Колко е важно да бъдеш несериозен
- Няма смисъл, в никакъв случай не се печели от това…
- Е, по какъв начин, бе, доста пъти сме взимали играчка!
Действието се развива пред една от тези машини, в които пускаш стотинки, с цел да се опиташ да извадиш някоя плюшена играчка с нещо като кука, сходна на паяк. Първата имитация е на дамата, която е в близост и разхожда малко момиченце, а контрааргументът е на брачна половинка й, който със светещи от любознание очи, няма самообладание да изпита удоволствието от играта. Сигурно същото може да се види и в противоположната настройка, дамата да желае да играе, а мъжът – не.
Не инцидентно изобретателните компании държат доста на това чиновниците им да се забавляват и да се усещат в спокойна среда по време на работа. Игровият миг във всяко едно нещо го прави по-интересно и форсира процеса на основаването му.
Понякога забравяме да се забавляваме и отиваме надалеч в другия завършек на линията, където всичко е прекомерно съществено, нещата опират до кокал и всяка стъпка е жизненоважна. Подобни напрежения не ни оказват помощ, не ни вършат по-продуктивни или виновни, а единствено усложняват дейностите ни и нагнетяват незадоволеност.
Да намираме развлечение и да преоткриваме детското в себе си в всекидневието си е въпрос на напълно дребни стъпки и едно огромно “Да ” на лекотата.
Всеки, който е споделял бисквита с някой малчо или е играл на гоненица с него, знае какъв брой облекчаващо и зареждащо работи това.
Какво могат децата, което ние сме не запомнили?
Да бъдат с цялото си създание в мига
Да взимат и отдават тук и в този момент
Да не помнят неприятния опит и доста бързо още веднъж да се връщат към насладата
Това да не се взимаш постоянно доста насериозно е като мас за напрегнатите ни сетива и размишления. Дори и да си мислим, че събитията не ни дават избор, в действителност ние имаме нещо, което никой не може да ни отнеме – метода на усещане на обстановките.
Колкото по-често си разрешаваме да се изправяме пред ексцентрични и непривични модели на мислене, толкоз по-силна става способността ни да одобряваме нещата с усмивка.
Играта ни зарежда с нови и нови схеми на държание, които са използвани отвън нея и уголемяват мирогледа ни. Умението да се забавляваш, до момента в който правиш нещо, си проличава в крайния резултат.
Освен общоприетите игри, обичани на всички, които можем да отнесем повече към раздел “Спорт ” съществуват и игрите с общоприетите правила. Това да правиш нещо в необикновен ред и да размиваш границите сред действителност и фикция си е чиста проба хапче за “за хора, които не желаят да пораснат ”. Пробвайте сами, поставете се в необикновена роля, обърнете сериозността с главата надолу и се наслаждавайте на резултата – сигурно гледката е напълно друга.
Умението да играем ни дава независимост, не ни обвързва с цели и най-важното – произвеждаме ендорфини, ура!
- Е, по какъв начин, бе, доста пъти сме взимали играчка!
Действието се развива пред една от тези машини, в които пускаш стотинки, с цел да се опиташ да извадиш някоя плюшена играчка с нещо като кука, сходна на паяк. Първата имитация е на дамата, която е в близост и разхожда малко момиченце, а контрааргументът е на брачна половинка й, който със светещи от любознание очи, няма самообладание да изпита удоволствието от играта. Сигурно същото може да се види и в противоположната настройка, дамата да желае да играе, а мъжът – не.
Не инцидентно изобретателните компании държат доста на това чиновниците им да се забавляват и да се усещат в спокойна среда по време на работа. Игровият миг във всяко едно нещо го прави по-интересно и форсира процеса на основаването му.
Понякога забравяме да се забавляваме и отиваме надалеч в другия завършек на линията, където всичко е прекомерно съществено, нещата опират до кокал и всяка стъпка е жизненоважна. Подобни напрежения не ни оказват помощ, не ни вършат по-продуктивни или виновни, а единствено усложняват дейностите ни и нагнетяват незадоволеност.
Да намираме развлечение и да преоткриваме детското в себе си в всекидневието си е въпрос на напълно дребни стъпки и едно огромно “Да ” на лекотата.
Всеки, който е споделял бисквита с някой малчо или е играл на гоненица с него, знае какъв брой облекчаващо и зареждащо работи това.
Какво могат децата, което ние сме не запомнили?
Да бъдат с цялото си създание в мига Да взимат и отдават тук и в този момент Да не помнят неприятния опит и доста бързо още веднъж да се връщат към насладата Това да не се взимаш постоянно доста насериозно е като мас за напрегнатите ни сетива и размишления. Дори и да си мислим, че събитията не ни дават избор, в действителност ние имаме нещо, което никой не може да ни отнеме – метода на усещане на обстановките.
Колкото по-често си разрешаваме да се изправяме пред ексцентрични и непривични модели на мислене, толкоз по-силна става способността ни да одобряваме нещата с усмивка.
Играта ни зарежда с нови и нови схеми на държание, които са използвани отвън нея и уголемяват мирогледа ни. Умението да се забавляваш, до момента в който правиш нещо, си проличава в крайния резултат.
Освен общоприетите игри, обичани на всички, които можем да отнесем повече към раздел “Спорт ” съществуват и игрите с общоприетите правила. Това да правиш нещо в необикновен ред и да размиваш границите сред действителност и фикция си е чиста проба хапче за “за хора, които не желаят да пораснат ”. Пробвайте сами, поставете се в необикновена роля, обърнете сериозността с главата надолу и се наслаждавайте на резултата – сигурно гледката е напълно друга.
Умението да играем ни дава независимост, не ни обвързва с цели и най-важното – произвеждаме ендорфини, ура!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ