Няма съмнение, че ние жените се сърдим по съвсем различни

Няма подозрение, че ние дамите се сърдим по напълно разнообразни мотиви, за разлика от мъжете ни. Склонни сме повече да обръщаме внимание на дребните елементи за разлика от мъжете и когато те не ги виждат, се дразним. Иначе казано - издребняваме. Понякога мощният пол е в положение освен да ни ядоса леко, а напряко да ни вбеси с някои свои прояви. Кои са най-честите измежду тях и нужно ли е да им обръщаме чак такова внимание? Дали пък не би трябвало да се научим да бъдем малко по-толерантни към избрани особености в мъжкия темперамент, тъй като те са тъкмо това – особености, а не метод да се опитат да ни наранят.

Той не ми обръща задоволително внимание
Сещате ли се за една фотография, обикаляща интернет пространството, на която са показани мъж и жена по какъв начин наподобяват след коафьор. Общо взето дамата си е същата с малко по-сресана коса. Защо си мислите, че един мъж е задължен да забележи, че косата ви е с два сантиметра по-къса или че сте си купили нова черна рокля, която общо-взето се отличава от остарялата с една панделка на талията допълнително? Това, че той не вижда дали сте с лакирани нокти или не, не значи, че не ви почита, харесва и обича. Замислете се и над още нещо - за какво вашата самокритика би трябвало да зависи от неговото внимание? Несъмнено мъжът, който обича, обръща внимание на дамата до себе си, само че не е наложително то да е обвързвано с външния й тип. Ако ви споделя, че сте красива (макар и без да означи новата ви рокля), в случай че не подлага на критика стила ви и не прави забележки по отношение на външния ви тип, в случай че е благ и угрижен и се интересува по какъв начин сте и по какъв начин е минал денят ви, несъмнено нямате причина да недоволствате. А новият ви маникюр може да оставите за колежката в офиса - на нея сигурно ще и е по-интересна тематиката. Не дребна част от мъжете недоумяват защо въобще са ни толкоз доста разкрасителни смазки и процедури. За тях душът, епилаторът и чистата, добре ухаеща коса, са изцяло задоволителни.

Не ме успокоява, когато съм тъжна
Известно време смятах, че не мога да попадна на почтен мъж, тъй като всичките реагираха по еднакъв метод, когато се разплачех за нещо. Изглеждаха ми като безчувствени същества, идващи от друга планета. В един миг си дадох сметка, че виновността не е в тях, тъй като те просто са такива. Така са устроени. Когато плачем, мъжът до нас най-често се усеща безпомощен, тъй като не знае по какъв начин да ни помогне. И дано бъдем почтени - има обстановки, в които в действителност никой не може да ни помогне. Да, той знае, че може да ви гушне и евентуално ще го направи, само че в случай че ви се е случило нещо в действителност ужасно (загубили сте непосредствен, например), самите вие сте наясно, че никой не е в положение да излекува тъгата ви, с изключение на времето. Най-важното, което не трябва да вършиме, е да започнете да го обвинявате, че е безсърдечен и безразличен. Дори да ви е доста мъчително, не го карайте да се усеща нападан и упрекван. Можете просто да му кажете, че имате потребност от прегръдка, вместо да очаквате самичък да се сети какво да направи. Някои мъже (в такива моменти) не знаят по какъв начин да реагират и дали няма да сгрешат по някакъв метод. И помнете- тях доста повече ги е боязън от сълзите, в сравнение с нас. Това е и една от аргументите съвсем да не ги употребяват. Ако ви се е случило нещо извънредно, а той не се прибира у дома с часове или не си подвига телефона, имате съображение да смятате, че нещо не е наред. Но в случай че тъкмо в този момент не ви е гушнал, а вие сте била безпределно тъжна, само че даже не сте споделили за какво, не правете драми. Мъжете ни минимум обичат драмите.

Не се преценява с моите ползи
Позната ли ви е обстановката, в която имате разполагаем единствено един тв приемник, таман избирате да си пуснете обичания сериал и тъкмо тогава се оказва, че той ще гледа доста значим мач или пък Формула 1? Дали е нужно да започнете да го упреквате, че в никакъв случай не се преценява с вас или би трябвало малко по-трезво да поразсъдите обстановката? Елементарно е - дамите имат едни ползи, мъжете - други. Когато се събереш с даден човек, ти не губиш своите ползи, нито той би трябвало да изгуби неговите. Да, наложително е да имате моменти, в които дружно гледате прекрасен филм или вършиме нещо, което и двамата обичате, само че за какво един мач би трябвало да е мотив за кавга? Просто си купете още един тв приемник и спрете да превръщате дребните неразбирателства в огромни спорове! Ако той е предпочел да отиде на мач, а преди този момент ви е заречен да ви помогне за нещо значимо, сте в правото си да се сърдите и да сте несигурни в този човек- дали въобще можете да разчитате на него. Ако обаче е отсрочил да оправи шкафа в кухнята за на следващия ден, тъй като през днешния ден са му подарили билет за мач, просто го оставете да изживее своите си приятни моменти. А и аз персонално не разбирам дами, които не умеят да вършат взаимни отстъпки. Мога и мач да виждам, в случай че съм в прегръдките му. Не бих споделила, че е отегчително или досадно. Напротив- хубаво е, тъй като си с обичания си човек.

Чувствам се като прислужница
Как се усеща дадена жена измежду домакинските отговорности е само въпрос на персонално чувство, както и умеене да поставяш граници. Определено най-често срещаният мъжки минус е безконечното разхвърляне и рядкото помагане в семейството. Това обаче, надалеч не значи, че той не ви почита или че ви приема за прислужница. По-вероятно е вие самата да сте не запомнила да поставите своите граници и по този начин да сте го научила да не оказва помощ. Ако просто му кажете, че знае по какъв начин се пуска пералнята и къде се прибират облеклата и ги оставите там, където са, той самичък ще се оправи. Това не значи, че вие също не бихте прибирали от време на време нещата му, само че не и всекидневно. Научете се да си помагате взаимно и да говорите по тематиката кой и какво да свърши, а не да стигате до безумни спорове. Хубаво е да помните една специфичност на мъжете и тя е, че не обичат да търсят. Искат всичко да им е пред очите. На него в действителност му е доста по-лесно да си остави ризата на дивана и на следващия ден да я вземе от там, без да се постанова да рови в дрешника. И той не счита, че оставяйки я на дивана, ще ви вбеси. В последна сметка не е направил нищо непростимо. Замислете се и над нещо друго- белким вие самите не се втренчвате малко повече в подреждането? Не ставайте плебеи на домовете си. Не се карайте за разхвърляни движимости. Важното е да няма разхвърляни усеща! Битовизмите не са в положение да разрушат същинската обич и почитание. Да, основават напрежение, само че от тях не боли. Боли, когато се наскърбяваме поради облекла или чинии. Това към този момент в действителност е унизително.