Ако съвестта ни е чиста, никой не може да ни навреди - ЕПИКТЕТ
Няма тяло, което е толкоз мощно и крепко, че в никакъв случай да не боледува. Няма благосъстояния, които да не се губят. Няма толкоз висока власт, която не се подкопава.
Всички тези неща са тленни и мимолетни, а който живее поради тях, ще живее в непрекъсната паника, боязън, оскърбление и премеждия. И в никакъв случай няма реализира това, към което се стреми, ами ще се хване в клопката, който пробва да избегне.
Само човешката душа е по-сигурна и от най-непристъпната крепостна стена. Защо тогава се мъчим по всевъзможни способи да подкопаем единствената своя твърдина?
Защо се занимаваме с неща, които няма по какъв начин да ни донесат душевна наслада, вместо да се погрижим за единственото, способно да донесе покой на душата ни?
Все забравяме, че в случай че съвестта ни е чиста, никой не може да ни навреди, и че единствено поради личното ни неблагоразумие, заради желанието да притежаваме незначителни външни неща, пораждат всевъзможни вражди и боеве.
Свободен е единствено оня, при който всичко се получава по този начин, както го е замислил. Но значи ли това, че каквото му е хрумнало, безусловно ще се случи? Няма такова нещо.
Например грамотността ни учи да пишем с букви и думи всичко, което пожелаем. За да напиша името си обаче, не мога да пиша с букви, които са ми хрумнали случайно — по този начин в никакъв случай не бих могъл да напиша името си. Желанието ми би трябвало да бъде да напиша точните букви в нужната поредност.
И с всичко останало е по този начин.
Няма да се научим на нищо, в случай че постъпваме както ни хрумне. От това следва, че, с цел да си свободен, не би трябвало да пожелаваш слепешката каквото ти хрумне.
Напротив — свободният човек би трябвало да се научи да желае и да приема всичко, което се случва с него, тъй като каквото и да става, то не става случайно, а по Волята на Онзи, Който ръководи целия всемир.
