Съставки в хляба, които да избягвате
Няма нищо по-хубаво от това да си купите прясно изпечен самун от някоя пекарна, да го намажете с масълце и поръсите с шарена сол, още до момента в който е топъл. Но интересувате ли се с изключение на с брашното, което предпочитате, от какво друго е изработен той? Тези, както и пакетираните хлябове по магазините, съдържат куп нездравословни съставки, само че множеството от нас ги купуват, тъй като нямат опция да месят и пекат у дома всеки ден.
Добавките в хляба се поставят заради куп аргументи на производителя. Антиоксидантите предотвратяват развалянето и удължават периода на валидност, слепващите сътрудници реализират мечтаната текстура, подсладителите усъвършенстват усета. Обикновено те имат странни наименования, които мъчно се запомнят, само че всяка носи своите негативни последствия върху здравето.
Едни съставки могат да усилят възпалението в тялото, други да причинят сърцетуптене или главоболие. Затова е значимо преди да купим самун, да обърнем внимание на неговия етикет.
Ето кои добавки в хляба би трябвало да избягвате “
1. Калиев бромат
Веществото се употребява като набухвател при приготвянето на самун от бяло брашно. Представлява бяло или кристално синтетично съединяване на основата на бромна киселина и вар. Няма цвят или аромат.
През последните години калиевият бромат се употребява все по-рядко, само че все пак би трябвало да се внимава с тази съставна част. От 2000 година насам доста страни не разрешават потреблението ѝ поради канцерогенните ѝ свойства. На някои етикети се среща под наименованието Е 924. Ако го видите в състава, по-добре си изберете различен самун.
2. Азодикарбонамид
Тази добавка се употребява за по-доброто срастване на брашното и другите съставки, употребявани за тестото. Преди години една от огромните вериги за сандвичи в Съединени американски щати разгласи, че няма да го употребява за своите хлебчета поради негативния му резултат върху тялото.
Азодикарбонамидът съставлява прахуляк, който може да бъде обагрен в жълто, оранжево или алено. Означава се под номер Е927 на етикетите и е канцерогенен. В страните, в които е неразрешен, хлебарите употребяват серен диоксид, с цел да го заместят.
„ Ако не бихте яли подметките на обувките си, тогава не би трябвало да ядете и азодикарбонамид, който е главната съставна част на хляба “, разяснява Мира Калтон, създател на книгата „ Rich Food Poor Food “, в която има информация за доста нездравословни добавки в храните.
3. Трансмазнини
Те са необятно употребявани при приготвянето на тестените произведения, тъй като удължават периода им на валидност. По-устойчиви са на окисление. При някои типове самун има към 0,5 трансмазнини, което не е притеснително, само че над това количество е по-добре да ги избягвате. Друг е въпросът, че не всички производители упоменават на етикета, че ги употребяват.
Трансмазнините имат способността да покачват неприятния холестерол и по този начин основават причина за появяването на сърдечносъдови проблеми. Те повреждат артериите и усилват възпалението в организма.
4. Захар
В към 90% от хлябовете у нас има захар. Така печивото е доста по-вкусно, само че полезността му се намалява. Дрождите в него има с какво да се хранят и по този начин тестото усилва размера си.
Приемът на прекалено много захар посредством храната (а някои хора похапват много хляб) покачва триглицеридите и неприятния холестерол, като и двете усилват риска от сърдечни болести. Други странични резултати са наднормено тегло и хормонален дисбаланс.
5. Моноглицериди и диглицериди
Моноглицеридите и диглицеридите стопират отделянето на вода и масло. Те работят като емулгатори в хляба. Подобряват качеството на тестото, образувайки по този начин наречения глутенов протеинов комплекс. То става по-меко и еластично, ферментацията се усъвършенства, а въздухът в него се задържа за по-дълго. Другото преимущество на тези съставки е, че усилват размера на хляба и той наподобява по-голям след изпичане. Но както всички, които са си месили самун знаят, той може да стане превъзходен и без емулгатори.
Някои производители показват, че поставят от 0,2, до 0,5% емулгатори в хляба, само че истината е напълно друга. Те не разрешават на тестените артикули да се скапват.
Според изследванията, по-голямото количество моноглицериди в тялото усилва риска от коронарна болест на сърцето. Ето за какво хората с разнообразни проблеми на сърцето би трябвало да изследват деликатно от какво се прави хлябът, който употребяват всеки ден.
6. Натрий
Повечето хора си набират допустимата дневна доза сол посредством хляба, който ядат, а прекаляването с тестеното произведение значи и невъздържание с натрия. Според американски изследвания, човек би трябвало да приема приблизително към 5 грама сол дневно, само че статистиката демонстрира, че той много надвишава нормата.
По данни на World Action on Salt and Health (WASH), хлябът е един от главните източници на натрий в диетата на българите. А несъразмерната приложимост на натрий води до високо кръвно налягане. В композиция с генетичната предразположеност, физическата интензивност, напрежението и някои нездравословни привички, се появяват и други здравословни проблеми. Освен това някои хора са много по-чувствителни към страничните резултати на солта.
Добавките в хляба се поставят заради куп аргументи на производителя. Антиоксидантите предотвратяват развалянето и удължават периода на валидност, слепващите сътрудници реализират мечтаната текстура, подсладителите усъвършенстват усета. Обикновено те имат странни наименования, които мъчно се запомнят, само че всяка носи своите негативни последствия върху здравето.
Едни съставки могат да усилят възпалението в тялото, други да причинят сърцетуптене или главоболие. Затова е значимо преди да купим самун, да обърнем внимание на неговия етикет.
Ето кои добавки в хляба би трябвало да избягвате “
1. Калиев бромат
Веществото се употребява като набухвател при приготвянето на самун от бяло брашно. Представлява бяло или кристално синтетично съединяване на основата на бромна киселина и вар. Няма цвят или аромат.
През последните години калиевият бромат се употребява все по-рядко, само че все пак би трябвало да се внимава с тази съставна част. От 2000 година насам доста страни не разрешават потреблението ѝ поради канцерогенните ѝ свойства. На някои етикети се среща под наименованието Е 924. Ако го видите в състава, по-добре си изберете различен самун.
2. Азодикарбонамид
Тази добавка се употребява за по-доброто срастване на брашното и другите съставки, употребявани за тестото. Преди години една от огромните вериги за сандвичи в Съединени американски щати разгласи, че няма да го употребява за своите хлебчета поради негативния му резултат върху тялото.
Азодикарбонамидът съставлява прахуляк, който може да бъде обагрен в жълто, оранжево или алено. Означава се под номер Е927 на етикетите и е канцерогенен. В страните, в които е неразрешен, хлебарите употребяват серен диоксид, с цел да го заместят.
„ Ако не бихте яли подметките на обувките си, тогава не би трябвало да ядете и азодикарбонамид, който е главната съставна част на хляба “, разяснява Мира Калтон, създател на книгата „ Rich Food Poor Food “, в която има информация за доста нездравословни добавки в храните.
3. Трансмазнини
Те са необятно употребявани при приготвянето на тестените произведения, тъй като удължават периода им на валидност. По-устойчиви са на окисление. При някои типове самун има към 0,5 трансмазнини, което не е притеснително, само че над това количество е по-добре да ги избягвате. Друг е въпросът, че не всички производители упоменават на етикета, че ги употребяват.
Трансмазнините имат способността да покачват неприятния холестерол и по този начин основават причина за появяването на сърдечносъдови проблеми. Те повреждат артериите и усилват възпалението в организма.
4. Захар
В към 90% от хлябовете у нас има захар. Така печивото е доста по-вкусно, само че полезността му се намалява. Дрождите в него има с какво да се хранят и по този начин тестото усилва размера си.
Приемът на прекалено много захар посредством храната (а някои хора похапват много хляб) покачва триглицеридите и неприятния холестерол, като и двете усилват риска от сърдечни болести. Други странични резултати са наднормено тегло и хормонален дисбаланс.
5. Моноглицериди и диглицериди
Моноглицеридите и диглицеридите стопират отделянето на вода и масло. Те работят като емулгатори в хляба. Подобряват качеството на тестото, образувайки по този начин наречения глутенов протеинов комплекс. То става по-меко и еластично, ферментацията се усъвършенства, а въздухът в него се задържа за по-дълго. Другото преимущество на тези съставки е, че усилват размера на хляба и той наподобява по-голям след изпичане. Но както всички, които са си месили самун знаят, той може да стане превъзходен и без емулгатори.
Някои производители показват, че поставят от 0,2, до 0,5% емулгатори в хляба, само че истината е напълно друга. Те не разрешават на тестените артикули да се скапват.
Според изследванията, по-голямото количество моноглицериди в тялото усилва риска от коронарна болест на сърцето. Ето за какво хората с разнообразни проблеми на сърцето би трябвало да изследват деликатно от какво се прави хлябът, който употребяват всеки ден.
6. Натрий
Повечето хора си набират допустимата дневна доза сол посредством хляба, който ядат, а прекаляването с тестеното произведение значи и невъздържание с натрия. Според американски изследвания, човек би трябвало да приема приблизително към 5 грама сол дневно, само че статистиката демонстрира, че той много надвишава нормата.
По данни на World Action on Salt and Health (WASH), хлябът е един от главните източници на натрий в диетата на българите. А несъразмерната приложимост на натрий води до високо кръвно налягане. В композиция с генетичната предразположеност, физическата интензивност, напрежението и някои нездравословни привички, се появяват и други здравословни проблеми. Освен това някои хора са много по-чувствителни към страничните резултати на солта.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ