Резултатът от срещата ЕС - Турция – нови гаранции за запазването на статуквото
Нямаше огромни упования към визитата на турския президент Реджеп Ердоган във Варна. Наивно е да се счита, че единствено тъй като е ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз, България разполага с някакви особени, вълшебен лостове, с цел да направлява политическия курс на Стария континент. Като оставим настрани нормативните актове и процесите на взимане на решения, записани в тях, диригентската палка постоянно е била на първо място привилегия на най-мощните стопански и политически страни в съюза – Германия и Франция. Комично е да се твърди, че някой ще разреши на премиера Борисов, водачът на най-бедната страна в Европейски Съюз – България, да се разпорежда и взима основни решения.
Казано напряко, без ангажименти или непотребни разкрасявания: този, който заплаща – той поръчва музиката. А тук става дума точно за пари. За милиарди. В последна сметка Ердоган получи това, за което беше пристигнал във Варна. Споразумението за бежанците остава в действие. Европейски Съюз удостовери, че ще изплати идващите траншове от надлежно 1.2 и 3 милиарда евро по договорката " пари против успокоение " (т.е. " против въздържане на бежанския поток " ).
Сделката, доказана в " Евксиноград ", по никакъв метод не разрешава да пренебрегваме обстоятелството, че връзките сред Анкара и Брюксел са в доста ниска точка . Въпреки " биологичното " оръжие в ръцете на Ердоган (визирам бежанците, които съгласно някои данни са към 4 млн. души) европейските политици не се лимитират единствено до това да слагат на висок звук въпросите за правата на индивида в южната ни съседка, да осъждат репресиите, осъществявани от режима на Ердоган.
Турският президент сложи на масата въпроса за участието на неговата страна в Европейски Съюз, развой, почнал, както той напомни, още през 1963 година Но договарянията за присъединението на Турция са замразени, без значение от успокоителните думи на Жан-Клод Юнкер, че ще " бъде поръчител " за тяхното продължение. Анкара няма да получи и зелена светлина за " справяне " с мъчителното бодилче в нейната пета – кюрдите. Същевременно дейностите на Турция в Сирия не престават да тормозят Брюксел. Тук също няма прогрес.
Как можем да разчетем вчерашния апел на президента Румен Радев към Бойко Борисов – да сложи пред Ердоган тематиките за намесата на Турция във вътрешните ни каузи, изключително в изборния развой, и за компенсациите за парцелите на бежанците от Беломорска Тракия? Тези въпроси, заложени от президента, са основателни. По-важен обаче е подтекстът. А той е, че президентът изиска да внуши, употребявайки наставнически, леко поучителен звук, че Борисов се нуждае от упътвания и препоръки. Този път министър председателят резервира хладнокръвие и не се подаде на " закачката ". Той показва еластичност. От една страна, се вслуша в президента и удостовери, че е сложил въпроса за тракийските бежанци. Същевременно, от друга, акцентира, че не би трябвало да се смесват двете тематики: тази за проблемите сред Турция и Европейски Съюз и тази за напрежението сред София и Анкара.
Поне аз обаче не чух министър председателят да е споделил нещо по другата част от " упътването ", пристигнало от " Дондуков " 2 – за неприемливите опити за интервенция на Турция в нашия избирателен развой.
Разбира се, повода за мълчанието може да бъде в една друга договорка. Тази, подписана зад кадър сред София и Анкара . Резултат от нея е замразяването на етническата партия на Лютви Местан ДОСТ, основана под благосклонния взор на турските управляващи. Тук би трябвало да прибавим и безапелационната реакция на Анкара по отношение на Сюлейман Гьокче. Бившият дипломат на Турция в София (2013 - 2017 г.), който си позволяваше да се държи предизвикателно и даже надменно, беше катапултиран в ново, нежелано амплоа – това на посланик в Гватемала. Това е категоричен жест към София.
Остава открит въпросът обаче за приноса на българската страна в договорката. Можем да допуснем, че става дума точно за това Борисов да лобира, доколкото му разрешават отговорностите, за позициите на Анкара пред Брюксел. Това изяснява и визитата на Ердоган. Нека повторя обаче: българският министър председател може да обезпечи терен за срещи, само че няма политическия запас да бъде медиатор сред Анкара и Брюксел.
Някои коментатори подчертаха и изненадващата неловка тишина на множеството патриотични обединения, изключително на тези в лагера на ръководещите, по тематиката за визитата на турския президент. При всяко състояние би трябвало да е ясно, че в връзките си с Анкара София мъчно би могла да работи внезапно, безогледно и волунтаристично. Причините: България е мултиетническа страна, близо 9% от популацията са турци; заплаха от етнически партии, които да работят, поощрени от Анкара, още по-активно в нашия тил; съществуване на обилни взаимни – и за двете страни – стопански ползи и така нататък Просто казано, София е принудена да прибягва по-често до моркова, а не до тоягата.
Макар след срещата във Варна да не се получи внезапен позитивен поврат в връзките сред Турция и Европейски Съюз, в тази ситуация запазването на статуквото е за предпочитане пред политическите трусове.
Казано напряко, без ангажименти или непотребни разкрасявания: този, който заплаща – той поръчва музиката. А тук става дума точно за пари. За милиарди. В последна сметка Ердоган получи това, за което беше пристигнал във Варна. Споразумението за бежанците остава в действие. Европейски Съюз удостовери, че ще изплати идващите траншове от надлежно 1.2 и 3 милиарда евро по договорката " пари против успокоение " (т.е. " против въздържане на бежанския поток " ).
Сделката, доказана в " Евксиноград ", по никакъв метод не разрешава да пренебрегваме обстоятелството, че връзките сред Анкара и Брюксел са в доста ниска точка . Въпреки " биологичното " оръжие в ръцете на Ердоган (визирам бежанците, които съгласно някои данни са към 4 млн. души) европейските политици не се лимитират единствено до това да слагат на висок звук въпросите за правата на индивида в южната ни съседка, да осъждат репресиите, осъществявани от режима на Ердоган.
Турският президент сложи на масата въпроса за участието на неговата страна в Европейски Съюз, развой, почнал, както той напомни, още през 1963 година Но договарянията за присъединението на Турция са замразени, без значение от успокоителните думи на Жан-Клод Юнкер, че ще " бъде поръчител " за тяхното продължение. Анкара няма да получи и зелена светлина за " справяне " с мъчителното бодилче в нейната пета – кюрдите. Същевременно дейностите на Турция в Сирия не престават да тормозят Брюксел. Тук също няма прогрес.
Как можем да разчетем вчерашния апел на президента Румен Радев към Бойко Борисов – да сложи пред Ердоган тематиките за намесата на Турция във вътрешните ни каузи, изключително в изборния развой, и за компенсациите за парцелите на бежанците от Беломорска Тракия? Тези въпроси, заложени от президента, са основателни. По-важен обаче е подтекстът. А той е, че президентът изиска да внуши, употребявайки наставнически, леко поучителен звук, че Борисов се нуждае от упътвания и препоръки. Този път министър председателят резервира хладнокръвие и не се подаде на " закачката ". Той показва еластичност. От една страна, се вслуша в президента и удостовери, че е сложил въпроса за тракийските бежанци. Същевременно, от друга, акцентира, че не би трябвало да се смесват двете тематики: тази за проблемите сред Турция и Европейски Съюз и тази за напрежението сред София и Анкара.
Поне аз обаче не чух министър председателят да е споделил нещо по другата част от " упътването ", пристигнало от " Дондуков " 2 – за неприемливите опити за интервенция на Турция в нашия избирателен развой.
Разбира се, повода за мълчанието може да бъде в една друга договорка. Тази, подписана зад кадър сред София и Анкара . Резултат от нея е замразяването на етническата партия на Лютви Местан ДОСТ, основана под благосклонния взор на турските управляващи. Тук би трябвало да прибавим и безапелационната реакция на Анкара по отношение на Сюлейман Гьокче. Бившият дипломат на Турция в София (2013 - 2017 г.), който си позволяваше да се държи предизвикателно и даже надменно, беше катапултиран в ново, нежелано амплоа – това на посланик в Гватемала. Това е категоричен жест към София.
Остава открит въпросът обаче за приноса на българската страна в договорката. Можем да допуснем, че става дума точно за това Борисов да лобира, доколкото му разрешават отговорностите, за позициите на Анкара пред Брюксел. Това изяснява и визитата на Ердоган. Нека повторя обаче: българският министър председател може да обезпечи терен за срещи, само че няма политическия запас да бъде медиатор сред Анкара и Брюксел.
Някои коментатори подчертаха и изненадващата неловка тишина на множеството патриотични обединения, изключително на тези в лагера на ръководещите, по тематиката за визитата на турския президент. При всяко състояние би трябвало да е ясно, че в връзките си с Анкара София мъчно би могла да работи внезапно, безогледно и волунтаристично. Причините: България е мултиетническа страна, близо 9% от популацията са турци; заплаха от етнически партии, които да работят, поощрени от Анкара, още по-активно в нашия тил; съществуване на обилни взаимни – и за двете страни – стопански ползи и така нататък Просто казано, София е принудена да прибягва по-често до моркова, а не до тоягата.
Макар след срещата във Варна да не се получи внезапен позитивен поврат в връзките сред Турция и Европейски Съюз, в тази ситуация запазването на статуквото е за предпочитане пред политическите трусове.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ