше изграждано в продължение на 1000 години, беше значително изгубено “, сподели Путин в документален филм, излъчен предходната година.
Малко епизоди са толкоз значими за разбирането на политическата визия на Путин – и сегашната му завоевателна война в Украйна – като това раздробяване и прекарването му от този провал като млад сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Други може би са виждали вероятността за независимост през годините на перестройката - Путин видя изтощение. „ Тогава имах възприятието, че страната към този момент не съществува “, написа той по-късно. „ Че е изчезнала “.
Всичко това слага Кремъл в някакво усложнение, когато става дума за гибелта на Горбачов. Той припомня за това оскърбление и разпадането, довело до стопански обезверените, недостойни 90-те години. Дори по-лошо, името му подухва мемоари от миг, когато е имало очаквания за независимост, неприкритост и промени. Въпреки че малко на брой слушаха до края, някогашният руски водач беше неловко мощен в рецензиите си към стягането на хватката на Кремъл, което съгласно него идва с стопански проблеми. През 2017 година той уточни, че Русия не може да поправи стагнацията без промяна на държавното управление. Неговата политика на реформаторска перестройка, както той написа предходната година в рефлексивно есе, е хуманистичен план, който се опира на самостоятелната самодейност и скъсва с автокрацията. „ Това е, което прави перестройката настояща и днес; всеки различен избор може единствено да води страната ни в задънена улица “.
За Путин през днешния ден всичко това може – и без подозрение ще бъде – елементарно да бъде отстранено в публично възпоменание и респект, тъй като Горбачов, въпреки и надали универсално известен, беше последната видна връзка със Съветския съюз, общественик с необичаен статус. И в комплицирания метод, по който работи съветската политика, той може да споделя визията на Путин за Украйна в орбитата на Русия, макар че не се застъпваше за война. Неговите рецензии ще бъдат подценени, спецификата ще бъде премълчана.
Подобно на руските водачи преди него, Путин доста добре схваща, че гибелта и погребенията на политиците въобще не са свързани с мъртвите. Те са за парада и неповторимата опция за преразказване на историята и силата на плана. В края на краищата Горбачов стана прочут за огромна част от външния свят на погребението на своя предходник Константин Черненко, произнасяйки надгробна тирада, която споделяше повече за неговите цели – изваждане на Русия от икономическата застоялост – а не за тези на умрелия.
В Москва – както в действителност и в Пекин, където Комунистическата партия от дълго време се пробва да извлече поуките от грешките на перестройката – това няма да е опция да се замислят върху обстоятелството, че секретността и твърдостта на руската система в последна сметка са нейното проваляне. Това няма да е опция да се разсъждава върху това, което би могло да се случи, в случай че демокрацията беше пуснала корени или Горбачов се движеше по-бавно.
В очите на Кремъл ще има опция да се употребяват неуспехите му - да речем, решението му значително да заобикаля силата в ръководените от Съюз на съветските социалистически републики страни, слабостта, която разреши даже да се оцепят елементи от Русия – с цел да оправдае дейностите за създаване на империя през днешния ден. Тези неточности, ще каже Путин, не могат да бъдат повторени.
Но ще бъдат премълчани още доста обстоятелства от епохата на Горбачов с предизвикващо несръчност модерно ехтене - като опълчването на войната в Афганистан, обществената цена на несъразмерните военни разноски или икономическия дефицит - в интерес на фокусирането върху оцветената в сепия руска носталгия. Путин, който пропагандира неясно въодушевена от Съветския съюз национална митология, има потребност от разпръскване от контраофанзивата на Киев, с която неговите сили се борят в този момент.
Западът има по-малко опрощение да замазва минусите на Горбачов. Той беше човек с визия, който промени света, само че би трябвало да има място измежду политическите хвалебствия за преоценка на уроците, прекомерно уместни през днешния ден за страни като Украйна. Демокрацията изисква държавни структури, които да я поддържат, и стопански основи. И рядко е рационално да се придава прекомерно огромна тежест на ролята на човеци, които постоянно не могат да управляват това, което отприщват.
Горбачов изпитваше омерзение към насилието, предпочитание да работи в границите на системата, любознание към Запада, подбудено от държавно спонсорирани пътувания в чужбина, и възвишени идеали. Всичко това, дружно с неприятно замислените стопански промени, в последна сметка докара до падението му. Когато Горбачов напусна поста през 1991 година, той прикани руснаците да запазят въведените от него демократични свободи. Но хаосът, който той остави след себе си, разреши вместо това клептокрация да пусне корени - такава, която в този момент ще бъде оръжие на гибелта му.
Сложен човек с дефекти, Горбачов от дълго време е нещо като политически тест на Роршах. За мнозина, изключително отвън Русия, той е реформистът, с който Западът откри, че може да „ прави бизнес “, по фразата на английския министър председател Маргарет Тачър, държавникът, който постави завършек на Студената война. Малцина чакаха този поврат на събитията, когато той пристигна на власт през 1985 година, на млади 54 години - той беше партиен човек, който се появи повече като западен политик от която и да е от сивите фигури, които го предшестваха.
За мнозина в някогашните ръководени от Съветския съюз страни той беше водачът, който разреши исторически промени от трагичен мащаб да преминат по кротичък път. Той събори Стената.
И въпреки всичко за хардлайнерите и тези, обвързани със службите за сигурност, какъвто беше и остава президентът Владимир Путин, Горбачов беше индивидът, виновен за загубата на една империя. Той донесе национално оскърбление на една велика нация и аргументи това, което сегашният жител на Кремъл един път разказа като „ най-голямата геополитическа злополука на века “. Разпадането на „ историческа Русия “, оставяйки милиони етнически руснаци в нови самостоятелни страни. „ Това, което беше изграждано в продължение на 1000 години, беше значително изгубено “, сподели Путин в документален филм, излъчен предходната година.
Малко епизоди са толкоз значими за разбирането на политическата визия на Путин – и сегашната му завоевателна война в Украйна – като това раздробяване и прекарването му от този провал като млад сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Други може би са виждали вероятността за независимост през годините на перестройката - Путин видя изтощение. „ Тогава имах възприятието, че страната към този момент не съществува “, написа той по-късно. „ Че е изчезнала “.
Всичко това слага Кремъл в някакво усложнение, когато става дума за гибелта на Горбачов. Той припомня за това оскърбление и разпадането, довело до стопански обезверените, недостойни 90-те години. Дори по-лошо, името му подухва мемоари от миг, когато е имало очаквания за независимост, неприкритост и промени. Въпреки че малко на брой слушаха до края, някогашният руски водач беше неловко мощен в рецензиите си към стягането на хватката на Кремъл, което съгласно него идва с стопански проблеми. През 2017 година той уточни, че Русия не може да поправи стагнацията без промяна на държавното управление. Неговата политика на реформаторска перестройка, както той написа предходната година в рефлексивно есе, е хуманистичен план, който се опира на самостоятелната самодейност и скъсва с автокрацията. „ Това е, което прави перестройката настояща и днес; всеки различен избор може единствено да води страната ни в задънена улица “.
За Путин през днешния ден всичко това може – и без подозрение ще бъде – елементарно да бъде отстранено в публично възпоменание и респект, тъй като Горбачов, въпреки и надали универсално известен, беше последната видна връзка със Съветския съюз, общественик с необичаен статус. И в комплицирания метод, по който работи съветската политика, той може да споделя визията на Путин за Украйна в орбитата на Русия, макар че не се застъпваше за война. Неговите рецензии ще бъдат подценени, спецификата ще бъде премълчана.
Подобно на руските водачи преди него, Путин доста добре схваща, че гибелта и погребенията на политиците въобще не са свързани с мъртвите. Те са за парада и неповторимата опция за преразказване на историята и силата на плана. В края на краищата Горбачов стана прочут за огромна част от външния свят на погребението на своя предходник Константин Черненко, произнасяйки надгробна тирада, която споделяше повече за неговите цели – изваждане на Русия от икономическата застоялост – а не за тези на умрелия.
В Москва – както в действителност и в Пекин, където Комунистическата партия от дълго време се пробва да извлече поуките от грешките на перестройката – това няма да е опция да се замислят върху обстоятелството, че секретността и твърдостта на руската система в последна сметка са нейното проваляне. Това няма да е опция да се разсъждава върху това, което би могло да се случи, в случай че демокрацията беше пуснала корени или Горбачов се движеше по-бавно.
В очите на Кремъл ще има опция да се употребяват неуспехите му - да речем, решението му значително да заобикаля силата в ръководените от Съюз на съветските социалистически републики страни, слабостта, която разреши даже да се оцепят елементи от Русия – с цел да оправдае дейностите за създаване на империя през днешния ден. Тези неточности, ще каже Путин, не могат да бъдат повторени.
Но ще бъдат премълчани още доста обстоятелства от епохата на Горбачов с предизвикващо несръчност модерно ехтене - като опълчването на войната в Афганистан, обществената цена на несъразмерните военни разноски или икономическия дефицит - в интерес на фокусирането върху оцветената в сепия руска носталгия. Путин, който пропагандира неясно въодушевена от Съветския съюз национална митология, има потребност от разпръскване от контраофанзивата на Киев, с която неговите сили се борят в този момент.
Западът има по-малко опрощение да замазва минусите на Горбачов. Той беше човек с визия, който промени света, само че би трябвало да има място измежду политическите хвалебствия за преоценка на уроците, прекомерно уместни през днешния ден за страни като Украйна. Демокрацията изисква държавни структури, които да я поддържат, и стопански основи. И рядко е рационално да се придава прекомерно огромна тежест на ролята на човеци, които постоянно не могат да управляват това, което отприщват.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ