Няма по-пъстро, шумно, многолюдно и интелигентно семейство от папагалите. Сред

Няма по-пъстро, шумно, многолюдно и интелигентно семейство от папагалите. Сред тях Лори се откроява като интелигентна и елегантна птица с красивите си пера, общителния си и палав темперамент и добре развития си разсъдък. Заради радостното и изразително разположение на характера, на папагала е обещано име, което в превод от холандски значи смешник. Наистина чудната птица е в положение да развесели и разсмее стопанина си даже в най-неприятните му дни.

Какво може да научи всеки, който желае да има за домакински любим пъстрия папагал Лори, или просто харесва жизнерадостни птици като папагалите.

Класификация и етимология на папагали Лори

В света на папагалите подсемейство Лориеви е огромно и разнообразно. Състои се от 12 рода и 62 типа. Те са същински папагали в границите на супер семейство Psittacoidea в реда Psittaciformes. Включва 3 типа, от които най-малки по мярка са дъговите лорикети.

Дъговата лорикета има собствен подвид, който от 1997 година се счита за обособен тип. През предходната година обаче лорикетата е разграничена на три - дъгова, кокос и с алена яка.

Многоцветният лори носи латинско наименование Trichoglossus haematodus от латинското tricho - косъм, glossa - език и haematodus - кървясъл и това се дължи на анатомични характерности на птицата.

Как наподобява папагал Лори?

Дъговата лорикета е средноголям папагал с дължина от 25 до 30 сантиметра, като това включва и опашката му. Теглото варира мощно - от 75 до 157 грама.

Оперението на номиналната раса, както и при всички подвидове е доста блестящо и цветно.

Главата му е наситено синя със зеленикаво-жълта яка.

Останалите горни елементи, включващи крилата, гърба и опашката са зелени. Гърдите са оранжево-жълти.

Коремът е наситено наследник на цвят, а бедрата и кръста са зелени.

По време на полет жълтите крила контрастират блестящо на алените подкрилия.

Младите птици лори имат черен клюн, който последователно се озарява до оранжево при възрастните.

Между обособените подвидове има дребни разлики, изразени в по-ярки цветове или спомагателни ленти по тялото.

Най-забележителната специфичност на анатомията се състои в езика им. При някои той е предопределен за течна храна - олизване на зеленчуков сок, ястие на сочна плодова каша и нектара от цветята. Краят на езика е екипиран с папилатен придатък, приспособен за събиране на пъстър прашец и нектар.

Разпространение и местообитания на папагали Лори

Родно място на папагалите лори са североизточните елементи на Австралия, Филипините, Индонезия, Нова Гвинея. Малките фамилии населяват горски площи. Там летят, катерят се по дърветата благодарение на ноктите и клюна си, вършат си гнездата в остарели кухини или по-рядко в могили на термити.

Като всичко останало в природата, пъстроцветните им пера не са естествен каприз, а имат тъкмо избрана роля. Красивото им облекло е камуфлаж, който употребяват, до момента в който са измежду цветята, където търсят храни за папагали.

Трудно е да се разграничат мъжките от женските, тъй като са съвсем идентични, а за установяване на пола употребяват ДНК разбор на пера.

Поведение на папагал Лори

В дивата природа дъговата лорикета пътува по двойки, като понякога дава отговор на апелите да лети в група, а по-късно още веднъж се разделят по двойки. Ятата денем наброяват до 50 птици, а нощем доближават до стотици. Летят на високо, когато изминават дълги дистанции, а при временен полет маневрират сред дърветата. Лори са доста преносими птици, отлични летци са и летят бързо и изкусно.

Лори крещят високо и пронизително, когато летят. Вдигат и огромен звук по време на хранене. Тези, които летят, незабавно отвръщат на крясъците на хранещите се лори.

Обичат да се къпят, пърхайки с крила в напоената от дъжда шума.

Една двойка папагали лори пази нападателно зоната си на гнездене и хранене освен против други типове птици, само че и против други лорикети. Те гонят освен дребни птици, само че и по-големи като сврака.

По-голямата част от времето си лори прекарва да събира нектар, като по този метод способства за опрашването на цъфтящите типове, изключително на евкалипта.

При търсенето на храна папагалите лори са дейни и шумни, обичат и плуването, тъй че летят надалеч от местообитанията си.

Въпреки ярките цветове на оперението си са съвършено маскирани измежду зеленината измежду растенията, които ги крият от хищниците, най-опасен от които за тях е дървесният питон. Той опустошава гнездата им.

Хранене на папагал Лори

Дъговата лорикета се храни най-вече с плодове, пъстър прашец и нектар. Нектарът от евкалипт е значим в Австралия и птицата спомага за опрашването на дърветата. Кокосовите орехи на други места, в Микронезия главно, са значим източник на храна за лоритата, а те ги опрашват. Хранят се също с плодовете на папаята и мангото, които към този момент са отворени от плодоядните прилепи.

Нападат обаче и култури като ябълки, царевица и сорго. Могат да бъдат видяни като чести гости на хранилките за птици, в които слагат слънчогледови семена и плодове като грозде, ябълки и круши.

Голяма част от времето на лори минава в хранене. Сутрин може да отдели за тази активност до 4 часа. Ако е прекомерно горещо по обяд може да изоставят храната си и да се върнат по-късно.

На доста места, като къмпингите и крайградските градини дивата лорикета толкоз е привикнала с хората, че може да бъде хранена от ръка. В парковете на Куинсланд дивите лори се събират всеки ден на шумно ято и с наслада се настаняват по ръцете и раменете на посетителите, които ги хранят.

Полудивите лори посещават и градините на къщите в Сидни, където хората постоянно ги хранят с самун и мед, което е несъответстващ източник на хранителни субстанции, витамини и минерали и може да докара до болести при папагалите Лори.

В комерсиалната мрежа се оферират хранителни смеси, подобаващи за лорикетата, в случай че се отглежда в плен.

Размножаване на папагал Лори

В Южна Австралия размножаването на лорикетата се случва в края на зимата до началото на лятото. На други места е записано всеки месец, като се изключи март, като варира в районите съгласно климата и съществуването на храна.

Местата за гнездене са променливи и включват хралупи на високи евкалипти, дъбови стволове или скални цепнатини. Понякога двойките гнездят на едно и също дърво с други двойки лорикети или други птици.

В едно гнездо нормално има сред 1 и 3 яйца, които се мътят към 25 дни. Тези отговорности извършва единствено женската.

Птиците са моногамни животни и остават дружно от време на време за цялостен живот.

Защитен статус на папагал Лори

Като цяло пъстроцветното лори е необятно публикувано и постоянно срещано. Най-голяма е популацията в Австралия.

Много притежатели на овощни градини считат дивите лорита за вредители, защото летят на групи и атакуват дърветата като опустошават пресните плодове. В градовете подвигат доста звук и замърсяват външните площи и транспортните средства с екскрементите си.

Някои други типове локални птици се явяват съперник на лорикетата. Конкуренцията се показва в доминиране на източниците на храна, както и оскъдните кухини за гнездене. Някои от птиците са неподходящо наранени или изместени по тези индикатори.