Кои са големите български митове
Нямало е турско иго, както и фашизъм
В досегашните ни политико-исторически разкопки осветихме няколко мита в българската и непознатата история, само че мнозина споделят, че е хубаво – въпреки и накратко, да осветя фундаменталните легенди, царуващи измежду българското общество.
Първият идва от празника преди седмица – „ на славянската книжовност и просвета ” – по този начин приказва министърът на образованието. Дайте да се разберем, този, който го е поставил в протокола (не знам кой е) – по времето на комунизма или по-късно, е в огромна неточност. Защото това не е празник на славянската книжовност и просвета. Първо, Кирил и Методий основават глаголицата, която има живот 60-70 години. Второ, славянски нации са и Полша, и Чехия, и Словакия, и Хърватска и Словения. А те никога не може да се каже, че имат нашата просвета, произлизаща от православието, тяхната е от католицизма. Затова вярно е да честваме 24 май като ден на българската просвета и българската книжовност (партия „ Кубрат ” това нещо ще го направи, когато пристигна на власт). Иначе си е жив автогол.
Обикновено се счита, в това число и през днешния ден, че съгласно Русия делото на Кирил и Методий е македонско и няма нищо общо с България. Това не е правилно. При идването си в България съветският патриарх Кирил го сподели ясно и твърдо – България освен е дала писменост и християнство на Русия, само че е формирала и тяхната страна. Това е правилно – страните се образуват с литературен език, който би трябвало да сплоти обособените съставки в популацията, живеещо на територията на тези обособени страни. И тези, които скочиха на патриарха за държанието му през март, се стараят да не виждат този въпрос. Но той си коства, тъй като с него патриархът ликвидира гафа на Путин с македонската земя. Още тогава бях споделил, че Путин няма пълномощия да взема решение този въпрос – по него би трябвало да се чуе патриархът. И ние го чухме. Но е тъпо, че не го чуха критиците му, които откриха съображение единствено в надменното му държание по отношение на президента Радев тогава.
Вторият въпрос е извънредно трънлив – къде и по какъв начин сме живели 484 години, а някои области от страната даже 500 и недостатък години – под турско иго, под турско наличие или под османска власт. Под турско иго никога не сме живели, тъй като българите не са плебеи. И когато руснаците идват тук да ни освобождават – а те са живеели в сламени колиби на 95%! – та те изумени виждат, че българите живеят в триетажни къщи. Имат бизнес, имат богатства… Такива къщи нямат нито американските плебеи, нито съветските крепостни селяни, които живеят в условия на практическо иго, защото дворяните могли да ги продават дружно със земята на други дворяни, да ги изиграят на карти и така нататък
Много от читателите на моите разкопки ще паднат под масата, като схванат, че турците в действителност са репресирани от режима на своята страна. Тя е страна на исляма, т.е. на една вяра и с цел да се усилва броя на ренегатите християни, които да стават мюсюлмани, турците са издали един закон, който е в действие 400 години от всичките съвсем 500. Това е законът, който не разрешава етнически турци да заемат каквато и да е административна или военна служба в армията. Заловените се санкционират доста строго, в това число и с набиване на прът, защото вследствие на войните, които империята води, туркините продавали децата си на българите, които пък ги давали за кръвен налог. И султанът не инцидентно толкоз рано приключва практиката на този налог – 1632 година В Истанбул, където се събират потоците деца, при инспекция се открива, че 95 на 100 от тях са били обрязани. Тоест, това са били деца мюсюлманчета на туркини или на циганки, които българите купували, с цел да ги дадат за кръвен налог вместо своите. Неслучайно и Кемал Ататюрк основава Турция като етническа страна – страна на етнос от турци, и неслучайно семейството, която получава, е Ататюрк – татко на Турция и на турците. Преди това няма Турция, а има Османска империя, която обаче не е етническа страна, а страна на исляма. Както Съюз на съветските социалистически републики беше страна на комунизма, а не на Русия. И по този начин, както Византия беше страна на християнството, а не на гръцката нация.
Трето, доста разногласия се водят в българското общество за това имало ли е фашизъм или не. Точно фашизъм не е имало, тъй като той е италианско събитие, което не съдържа расисткия детайл на нацизма, и по тази причина той не е и толкоз заплашителен. Тоест, той е по-малкото зло, в сравнение с нацизма. За същинския спор въпросът би трябвало да е – имало ли е нацизъм в България. В края на декември 1940 година се приема Закон за отбрана на нацията, който се счита за закон за ограничение правата на евреите. Отнемат им се имуществото, не разрешава им се да вършат бизнес, карат ги да носят огромни жълти звезди, получават купони, с цел да могат да се изхранват, а огромна част от парцелите им – хубави и огромни жилища, заводи и вили се конфискуват и ръководещите ги разделят между тях. Моите почитания.
Но може ли този закон да се счита, че е дело на една демократична страна? Не, несъмнено, никога. Както и законът за предоставяне на 50 000 лв. за отрязана партизанска глава. Следствие на което умират куп почтени хора, упрекнати, че са ятаци на партизаните – за тях също се дават пари. Необходимо е да загатна, че според решенията на конференцията в Казабланка от 1942 година, сред Чърчил и Рузвелт – Сталин даже не взе участие там, партизаните и помагачите им са оповестени за бойци от настоящата войска. Известно е, че Женевската спогодба не разрешава ликвидиране на военнопленници. Тоест, Чърчил и Рузвелт желаят партизаните да бъдат считани за военнопленници. В България обаче не се считат за такива и се разстрелват и получават награди за тях. Също по този начин избиваме (това е доста жалко) и британските военнопленници, които са военни съветници в партизанските отряди на Югославия и Гърция, а също и в нашите, доколкото ги има. И такива – като майор Томпсън, да вземем за пример. Това също е действие, което се счита за военнопрестъпление, особено за нацизма, само че не и за една демократична страна.
Четвърто, България не е обявявала война на Съветския съюз през Втората международна война. Това е правилно. Тя е била злокобно нападната на 5 септември 1944 година. Веднага желая да кажа, че не е належащо една страна да е нападнала друга, с цел да е в положение на война с нея, а България е оповестила война на 13 декември 1941 година на съдружниците на Съюз на съветските социалистически републики – Съединени американски щати и Англия. Тя води война със съдружниците на всички тези народи, на Югославия и Гърция, с тамошните партизански армии, в действителност едната – ЕЛЛАС, е част от комунистическата пария в Гърция, а другата е на кралското държавно управление в Лондон. Но в Сърбия също води война с отрядите на Дража Михайлович, които са армията на лондонското държавно управление на Югославия, както и с комунистическите партизани на Тито. Малко знаем за тези партизански дейности в Македония и Беломорска Тракия, които са елементи от България в окупираните елементи на Сърбия и Гърция – те не са дадени от немците да бъдат българска територия, а единствено окупационна мощ. Само в Драма ние избиваме над 30 000 гърци по време на фамозното Драмско въстание през 1941 година. В Югославия също избиваме доста хора.
Но да се върнем към Съветския съюз. Ние сме дали на Германия, която е воювала от наша територия, летища и пристанища, железопътни линии и цялата промишленост. Винаги по света такова държание се счита за „ casus belli ” – причина за война. България води война със Съветския съюз посредством своите пристанища, летища, жп линии, казарми и така нататък Но има и директно присъединяване, въпреки и на малко сили. Край Созопол съществува монумент на пет потопени руски подводници през 1941-42 година Те са потопени от българската морска авиация, която работи с немските самолети. Също по този начин комерсиалният флот с българските екипажи е предаден на германците и корабите ни умират един след различен – кой в Одеса, кой в Севастопол под ударите на съветската авиация.
На 9 септември 1944 година нямаме нито един търговски транспортен съд – всички са потопени или от руснаците, или от англичаните в Егейско море. Затова дано не се вършим на три и половина – да, взели участие сме във войната, нанасяли сме провали на руснаците, а ние даже не смеем да се похвалим (е, аз ще го направя) с това, че сме потопили пет техни подводници. Също и би трябвало да се гордеем с единствената ни морска победа – на нашите миноносци над турския крайцер флагмана „ Хамидие ” по време на Балканската война през 1912 година.
В досегашните ни политико-исторически разкопки осветихме няколко мита в българската и непознатата история, само че мнозина споделят, че е хубаво – въпреки и накратко, да осветя фундаменталните легенди, царуващи измежду българското общество.
Първият идва от празника преди седмица – „ на славянската книжовност и просвета ” – по този начин приказва министърът на образованието. Дайте да се разберем, този, който го е поставил в протокола (не знам кой е) – по времето на комунизма или по-късно, е в огромна неточност. Защото това не е празник на славянската книжовност и просвета. Първо, Кирил и Методий основават глаголицата, която има живот 60-70 години. Второ, славянски нации са и Полша, и Чехия, и Словакия, и Хърватска и Словения. А те никога не може да се каже, че имат нашата просвета, произлизаща от православието, тяхната е от католицизма. Затова вярно е да честваме 24 май като ден на българската просвета и българската книжовност (партия „ Кубрат ” това нещо ще го направи, когато пристигна на власт). Иначе си е жив автогол.
Обикновено се счита, в това число и през днешния ден, че съгласно Русия делото на Кирил и Методий е македонско и няма нищо общо с България. Това не е правилно. При идването си в България съветският патриарх Кирил го сподели ясно и твърдо – България освен е дала писменост и християнство на Русия, само че е формирала и тяхната страна. Това е правилно – страните се образуват с литературен език, който би трябвало да сплоти обособените съставки в популацията, живеещо на територията на тези обособени страни. И тези, които скочиха на патриарха за държанието му през март, се стараят да не виждат този въпрос. Но той си коства, тъй като с него патриархът ликвидира гафа на Путин с македонската земя. Още тогава бях споделил, че Путин няма пълномощия да взема решение този въпрос – по него би трябвало да се чуе патриархът. И ние го чухме. Но е тъпо, че не го чуха критиците му, които откриха съображение единствено в надменното му държание по отношение на президента Радев тогава.
Вторият въпрос е извънредно трънлив – къде и по какъв начин сме живели 484 години, а някои области от страната даже 500 и недостатък години – под турско иго, под турско наличие или под османска власт. Под турско иго никога не сме живели, тъй като българите не са плебеи. И когато руснаците идват тук да ни освобождават – а те са живеели в сламени колиби на 95%! – та те изумени виждат, че българите живеят в триетажни къщи. Имат бизнес, имат богатства… Такива къщи нямат нито американските плебеи, нито съветските крепостни селяни, които живеят в условия на практическо иго, защото дворяните могли да ги продават дружно със земята на други дворяни, да ги изиграят на карти и така нататък
Много от читателите на моите разкопки ще паднат под масата, като схванат, че турците в действителност са репресирани от режима на своята страна. Тя е страна на исляма, т.е. на една вяра и с цел да се усилва броя на ренегатите християни, които да стават мюсюлмани, турците са издали един закон, който е в действие 400 години от всичките съвсем 500. Това е законът, който не разрешава етнически турци да заемат каквато и да е административна или военна служба в армията. Заловените се санкционират доста строго, в това число и с набиване на прът, защото вследствие на войните, които империята води, туркините продавали децата си на българите, които пък ги давали за кръвен налог. И султанът не инцидентно толкоз рано приключва практиката на този налог – 1632 година В Истанбул, където се събират потоците деца, при инспекция се открива, че 95 на 100 от тях са били обрязани. Тоест, това са били деца мюсюлманчета на туркини или на циганки, които българите купували, с цел да ги дадат за кръвен налог вместо своите. Неслучайно и Кемал Ататюрк основава Турция като етническа страна – страна на етнос от турци, и неслучайно семейството, която получава, е Ататюрк – татко на Турция и на турците. Преди това няма Турция, а има Османска империя, която обаче не е етническа страна, а страна на исляма. Както Съюз на съветските социалистически републики беше страна на комунизма, а не на Русия. И по този начин, както Византия беше страна на християнството, а не на гръцката нация.
Трето, доста разногласия се водят в българското общество за това имало ли е фашизъм или не. Точно фашизъм не е имало, тъй като той е италианско събитие, което не съдържа расисткия детайл на нацизма, и по тази причина той не е и толкоз заплашителен. Тоест, той е по-малкото зло, в сравнение с нацизма. За същинския спор въпросът би трябвало да е – имало ли е нацизъм в България. В края на декември 1940 година се приема Закон за отбрана на нацията, който се счита за закон за ограничение правата на евреите. Отнемат им се имуществото, не разрешава им се да вършат бизнес, карат ги да носят огромни жълти звезди, получават купони, с цел да могат да се изхранват, а огромна част от парцелите им – хубави и огромни жилища, заводи и вили се конфискуват и ръководещите ги разделят между тях. Моите почитания.
Но може ли този закон да се счита, че е дело на една демократична страна? Не, несъмнено, никога. Както и законът за предоставяне на 50 000 лв. за отрязана партизанска глава. Следствие на което умират куп почтени хора, упрекнати, че са ятаци на партизаните – за тях също се дават пари. Необходимо е да загатна, че според решенията на конференцията в Казабланка от 1942 година, сред Чърчил и Рузвелт – Сталин даже не взе участие там, партизаните и помагачите им са оповестени за бойци от настоящата войска. Известно е, че Женевската спогодба не разрешава ликвидиране на военнопленници. Тоест, Чърчил и Рузвелт желаят партизаните да бъдат считани за военнопленници. В България обаче не се считат за такива и се разстрелват и получават награди за тях. Също по този начин избиваме (това е доста жалко) и британските военнопленници, които са военни съветници в партизанските отряди на Югославия и Гърция, а също и в нашите, доколкото ги има. И такива – като майор Томпсън, да вземем за пример. Това също е действие, което се счита за военнопрестъпление, особено за нацизма, само че не и за една демократична страна.
Четвърто, България не е обявявала война на Съветския съюз през Втората международна война. Това е правилно. Тя е била злокобно нападната на 5 септември 1944 година. Веднага желая да кажа, че не е належащо една страна да е нападнала друга, с цел да е в положение на война с нея, а България е оповестила война на 13 декември 1941 година на съдружниците на Съюз на съветските социалистически републики – Съединени американски щати и Англия. Тя води война със съдружниците на всички тези народи, на Югославия и Гърция, с тамошните партизански армии, в действителност едната – ЕЛЛАС, е част от комунистическата пария в Гърция, а другата е на кралското държавно управление в Лондон. Но в Сърбия също води война с отрядите на Дража Михайлович, които са армията на лондонското държавно управление на Югославия, както и с комунистическите партизани на Тито. Малко знаем за тези партизански дейности в Македония и Беломорска Тракия, които са елементи от България в окупираните елементи на Сърбия и Гърция – те не са дадени от немците да бъдат българска територия, а единствено окупационна мощ. Само в Драма ние избиваме над 30 000 гърци по време на фамозното Драмско въстание през 1941 година. В Югославия също избиваме доста хора.
Но да се върнем към Съветския съюз. Ние сме дали на Германия, която е воювала от наша територия, летища и пристанища, железопътни линии и цялата промишленост. Винаги по света такова държание се счита за „ casus belli ” – причина за война. България води война със Съветския съюз посредством своите пристанища, летища, жп линии, казарми и така нататък Но има и директно присъединяване, въпреки и на малко сили. Край Созопол съществува монумент на пет потопени руски подводници през 1941-42 година Те са потопени от българската морска авиация, която работи с немските самолети. Също по този начин комерсиалният флот с българските екипажи е предаден на германците и корабите ни умират един след различен – кой в Одеса, кой в Севастопол под ударите на съветската авиация.
На 9 септември 1944 година нямаме нито един търговски транспортен съд – всички са потопени или от руснаците, или от англичаните в Егейско море. Затова дано не се вършим на три и половина – да, взели участие сме във войната, нанасяли сме провали на руснаците, а ние даже не смеем да се похвалим (е, аз ще го направя) с това, че сме потопили пет техни подводници. Също и би трябвало да се гордеем с единствената ни морска победа – на нашите миноносци над турския крайцер флагмана „ Хамидие ” по време на Балканската война през 1912 година.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ